Решение № 28 от 25.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кюстендил, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500245 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Кюстендил решение №96/19.02.2025г. гр.д.№1667/2024г., е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на „***“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.„***“, ул.“***“№4-6 Договор за дарение от 08.07.2020г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том І, рег.

№***, дело №***г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, №527 на НК, с район на действие РС-Дупница, вписан в Агенция по вписванията, като акт №62, том 9, по силата на който първия ответник Д. Н. З., ЕГН ********** с адрес: гр.Кюстендил, ул.“***“№26 е дарил на втория ответник – неговата дъщкеря И. Д. З., ЕГН ********** ,с адрес: гр.Кюстендил, ул.“***“№26 собствената си ½ ид.ч. от апартамент №19, находящ се на ет.№ІІІ, вход „Б“, блок 21 в квартал „***“ на гр.***, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 50.28 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение №19, с площ 10.23 кв.м., ведно с 3.589% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при съседи на жилището: отдолу – апартамент №16, от горе – апартамент №22, от запад – апартамент №21, от изток – апартамент №9 и при съседи на избено помещение – мазе №18, мазе №20 и коридор.Д. Н. З. е осъден да заплати на ***“ ЕООД, ЕИК *** разноски за първоинстанционното производство в размер на 50.30 лв.

В срока за обжалване на решението, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. Н. З., ЕГН **********, с адрес: гр.Кюстендил, ул.“***“№26 .В подадената жалба се твърди неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.Възраженията си ответникът основава на обстоятелството, че не е доказано увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като ищецът не е кредитор на ответника, за вземания по Договор за потребителски кредит от 15.05.2019г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Клон България“ - не са представени 1 доказателства за цедиране на вземането и не е бил уведомен за извършената цесия към момента на прехвърлянето.Твърди от друга страна, че ответникът не е извършил сделка увреждаща за кредитора, тъй като не е имал данни за цесията от 27.04.2022г. към момента на прехвърляне на имота 08.07.2020г, същевременно у приобретателя негова дъщеря не е било налице знание за увреждането на кредитора, тъй като към момента на извършване на сделката не е имал кредитори, чиито вземания не са удовлетворени.С оглед съществуващия Договор за потребителски паричен кредит от 20.12.2018г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Клон България“ заявява, че не е уведомяван кога вземанията на кредитодателя по този Договор са били прехвърлени в полза на ищеца „***“ ЕООД и на каква стойност.Посоченият Договор от 20.12.2018г. е всъщност Договор за потребителски кредит с номер *** от 20.12.2018г. – съгласно този Договор въззивникът е получил кредитен лимит, усвояема сума по кредитна карта със същия номер, съгласно Споразумение от 20.05.2020г. и с погасителен план, считано от 20.09.2020г.Ищецът според ответника не е доказал цедиране на вземанията по Споразумение от 20.05.2020г. по същия Договор и погасителен план.Договорът за цесия има за предмет вземания по договор индивидуализиран с №*** различен от този по Договор *** / 20.12.2018г, за отпускане на потребителски кредит и ползване на кредитна карта *** /20.12.2018г.От представения препис на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г. и Приложение №1, било видно, че предмет на този договор са именно вземанията съгласно Договор индивидуализиран с № ***/01.12.2016г. прехвърлени в полза на ищеца „***“ ЕООД, като към момента на продажбата , непогасената главница и лихви, възлиза на 1397.91 лв.Уведомление за цесията ответникът не е получил.Данъчната оценка на имота, който е прехвърлил на дъщеря си с нотариален акт №***, том І, рег.

