Протокол № 277 от 20.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 277 гр. Сливен, 20.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212200600438 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят, частен тъжител и подсъдим Н. Т. АДЖ., редовно призован, се явява лично и с адв. Е.М., надлежно упълномощен по делото.

Ответникът по жалбата и частен тъжител П. Г. К., редовно призован, се явява лично и с адв. М., надлежно упълномощен по делото.

Ответникът по жалбата в това число частен тъжител и подсъдим Г. П.

К., редовно призован, се явява лично и с адв. М., надлежно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го докладва.

Производството е образувано по жалба на адв. Е.М. от АК – Сливен, в качеството му на защитник и повереник на Н. Т. АДЖ. срещу постановена присъда по НЧХД № 754/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен. В 1 допълнението към въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова присъда, с която да се признае подс. Г. П. К. за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК; да я отмени в частта, с която подс. Н. Т. АДЖ. е признат за виновен по двете обвинения и да бъде оправдан изцяло по тези обвинения или да се отмени присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Сливен за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от адв. Г.М. от АК – Сливен, пълномощник на П. Г. К. и Г. П. К., в което е изразено становище, че присъдата на РС – Сливен е правилна, мотивирана и законосъобразна. Иска се въззивния съд да потвърди присъдата на РС – Сливен изцяло във всичките й части спрямо подс. Н. Т. АДЖ.. Претендират се направените по делото разноски.

АДВ. М.: Поддържам жалбата.

ПОДС. А.: Поддържам жалбата.

АДВ. М.: Поддържаме отговора на въззивната жалба във всички нейни пунктове.

П.К. и Г.К.: Присъединяваме се към становището на адв. М..

АДВ. М.: По отношение на доказателствените искания имаме направено такова във въззивната жалба. Тъй като първоинстанционната присъда е постановена изключвайки показанията на основен свидетел - С.С., който няма роднинска връзка със страните, пряк очевидец, присъствал непосредствено на инцидента, като мотивите на съда са, че показанията му били в противоречие с показанията на другия свидетел Д.. Считаме, че този свидетел С.С., трябва да бъде разпитан по-подробно относно механизма на целия инцидент и найвече ако съдът прецени, че това е необходимо и тъй като по отношение на това искане съдът не се е произнесъл предварително, моля съдът да го стори в днешно заседание.

АДВ. М.: Становището на моите доверители и на мен също като техен защитник е, че достатъчно подробно и ясно свид. С.С. беше разпитан пред първата инстанция, а ако преценява въззивника, че това не е сторено, той е имал възможност да стори това в първоинстанционната процедура по снемане на доказателства и показания на свидетели. Показанията на този 2 свидетел са достатъчно описани – „огледало за обратно виждане“, „на разстояние“, „бат П. му влезе в интимното пространство“, това нещо мисля, че не налага и не следва и правото да го разпитваме този свидетел се е изчерпало в първата инстанция. Възразявам на това иска за ново преразпитване на този свидетел.

Във връзка с направеното искане съдът намира за необходимо да посочи, че с определение № 251/30.11.2021 г. по настоящото дело е обсъдил направеното доказателствено искане, като е приел, че не се налага разпит на свидетели на основание чл. 327, ал. 3 от НПК, в това число повторен разпит на свид. Савов и евентуално извършване на очна ставка, както и че не се налага допускане до разпит на нови свидетели и вещи лица чл. 327, ал. 4 от НПК.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране други доказателства.

Съдът, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О.

АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, считам че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, поради следното: в нея е прието, че моят подзащитен Н.А. е ударил в гърдите тъжителя П.К..

Това е един от основните мотиви за присъдата по неговото обвинение. От доказателствата по делото не е изяснен такъв удар в гърдите. Няма такива доказателства. Има доказателства, че двамата са имали спречкване, че имало люлеене, но удар описан има единствено в тъжбата. Свидетелят на когото се 3 дава доверие на показанията му - Д. К., той само предполага, че е имало такъв удар, но не е видял. Съгласно показанията на другия свидетел С.С., той е присъствал на целия инцидент още преди да започне, още с идването на Г.К. да прави забележки на Н. за силната музика. Наблюдавал е отстрани всичко, без да се меси първоначално. След като двамата са приближили дистанцията помежду си и е имало опасност да се стигне до конфликт, тогава свид. С.С. е излязъл от колата си и е застанал между двамата. В това време двамата сина на П.К. – Г. и Д., единият остава горе, а другият слиза да помага на баща си и директно се нахвърля върху Н., като неговите действия се описват от свид.

С.С. като видимо агресивни, посегнал е и е ударил Н. в лявото рамо. Н. се е извъртял, свил се е и се е предпазил. На следващо място първоинстанционният съд е приел в мотивите си за приети факти обясненията по предварителните сведения на медицинското удостоверение на подс. А..

