Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8544 от 13.12.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15502/2019
Вид
Решение № 8544
Подписан
13.12.2019
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА, РАЙНА ГЕОРГИЕВА СТЕФАНОВА, АЛЕКСАНДЪР ЕМИЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 13.12.2019г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Райна Стефанова

Членове: Анна Ненова

Александър Ангелов като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 15502 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 61234/30.10.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198380405151 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу разпореждане на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя в размер на 350 лева, съгласно възражение с изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г.

Оплакванията на жалбоподателя са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Дължимите от жалбоподателя суми са били платени в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е сигурен платец.

Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят Л.А.К.оспорва жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Макар срокът за доброволно изпълнение да е изтекъл и към настоящия момент дългът не е погасен, поради което несъмнено ще се извършва процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за извършване на действия с цел удовлетворяване на незаплатените вземания.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви също намира жалбата неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя.

Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство като минимални.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198380405151 на ЧСИ М.Б. е било образувано по молба вх. № 57671/15.10.2019г. на Л.А.К., чрез адвокат И.Г.Д., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.10.2019г. от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 88 състав, по гр. дело № 1199/2019г. Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на Л.А.К.сумата от 350 лева разноски по делото.

С молбата от 15.10.2019г. е било поискано още събирането на разноските по делото, включително 350 лева адвокатски хонорар.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правни услуги от 01.10.2019г, сключен между Л.А.К.и адвокат И.Г.Д..

Съгласно договора, негов предмет е било образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране по принудителен ред на сумите по издадения изпълнителен лист. Уговореното възнаграждение е било в размер на 350 лева, като договорът е служил като разписка за получената сума.

Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 103554/15.10.2019г., изпратена до „Т.С.“ ЕАД.

Не се установява в срока за доброволно изпълнение, както и понастоящем сумата по изпълнителния лист да е била платена, но на 22.10.2019г. от длъжника е постъпило възражение с изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г., съответно вх. № 59617/22.10.2019г. на частния съдебен изпълнител, с искане за намаляване на разноските за адвокат до размер на 200 лева по съображения идентични с тези по жалбата.

Съгласно съобщение изх. №

105596/22.10.2019г. частният съдебен изпълнител е оказал да намали претендирания от взискателя адвокатски хонорар и размера на пропорционалната такса по т 26 от ТТРЗЧСИ, при което е била подадена и жалбата по делото.

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата неоснователна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правни услуги от 10.10.2019г..

Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист.

Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 350 лева.

Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и към момента на направеното възражение за прекомерност, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7,ал. 1, т. 1 от Наредбата – 30 лева (изм. ДВ, бр. 7/2019г.).

В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.

Възражението е неоснователно.

Разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство са били уговорени, като не се установява плащане в срока за доброволно изпълнение, при което да липсва водене на делото, както твърди жалбоподателят. Делото не е прекратявано при извършено от длъжника плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Тези разноски се определят предварително. Разноските са за сметка на взискателя само в посочените в същата разпоредба изключения, които по делото не се установяват. В този смисъл не е налице хипотеза на неизвършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Без значение е, че длъжникът – жалбоподател е дружество с едноличен собственик на капитала Столична община, тъй като в случая не се установява плащане нито в срока за доброволно изпълнение, нито в хода на изпълнителното производство, което да сочи на качество сигурен платец.

Не е налице и хипотеза за изпълнителни способи, които не са били приложени, за което е постановено ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.

При неоснователността на жалбата по делото, няма основание за промяна и на таксата по т. 26 от Таксите и разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Няма основание за присъждане и на разноски на жалбоподателя по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 61234/30.10.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, като длъжник по изпълнително дело № 20198380405151 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу разпореждане на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя по делото в размер на 350 лева, съгласно възражение с изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.