Решение № 164 от 21.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002901144 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Редман“ ООД срещу решение № 33 от 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд и с което е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменение на решението в частта за разноските.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл.

251, ал. 2 ГПК и поради неправилна оценка на фактите по делото, довела до неговата необоснованост. Във връзка с искането в молбата на дружеството вх.

№2132/06.03.3023 г. за допълване въззивното решение от 31.01.2023 г. с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите“ суми за неустойки за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., касаторът твърди, че са налице условията за допълване по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като апелативният състав не се е произнесъл в диспозитива на решението по това искане, независимо, че в мотивите съдът е приел недължимост на претендираната неустойка за 1

123 дни - времето на извънредното положение и два месеца, след отмяната му. Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта му, с която е оставена без уважение молбата за допълване с отхвърлителен диспозитив на претендираните от ищеца суми за ДДС върху присъдените неустойки, евентуално за тълкуването на решението по този въпрос. Според касатора съдът е следвало да идентифицирана по размер претенцията за ДДС върху претендираните суми и да отхвърли претенцията за включения във фактурите ДДС върху неустойката. Иска се отмяна на решението, постановено на 04.04.2023 г. и уважаване на молбата на касатора от 06.03.2023 г., а при условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново произнасяне по молбата по чл. 250 и чл. 251 ГПК със задължителни указания.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Национална потребителна кооперация на слепите“, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба като се подчертава наличието на задължение за заплащане на ДДС върху уговорени между търговците неустойки.

Претендират се разноски за касационната инстанция.

С определение № 876/ 10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, касационният състав на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на решение № 33 о т 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС и с която е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за част от претендираните от „Национална потребителна кооперация на слепите“ суми за неустойки за забава за неплатени наеми. С определението не е допуснато касационно обжалване на решение № 33/04.04.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Редман“ ООД за допълване, а при условията на евентуалност за тълкуване, на решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС във връзка с дължимостта на ДДС върху претендираните неустойки.

В проведеното на 24.09.2024 г. открито съдебно заседание не се явяват представители на страните.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С решение № 260043/21.04.2022 г., постановено по т.д. № 443/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд ответникът „Редман“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите" сумата от 27 821 лв., представляваща дължим наем по договора за наем от 23.01.2015 г. по издадени фактури, след намаляване със сумата от 432 лв. за извършени подобрения, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и 2 неустойка по чл. 26 от договора за наем от 23.01.2015 г., формирана по начина, посочен във втория абзац от диспозитива на решението по всяка от фактурите.

С обжалваното решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактури над следните размери: по фактура № **********/05.11.2019 г. - над размера от 3021,67 лв. до горницата от 4053.63 лева; по фактура № 0000026205/05.12.2019 г. - над размера от 4 626 лв. до горницата от 5052,86 лв.; по фактура № 0000026310/08.01.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5117,87 лв.; по фактура № 0000026436/04.02.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5172,04 лв. ; по фактура № 0000026560/05.03.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5247,72 лв.; по фактура № 0000026611/06.04.2020 г. - над размера от 126 лв. до горницата от 874,26 лв.; по фактура № 0000026768/08.05.2020 г. над размера от 1044 лв. до горницата от 1918,72 лв. и изцяло за наеми по фактура № 0000026253/20.12.2019 г. за 160,98 лв.; по фактура; № 0000026382/03.02.2020 г. за 146,74 лв.; по фактура № 0000026473/21.02.2020 г. за 197,71 лв.; по фактура № 0000026840/01.06.2020 г. за 310,44 лв. както и в частта, в която над посочените по-горе стойности по фактурите е начислена и присъдена неустойка за забава по чл. 26 от договора в общ размер от 5 041,27 лв. Постановено е връщане на делото в обезсилената част на решението за разглеждане на предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд.

С въззивното решение е потвърдено решението на Бургаски ОС в частта му, с която - след прихващане със сумата от 432 лв., „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактура №

000025207/03.04.2019 г. за 0.03лв.; по фактура № **********/05.11.2019 г. за 3021,67лв.; по фактура № 0000026205/ 05.12.2019 г. за 4626 лв.; по фактура № 0000026310/08.01.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № 0000026436/04.02.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № 0000026560/05.03.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № 0000026611/ 06.04.2020 г. за 126 лв. и по фактура № 0000026768/08.05.2020 г. за 1044 лв.или в общ размер от 22 695.70 лв., както и в частта, с която върху дължимите наеми е присъдена неустойка по чл. 26 от договора в общ размер от 4 127.96 лв.

