Определение № 210 от 26.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500163 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на адв. В., пълномощник на Б. Б. Т. против определение № 638/06.03.2024 г. по гр.дело №1463/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №136/07.02.2024 г. в частта за разноските.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена.

Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че възражение за прекомерност не е направено в съдебно заседание. Сочи, че такова е отразено в протокол №75/22.01.2024 г.

Дължимото за предявения иск възнаграждение според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към датата на учредяване на процесуалното представителство за ищеца следва да е в размер на 1280 лв. съобразно уважената част от иска в съответствие с размера на търсеното обезщетение или в размер на 914,28 лв. съобразно уважената част от иска вместо определената от предходната инстанция сума от 2 598 лв.

Относно възнаграждението на адв. В. се сочи, че по делото е приложен договор за правна помощ, предоставена по реда на чл.38 вр.с чл.36 ЗА. Не е оспорено основанието за предоставянето й и констатациите на БОС са неотносими, в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от съда.

Съгласно цитираното от съда определение №163/13.06.2026 г. на ВКС ако наличието на съответната хипотеза на чл.38 ЗА не се оспорва от ответната страна, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение при съвпадение на волеизявленията на страните по

1 упълномощителната сделка, доколкото законът не предвижда писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга.

Ако основанието по чл.38 ЗА е оспорено от ответната страна, тя следва да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. В случая основанието за предоставяне на безплатна правна помощ не е оспорено, представен е писмен договор за предоставянето й между страната и нейния пълномощник . Цитират се и определение №534/08.1.2026 г. на ВКС и определение 407/30.01.2024 г. по ч.гр.дело № 5049/2023 г. на ВКС. Моли на адв. В. да бъде определено възнаграждение в размер на 1300 лв.

В отговор на частната жалба, подаден от Т. А. Ж., чрез пълномощника адв. Д., се иска оставянето без уважение като неоснователна.

Оспорва оплакванията в нея за неправилно определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна в размер на 2598 лв., като сочи, че макар исковата молба да е подадена на 07.09.2022 г., договорът за процесуално представителство е сключен между ищеца и неговия пълномощник на 27.03.2023 г. , след влизане в сила на измененията в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съгласно практиката на ВКС при възражение за прекомерност размерът на определеното от съда възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.78, ал.5 ГПК при съобразяване на минималния размер към датата на договарянето му и сключването на договора за правна помощ, като под този размер съдът не може да уважи възражение за прекомерност.

Жалбата е неоснователна и в частта, с която се иска на адв. В. да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1300 лв. тъй като по делото не са ангажирани доказателства представляваният от него ответник да е материално затруднено лице.Такова твърдение е опровергано тъй като искането на ответника да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по въззивната му жалба е оставено без уважение.

На следващо място се твърди, че представляваният е в трудоспособна възраст, трудово ангажиран е и не са налице основанията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА да му бъде предоставяна безплатна правна помощ.

По делото е подадено и становище по отговора на частната жалба, което е процесуално недопустимо и следва да не бъде разглеждано.

По делото е подадено и становище по отговора на частната жалба, което е процесуално недопустимо и следва да не бъде разглеждано.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

С решение №136/07.02.2024 г. по гр.дело № 1463/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд е уважен предявеният от Т. А. Ж.в иск против Б. Б.

Т. за сумата от 25137,40 лева, от които 25000лв. - представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено увреждане на 07.05.2021г. в гр. П., изразяващо 2 се в причиняването на болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на деянието 07.05.2021 год., до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 137,40 лева – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на причиненото му от ответника непозволено увреждане на 07.05.2021 г. в гр. П., изразяващи се в заплащането на такси и закупуването на лекарства, както и направените разноски в размер на 2598 лв., като над уважения размер до предявения размер от 35 000 лв. претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ответника адв. В. да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде намалено присъденото за процесуално представителство на ищеца възнаграждение в размер на 2 598 лв. на сумата от 1 128,57 лв. и съобразно отхвърлената част от иска на пълномощника ад. В. да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА в размер на 1300 лв.

За да достигне до този извод, съдът е намерил, че оспорването в молбата на основанието за предоставяне на правна помощ не следва да бъде уважено, тъй като въпросът е повдигнат и пред БАС, но не са представени доказателства за твърденията на ответника, че е материално затруднено лице.

Искането за намаляване на разноските, направени от ищеца за процесуално представителство като прекомерни е оставено без уважение с доводи, че такова възражение не е е отправено .

В производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. въз основа на пълномощно, представено към исковата молба на 07.09.2022 г от 20.06.2022 г/л.25/. и договор за правна помощ и съдействие от 24.03.2023 г. , според който на адв. Д. е заплатена сумата от 3 500 лв. за процесуално представителство в производството. Оспорването му като прекомерно е направено от ответната страна в последното по делото съдебно заседание .

Съгласно чл. 36, ал.1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 на с.чл. се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава Втора от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания.

Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство са подаване на искова молба, към която са приложени доказателства и са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да отговори на въпроси, подадени от страната, молба за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ако съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.1, т.4 ГПК , молба за отлагане на насроченото по делото открито съдебно заседание, представителство на страната в съдебните заседания по делото, проведени на 13.02.2023 г. , на 27.03.2023 г., на 3

15.05.2023 г. , на 20.11.2023 г. и на 22.01.2024 г . и представяне на писмена защита по делото.

В първите четири съдебни заседания ход на производството не е даван, делото е разгледано по същество в последното съдебно заседание . Фактическата и правна сложност на производството не надхвърля обичайната за този вид дела.

Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.

Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция съобрази вида и броя на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуалния действия намира, че не са налице основания за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца поради прекомерност и частната жалба в тази част е неоснователна.

Относно дължимостта на възнаграждение за адв. В., процесуален представител на ответника в производство за правна помощ, предоставена по реда на чл.38 ЗА, съдът съобрази следното:

Договорът за правна помощ между адв. В. и ответника е представен в последното по делото съдебно заседание и съгласно съдържанието му договореното между страните процесуално представителство е по реда на чл.38 ЗА – безплатно на материално затруднено лице. В представената в предходната инстанция писмена защита на ищеца е оспорено основанието за предоставяне на безплатна правна помощ поради липса на доказателства, обосноваващи такава необходимост .

Съгласно споделяната от настоящия състав практика на ВКС /определение №163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК и мн.др./, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1 от ЗА, представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производство по чл.248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице

В настоящото производство спор относно материалните затруднения на ответника да ангажира процесуален представител е повдигнат, но не са представени доказателства за основателността на оспорването.

Обстоятелството, че на ответника е отказано предоставяне на правна помощ в производството според практиката на ВКС не презюмира извод, че лицето не 4 изпитва материални затруднения да ангажира такъв . Поради това, искането на адв.В. да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е основателно.

Предвид приетия за справедлив и обоснован размер на възнаграждението за процесуално представителство в настоящото производство за ищеца в размер на 3 500 лв. , то този размер следва да бъде признат и на ответната страна и съобразно отхвърлената част от иска на адв.

В. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 902 лв., до който размер частната жалба е основателна.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 638/06.03.2024 г. по гр. дело № 1463/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. В. да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА и вместо него постановява: