Определение № 4232 от 21.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 5236/2023
- Вид
- Определение № 4232
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4232 гр. София, 21.12.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове:
Александър Цонев
Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20238003105236 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. К. чрез адв. М., с вх. № 6451/16.10.2023 г., допълнена с частна жалба вх. № 6895/03.11.2023 г. с идентично съдържание, и двете по регистъра на Окръжен съд – Добрич (ОС – Добрич) против разпореждане № 587/20.09.2023 г. по гр. д. № 351/2023 г. на същия съд. С последното на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната подадената от П. Н. К. чрез адв. М. касационна жалба вх. № 5880/19.09.2023 г. срещу въззивно решение № 235/24.07.2023 г. по горното дело, постановено по иск по чл. 27, във вр. с чл. 29 ЗЗД с цена от 5 000 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и се иска същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.
275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да върне подадената от П. Н. К. касационна жалба съдът е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по предявен от същата иск за унищожаване на договор за покупко – продажба на недвижим имот, чиято цена е посочена в исковата молба и възлиза на 5 000 лв.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК извън обхвата на касационния контрол попадат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В разглеждания случай въззивното решение по гражданско дело 1 е постановено по иск с правно основание чл. 27, във вр. с чл. 29 ЗЗД - за унищожаване на договор за покупко - продажба на недвижим имот с цена, посочена в исковата молба от 5 000 лв. В първото съдебно заседание по делото въпросът за цената на иска не е повдигнат съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК. След този момент посочената от ищеца или определената от съда, в случай на несъответствие между указаната и действителната, цена, не може да бъде променяна, освен при изменение на иска. Ето защо, цената на предявения по настоящото дело иск е останала непроменена – т. е. 5 000 лв. Следва да се посочи още, че и предвид приложеното удостоверение за данъчна оценка на имота (л. 71 от първоинстанционното дело), цената на предявения иск (определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК) е в размер на 4 997. 80 лв., т. е. определена и по този начин претенцията е с цена под 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. В случая постановеното въззивно решение е окончателно, а касационният контрол е недопустим. Затова връщането на касационната жалба на подателя й от въззивния съд е процесуално законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
Изцяло неоснователни са доводите в частната жалба за допустимост на касационното обжалване, изведени от разбирането, че в случая се касае за иск, афектиращ върху правото на собственост върху недвижим имот, в хипотеза когато действителната стойност на имота надхвърля посочената в нотариалния акт, а освен това самият имот е продаден за цена, която също надхвърля вписаната в обективиращия сделката нотариален акт. Между решенията по конститутивните искове (какъвто е предявеният иск за унищожаване на продажбения договор) и тези по исковете за собственост (установителни, осъдителни) няма и не може да има тъждество, което да обоснове наличие на изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (вж. в този смисъл определение № 332 от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2616/2019 г. на ВКС, IV г. о.), както се поддържа от жалбоподателя.
При очертания предмет на спора (жалба срещу разпореждане на въззивен съд за връщане на касационна жалба) и характера на производството пред касационния съд поставените в жалбата правни въпроси са без правно значение и не следва да се обсъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 587/20.09.2023 г. по гр. д. № 351/2023 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2