В мотивите на въззивното решение (стр.10 и 11) апелативният състав е приел, че договорът за наем е прекратен на 08.05.2020 г., поради което и независимо от обявеното извънредно положение, ответникът дължи наем за периода до 08.05.2020 г.

Излагайки доводи за неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на клаузата на чл. 26 от договора, в която страните са уговорили неустойка при забавено изпълнение в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, определена върху месечната цена на наема и другите дължими суми, въззивният състав е приел за 3 основателно възражението на наемателя, че той не е дължал обезщетение за вредите от неизпълнението под формата на неустойка за времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му. Съдът е посочил, че според чл.6 ЗМДВИПОРНСПП в първоначалната му редакция и след изменението, частноправните субекти са освободени от последиците на забавата си и не дължат мораторни лихви и неустойки по време на извънредното положение и два месеца след отмяната му (на 14.05.2020 г.), т.е. за 123 дни. Апелативният състав се е позовал на приложение № 5 от заключението в.л.Вълчева, където е изчислено задължението за неустойка само върху месечните наеми, без да изчислява неустойки върху фактурираните неустойки. Посочил е, че изчисленията на вещото лице следва да послужат на съда при изчисляване на дължимите неустойки върху просрочените наеми, с две корекции - като основа за м. април следва да се вземе предвид остатъка от наема в размер на 126 лв. след приспадането на депозита и от колона 7 - „ брой дни“ следва да се приспаднат 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП, а за наемите за м.април и май - да се приспаднат съответния брой дни спрямо остатъка от срока по чл. 6. Така неустойката за м.ноември 2019 г. е в размер на 884,74 лв., неустойката за м.декември 2019 г. - 989,96 лв., за януари 2020 г.. 846,56 лв., за февруари 2020 г. - 703,15 лв., март 2020 г. - 569 лв., април (за 115 дни) 14,49 лв. и май (115 дни) - 120,06 лв., общо в размер на 4 127,96 лв.

Въззивният състав е приел, че претенцията за неустойка е основателна и следва да бъде уважена до размер на сумата 4 127.96 лв. Посочил е, че произнасянето на първоинстанционния съд над този размер е недопустимо, доколкото са присъдени неустойки върху наем, при поискани такива върху всички компоненти по фактурите, т.е. върху неустойки за забава от предходни периоди, консумативи и такси, а и поради акцесорния характер на вземането и установената по-горе недопустимост на съдебното решение в частта над разгледаното и уважено вземане за наеми. В заключение съдът е отразил, че за разликата решението следва да бъде обезсилено и делото за се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

С молба от вх. № 2132/06.03.2023 г. в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК ответникът „Редман" ЕООД е поискал да бъде допълнено въззивното решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните суми за неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. върху сумите за неустойки, за което е потвърдено първоинстанционното решение, както и с отхвърлителен диспозитив за претендираните от ищеца суми за ДДС върху неустойките, като бъде изменено решението и в частта за разноските. При условията на евентуалност е поискано тълкуване на въззивното решение относно дължимостта или недължимостта на ДДС върху вземането за неустойки.

С обжалваното решение № 33/04.04.2023 г. по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски 4 апелативен съд ( в допуснатата му до касационно обжалване част ), е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 31.01.2023 г. като е постановено - на л.13 от решението, ред 20-ти, след 4 127,96 лв. диспозитивът следва да се чете по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14 07 2020 г. до 06.11.2020 г.". С решението е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменението му в частта за разноските.

В мотивите към обжалваното решение въззивният състав е посочил, че не са налице предпоставките за допълване на решението, доколкото в процесния случай, при постановяване на въззивното решение, е формирана воля по целия според предмет, като включително в мотивите е изложено съображение по възражението на ответната страна за недължимост на неустойката по чл. 26 от договора за период от 123 дни. Въззивният състав е отразил, че този извод не е намерил място в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима и по служебна инициатива на съда, а не непълнота на решението, поради което „на л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв." диспозитивът следва да допълни с периода на дължимост на неустойката по чл. 26 от договора, по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г.".

Настоящият състав намира, че в допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение №33/04.04.2033 г. е неправилно и следва да бъде отменено.