Решение № 933 от 15.06.2026, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 933

Ловеч, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20257130700066 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от С. Д. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 ап.1 чрез пълномощника му -адв.А. П. - САК против Заповед № 1854/26.11.2024 г., издадена от кмета на О. Т. за премахване на незаконен строеж с правно основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и нецелесъобразност на оспорената заповед. В тази връзка, на първо място се сочи, че фактическата обстановка не е изяснена в пълнота. Не била анализирана скица от 30.05.1969 г., която следвало да се съпостави със скица от 22.07.2021 г. на АГКК на поземлен [имот номер]-807220. От същите се установявало, че двете постройки в двата съседни имота, построени на калкан са съществували и през 1969 г., което било доказателство и за наличието на съгласие между тогавашните собственици на двата имота за изграждането им на границата на имотите, без отстояние от граничната линия.

На следващо място, се излагат доводи, че построяването на сутерена на къщата в съседния имот и построяването на гаража в имота на жалбоподателя, без отстояние от границата е станало едновременно и с общо съгласие на тогавашните собственици на двата имота за застрояване без отстояние от границата между имотите им. В периода 2014 -2015 г. жалбоподателят К. извършил ремонт на двете вече съществуващи постройки, без съществени конструктивни промени. С нотариален акт № 130, том IV, вх.рег. № 1164, дело № 768/2016 г. С. Д. К. закупил имотите от своята майка К. Д. К., от Д. Г. Г. и Х. Г. Г..

С констативен акт № 13/08.10.2024 г. като незаконни в имота на жалбоподателя били установени гараж и лятна кухня, които впоследствие с обжалваната заповед били определени за премахване. Мотивите на заповедта се основавали на становище на главния архитект на община Троян, което не било приложено към заповедта и с което жалбоподателя К. не бил запознат. Освен това, в оспорената заповед липсвало пълно и непротиворечиво описание на обектите (техните кадастрални идентификатори, местоположение и площ), както и на основанието, поради което те са определени за незаконни. В заповедта бланкетно било посочено: „на мястото на съществуващ гараж и стопански навес (видно от кадастралната карта и кадастралния план на [населено място]) е изградено ново допълващо застрояване -гараж и лятна кухня“, като липсвали каквито и да било мотиви защо извършеният ремонт е възприет като допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ.

На последно място, в жалбата се излагат аргументи за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В тази насока се акцентира на факта, че лятната кухня, изградена в имота на жалбоподателя има обща стена със сутерена на сградата, построена в съседния имот, поради което премахването на лятната кухня ще доведе до събаряне на стената на сутерена на жилищната сграда в съседния имот и до нарушаване на нейната конструкция. По този начин нямало да се постигне защита на обществения интерес, както и да се осъществи целта на закона, вложена в разпоредбите на чл.225 и чл.225а от ЗУТ.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени процесната заповед. При такъв изход на правния спор се релевира претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебните заседания, проведени по делото, жалбоподателят С. К. се представлява от пълномощника си -адв. П. – САК, който в дадения ход по същество на делото излага становище за незаконосъобразност на оспорения ИАА и пледира за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените от доверителя му разноски по делото, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане. Подробни аргументи развива в представени писмени бележки.

Ответникът – кмет на община Троян, редовно призован, се представлява от юрк. Д., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Съображения за това излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендираното от страна на жалбоподателя.

Административен съд -Ловеч, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по преписката нотариален 130, том IV, вх.рег. № 1164, дело № 768/2016 г. (л.54 от делото) е видно, че С. Д. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-44/01.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], п.к.5670, Желязновска комуна № 1, с площ 768 кв.м., номер по предходен план 687, кв.63, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, заедно с построените в имота: едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с [идентификатор] със застроена площ 81 кв.м.; едноетажна селскостопанска сграда с [идентификатор] със застроена площ 20 кв.м.; едноетажна селскостопанска сграда с [идентификатор] със застроена площ 12 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с [идентификатор] със застроена площ 24 кв.м.;

Административното производство е образувано във връзка с жалба с вх. № З-РД-969/20.09.2024 г., подадена от С. Г. Б. от [населено място], собственик на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. В жалбата се твърди, че в съседния имот е извършено незаконно строителство.