№2190, дело №170/08.07.2020г Нотариус Луиза Стоева, рег.№527 ½ ид.ч. възлиза на 2515.05 лв.С оглед на изложеното и като се има предвид, че уважаването на иска се обуславя от доказаност качество на кредитор по отношение на ищеца, извършване на сделка от страна на длъжника, която го уврежда и знание на длъжника за увреждането, без да е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, да е ликвидно и изискуемо счита, че извод за доказаност качеството на кредитор по отношение на ищеца на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит *** от 20.12.2018г. не може да бъде направен, тъй като по делото не са представени доказателства за Договор за цесия за това вземане.Счита за недоказано и увреждане на кредитора от процесната сделка, обусловено от действие, с което длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.Изтъква, че към датата на извършване на разпоредителната сделка не е имал кредитор, който да има вземания, не е имал задължения нито изискуеми нито ликвидни към 08.07.2020г.- и поради това с извършеното дарение интересът на кредитора не е бил засегнат, предвид и факта, че това не е единствения му имот , за да е увеличил неплатежоспособността си.Поради недоказаност на първата от необходимите предпоставки по чл.135, ал.1 ЗЗД исковата претенция според въззивника е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Уважавайки иска , съдът според въззивника е приложил неправилно материалния закон и постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.Едновременно с това е възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на жалбата, подаден от „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр.София 1766, район „***“, ж.к.“*** 4“, ул.“***“№1, стр.15, вх.А, ет.4 .В подадения отговор е изразено становище за неоснователност на жалбата.Ответникът възразява, тъй като съдържащите се в жалбата твърдения и изложените обстоятелства не са били заявени своевременно нито в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК( такъв не е депозиран) нито в 2 първото с.з., тези твърдения според въззиваемия са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани от въззивната инстанция, предвид действието на разпоредбите на чл.133 ГПК и чл.146 ГПК.Противопоставя становището, относно доказаност наличието на възникнало облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ и Д. Н. З. , за което е налице признание от ответника, били представени всички доказателства, удостоверяващи прехвърляне на задължението по конкретното правоотношение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“ към „***“ ЕООД чрез Договор за продажба и прехвърлена на вземания, както неизпълнение задълженията от страна на Д. Н. З..Оспорват се твърдения за неуведомяване на цесията и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като се сочат уведомления върнати при изпращача на 12.06.2023г.Позовава се на обстоятелството, че в Договора между страните е предвидено, че ако някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаване на такова съобщение всички съобщения до стария адрес се считат за получени.Длъжникът не е уведомил Банката за смяна на адреса си, поради което първоинстанционният съд правилно бил приел, че длъжникът е валидно уведомен за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост.С Договора за цесия и приложенията към него са прехвърлени две задължения на въззивника посочени в Приложение №1, в това число и задълженията по Договор №*** от 20.12.2018г.Във връзка с изложеното изводът, че ответникът Д. Н. З. е намалил имущественото си състояние , тъй като не е получил насрещна престация по него и по този начин е препятствал удовлетворяването на кредитора, ищецът в производството намира за правилен. Обобщава, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника ( както е посочено в решение №639 /06.10.2010г. гр.д.№754/09г. ВКС, ІV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, решение №45/01.06.2011г. гр.д. №450/2010г. на ВКС, ІІІ и решение №149 от 12.11.2013г. ВКС по тр.д. №422/2012г., І т.о ТК.В съответствие с изложеното е искане подадената въззивна жалба да бъде отхвърляне, като неоснователна и незаконосъобразна, съответно постановеното решение №96 от 19.02.2025г. по гр.д.№1667/2024г. по описа на Районен съд – Дупница да бъде потвърдено.С отговора на жалбата по делото е представено Приложение №1 от 22.04.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г.

Проверена по реда на чл.267 ГПК, съдът намери подадената жалба допустима, постъпила в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Нови доказателства страните не са посочили..

На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от настоящия съдебен състав, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

3

С оглед разпоредбата на чл.133 ГПК следва, че ако в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.Възможността за оспорване на представени в първоинстанционното производство доказателства, за първи път с въззивната жалба предвид посочената законова норма следва да се счита за изключено, както и възможността да бъдат направени възражения по твърденията в исковата молба.Без да се изключва възможността искът да бъде оспорен за първи път с въззивна жалба, то не може да се приемат за допустими останалите процесуални действия, тъй като допускането на възражения без да са посочени особени обстоятелства за непредставянето им в първоинстанционното производство, би означавало порът да се разгледа за първи път във въззивното производство, което по аргумент от чл.266 ГПК е недопустимо.

Като има предвид изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

Производството пред Районния съд е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу Д. Н. З. и И. Д. З. съдържаща искане за постановяване на решение за прогласяване недействителността, като увреждащ го Договор за покупко – продажба на недвижим имот №***, том І, н.д.№***/, дело ***г., Нотариус Евгени Павлов, вписан в СВ към АВ с вх. рег.

№***/,дело ***г. с който ответникът Д. Н. З. е дарил на И. Д. З. – негова дъщеря собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 19, находящ се на етаж III /трети/ във вход „Б“ на блок 21 /двадесет и първи/ в квартал „***“ на град ***, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.28 кв. м./ петдесет цяло и двадесет и осем стотни квадратни метра/, ведно с ½ /една втора/ идеална част от избено помещение № 19 /деветнадесет/ с площ от 10.23 кв. м./ десет цяло и двадесет и три стотни квадратни метра/ и ведно с 3.589 %/три цяло петстотин осемдесет и девет процента/ идеални части от общите части на сградата и правото ма строеж върху мястото при съседи на жилището: отдолу - апартамент № 16/шестнадесет/, от горе – апартамент № 22/двадесет и втори/, от запад апартамент 21 /двадесет и първи/, от изток - апартамент № 9 /девети/ и при съседи на избеното помещение мазе № 18 /осемнадесет/, мазе № 20 /двадесет/ и коридор.Искането се основава на обстоятелството, че на основание Договор за потребителски кредит от 15.05.2019г. Д. Н. З. дължи на ищеца 18 309.11 лвглавница и 6825.67 лв- лихви.Посоченият Договор е бил сключен между З. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс