Определение № 52 от 13.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Захариев като разгледа докладваното от С. Захариев Търговско дело № 20255300900686 по описа за 2025 година

Производство по чл. 83, ал.2 от ГПК.

В исковата молба ищцата З. С. К. е направила искане за освобождаването й от внасяне на дължимата държавна такса и разноски по настоящото дело.

С основна и допълнителни молби са представени декларация за семейно и имотно състояние на ищцата, от която е видно, че същата получава деклариран месечен доход от заплата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, както и идеална часто от недвижим имот – апартамент в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, за да се произнесе по молбата, съдът взима предвид всички описани обстоятелства в нея, както и конкретно тези, които имат отношение към описаните в чл. 83 от ГПК обстоятелства. Единствено имущественото състояние се установява само с декларация. За всички останали обстоятелства, молителят следва да представи доказателства, с които да установи верността им.

Съдът намира, че ищцата има възможност да заплати дължимите държавна такса и разноски по делото. Ищцата декларира месечен доход, който е далеч над средния за страната, както и притежания на недвижим имот.

В такова фактическо житейско положение са по-голяма част от гражданите, които по една или друга причина се обръщат към съда.

Действително, самото притежание на недвижим имот, не ознавача практически, че той носи и финансови приходи. Няма спор, обаче, че както 1 посочения размер на месечно възнаграждение, така и собствеността на върху недвижим имот, са част от имущественото състояние на молителя, а те според съда са над средното за нивото на повечето български граждани.

Съдът намира, че правото да се освободи страна от внасяне на дължимите такси и разноски по делото, е предоставено и следва да се реализира само по изключение и само при наличие на изрично предвидените в закона предпоставки. Такива биха били, например липса на каквито и да е доходи и имущество, ползване на социални помощи, инвалидност, която препятства нормален начин на живот, предвижване и др. В противен случай, би се достигнало до поставяне на всички граждани в неравностойно положение, което е недопустимо.

Посочените обстоятелства, съгласно чл. 83, ал. 2, т. т. 1 и 4 ГПК подлежат на съвкупна преценка с останалите при проверката за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса. В този смисъл е и определение № 376 от 29.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 319/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Ето защо, молбата следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искане на ищцата З. С.

К., инкорпорирано в исковата молба, да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по настоящото дело, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 2