За установяване на твърденията в посочената жалба е извършена проверка от длъжностни лица от община Троян на място и по документи, съхранявани в общинската администрация. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 13 от 08.10.2024 г., в който е отразено, че е извършена проверка на строеж: „Допълващо застрояване- гараж и лятна кухна“ – VI категория, попадащ в [УПИ], кв.63 по плана за регулация на [населено място], поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-44/01.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [улица], [населено място], общ. Троян, обл. Ловеч. Имотът е собственост на С. Д. К. с постоянен адрес: [населено място], [улица], № 23А, ет.1, ап.1, като проверката е извършена в присъствието на собственика на имота -г-н К..

В т. I от Констативния акт е посочено, че за извършеното строителство няма представени строителни книжа – одобрено проектно решение и разрешение за строеж.

В т. II от КА е дадено описание на изпълнението на строежа, видно от което на мястото на съществуващ гараж и стопански навес (видно от кадастралната карта и кадастралния план на [населено място]) е изградено ново допълващо застрояване -гараж и лятна кухня. Постройките са с размери, както следва: гараж: 3,80/6,20 м. и лятна кухня: 4,80/6,10 м. Височината на постройките е 2,70 м., а до било- около 3,50 м. Постройките са изцяло от каменна зидария. Покривите са дървени, двускатни, с покритие от керемиди. По твърдения на извършителя на строежа, строителството е изпълнено през 2014- 2015 г.

Описаното в констативния акт строителство е определено като извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е, че същото е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Указана е и възможността в 7-дневен срок от съобщаването му, срещу констатациите в акта да бъдат подадени възражения.

Констативният акт е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 25.10.2024 г., който в законоустановения срок е подал възражение с вх. № В-ТСУ-КР-16/31.10.2024 г.

Въз основа на извършената проверка и констатациите, обективирани в Констативен акт № 13/08.10.2024 г. е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед 1854/26.11.2024 г. на кмета на Община Троян. В заповедта са възпроизведени констатациите, направени в констативния акт, обсъдените са възраженията срещу КА, които административният орган е приел за неоснователни, като е мотивирал извод, че процесното строителство е извършено без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което се явявал незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежал на премахване по чл.225а от ЗУТ.

В мотивите на оспорената заповед е посочено, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая е представено експертно становище на главния архитект на община Троян- г-н М. С., видно от което строежът не е търпим по смисъла на § 127 ПЗР ЗИД на ЗУТ, тъй като не е извършен преди 31.03.2001 г. В подкрепа на този извод в мотивите на заповедта е отразено, че строителството е извършено през 2014-2015 г. Дори да се приемело, че същото представлява ремонт на съществуващи сгради (както твърди собственикът), същият нямал характер на текущ ремонт, а на основен и не попадал в хипотезите на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Посочено е още, че в кадастралната карта на селото е отразен единствено гаражът, като от сателитните изображения, прегледани в исторически план се установило, че строежът е придобил сегашният си вид след 31.03.2001 г. Описано е, че съгласно действащата нормативна база изграждането на постройки на границата става на основание взаимно съгласие на собствениците на имотите, в които се установява свързано застрояване, изразено в нотариална форма и при спазване изискванията на чл.182 от Наредба № 2 за ПНУОВТУЗ по сега действащата уредба и по чл.18 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала от 1977 г. до отмяната й с новата наредба. Посочено е, че няма данни да е налице изискуемото съгласие от собствениците на двата имота от една страна, а от друга – обектът е изпълнен в отклонение от гореописаните правила, както по сега действащата уредба, така и по предходната такава.

В заключение е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което със заповедта е наредено неговото премахване. Определен е тримесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване.

Заповедта е връчена срещу подпис на С. Д. К. на 16.01.2025 г. (л.43- гръб от делото).

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка, както и представените от страните писмени доказателства. Съдът кредитира с доверие събраните писмени доказателства, тъй като същите не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства -показанията на свидетелите М. К., Н. Й. (при режим на довеждане от страна на жалбоподателя ) и С. Б. (съсед на жалбоподателя, по чийто сигнал именно е инициирано административното производство). Показанията на двете групи свидетели са противоречиви, като свидетелите, доведени от жалбоподателя твърдят, че в имота на С. К. имало гараж и пристройка, които той ремонтирал и санирал. И двамата свидетели са категорични, че тези постройки са се намирали в имота преди 2000 година и са построени много отдавна.

От друга страна, св. С. Б. в показанията си сочи, че действително преди години в имота на жалбоподателя К. е имало постройки, но те са били паянтови, като гаражът бил изграден от дървена конструкция и ламарини, а лятната кухня в сегашния си вид въобще не съществувала.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bd73877-1ba1-4f94-8993-27df8e55fe7f