Във връзка с това искам да кажа, че описаната фактическа обстановка в медицинското свидетелство представлява данни от пострадалото лице и те не могат да послужат като доказателство в наказателния процес, тъй като са събирани извън него. Още в тъжбата, в двете тъжби на двамата тъжители срещу Н.А., същият неслучайно е бил описан като касапин, който коли. Какво коли е оставено като размисъл. В мотивите на присъдата подобни твърдения не са приети. Аз считам, че съвсем умишлено това е написано от тъжителите, за да въздейства на съда субективно, да го оприличи като човек, който е готов да заколи някого за това, че работи в Кауфланд, на щанда с колбаси. Считам, че първостепенният съд неправилно е приел като безпротиворечиви показанията на свид. Д. К.. В тях той си противоречи като казва „когато Н. си тръгваше, дойде Сава, който беше в автомобила си”, на следващо място казва „от втория етаж виждах, че Савата е там и смятам, че нямаше видимост към ситуацията и виждах, че той стои в колата“. Тоест веднъж той твърди, че Савата е дошъл на края, а следващия път твърди, че когато е бил на терасата преди инцидента, свид. Савов е бил там, в колата си. На следващо място съдът е приел в мотивите си и е кредитирал показанията на разпитаните полицаи. Считам, че техните показания с нищо не допринасят за изясняване на съставомерността на деянията, в които е обвинен А.. Полицаите са извикани по сигнал за силна музика и освен това те не са присъствали на инцидента. В заключение искам да кажа, че случая най-малкото е налице реторсия между Н.А. и Г.К. и преди да започне делото, съдът, когато 4 приканваше страните за спогодба, процесуалният представител на двамата единият подсъдим и другият тъжител, пожела страните да се договорят, тъй като е налице реторсия. Съгласно показанията на свид. С.С. удари е получил само Н.А., който е се е предпазвал. Той не е наранявал нито един от двамата тъжители. Поради което моля съда да отмени присъдата на районния съд като постанови нова такава и признае Г.К. за виновен по повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, да отмени присъдата в частта, с която е признат за виновен Н.А. по двете обвинения по двете тъжби. Като алтернатива ще помоля съдът да постанови наличието на реторсия между Г.К. и Н.А.. Моля да бъдат присъдени сторените разноски на моя подзащитен на двете съдебни инстанции.

АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, считам, че присъдата постановена от първоинстанционния съд е правилна и напълно в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства. По отношение на механизма на инцидента той е безспорно установен от гласните доказателства на всички свидетели и от писмените документи. Документите свързани с характера на телесните увреждания са официални документи, които показват, че двамата ми доверители са получили такива телесни увреждания. Механизмът, по който са получени, е ясно и точно описан от първоинстанционния съд.

Хронологията сочи първоначално иницииране на частно наказателно производство от въззивника А., който заради неизпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания, производството беше прекратено. В следващия момент същият отново инициира производство като се опита да шиканира процеса, поради което му беше наложена санкция в размер на 500 лева от първоинстанционния районен състав. След това, друг състав обедини всички дела в едно производство и проведе съдебното дирене, като на това основание постанови своята присъда. Официалните свидетелстващи медицински документи характеризират телесните повреди на двамата ми доверители – бащата П.К. и неговият син, който се е опитал да го защити – Г.К.. Г.К. не е нападал, Г.К. се е опитал да предпази баща си от ударите, които му е нанесъл въззивникът А.. Това е една нормална, човешка реакция. В тази връзка отново подчертавам, че П.К. не е в състояние да напада и да удря, тъй като е с ТЕЛК-ово решение за влошено здравословно състояние. Синът - Г.К., е предпазвал баща си, понесъл е няколко удара в тялото и след това в схватката е бил задушаван, за да бъде париран. По хронологията свид. С.С., 5 чиито показания съдът игнорира, беше установено, че същият се опитал да се домогне до материални облаги като е увещавал П.К. пред неговия син да дадат пари на въззивника - сума пари на въззивника А., за да не води дело срещу тях. Това говори за уклон за комерсиално поведение от страна на въззивника А.. По отношение на инициираното въззивно производство отново поддържам нашето твърдение, че въззивната жалба не отговаря на условията на чл. 320, ал. 1 от НПК, т.е. няма посочени конкретни, точни, ясни параметри и доказателства за това, че според тях – въззивника имам предвид, присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.

Това са изрази, към които няма посочени никакви конкретни и ясни доказателства. Затова считам, че постановената първоинстанционна присъда следва да бъде уважена във вашия окончателен съдебен акт. Молим това да бъде сторено и съответно не на последно място да ни присъдите и сторените деловодни разноски от двамата ми доверители.

П. Г. К.: Съгласен съм с казаното от адв. М.. Аз да ви кажа вече ми е безразлично. До такава степен, толкова пъти се явяваме в съда, че незнам.

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Н. Т. АДЖ..

ПОДС. А.: Присъединявам се към казаното от адв. М..

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Г. П. К..

ПОДС. Г.К.: Съгласен съм с казаното от адв. М..

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Н. Т. АДЖ..

ПОДС. А.: Искам справедливост от съда.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Г. П. К..

Подс. Г.К.: Искам справедливост. Искам да кажа, че сме възмутени от това, което се случи, че наш съсед поради една молба на баща ми да намали оглушителната музика е готов и показваше начина, по който ще го разпори в мое присъствие и го удряше и се заканваше, че той биел, колел, порел и съдел. Аз отсъствах дни наред, понеже пътувах в чужбина и бях силно притеснен какво може да се случи, когато ме няма, понеже той в мое присъствие си позволяваше да показва начина, по който ще го разпори с ножа.

От тук щял да вкара ножа и нагоре.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

6

Протоколът се изготви в съдебно заседание.