Разпореждане № 263552 от 14.12.2020, Районен съд - Стара Загора

Р А З

П О Р Е Ж Д А Н Е

Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по гр.д. № 5133/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в з.з. на 14 декември 2020 година, като провери редовността на исковата молба на А.Н. А., намира следното:

Исковата молба е нередовна – не е изготвена в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ГПК – 1/ не е посочена цена на всеки един иск – 1/ за заплащане на трудово възнаграждение, 2/ за заплащане на командировъчни пари

2/ в обстоятелствената част и петитума на исковата молба също не е направено разграничение на размера на претенциите на двата обективно съединени иска, които са различни /вж. напр. решение № 298/09.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2180/2018 г., IV г.о., решение № 134/01.08.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4159/2017 г., IV г. о./. Иска за заплащане на командировъчни пари е с правно основание чл. 215 КТ като в него е регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има право да получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение. Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка /така напр. решение № 194/18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г., IV г.о./. За да се уважи искът по чл. 215 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Иска за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и неговото уважаване е обусловено от кумулативното установяване на различни предпоставки: наличие на валидно трудово правоотношение между страните през процесния период, договорено възнаграждение в претендирания размер и неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение.

Следователно от общо претендираните 2400,00 евро ищецът следва да посочи по иска с правно основание 128, т. 2 КТ какъв е размера/сумата на претендираното трудово възнаграждение за м. август 2019 г., а по иска с правно основание чл. 215 КТ да посочи размера/сумата на претендираните командировъчни за м. август 2019 г., вкл. кои дни /или кой период/ от м. август 2019 г. е бил командирован, т.е. колко от тези 2400,00 евро представлява трудово възнаграждение и колко командировъчни пари.

Обстоятелството, че по твърдения на ищеца документите за размера на трудовото възнаграждение и командировъчните пари се намирали при ответника има отношение към доказването на претенцията, но не може да се счете, че ищецът не знае напр. колко е било неговото трудово възнаграждение или колко дни е бил командирован през м. август 2019 г.

Предвид на изложеното, съдът

Р А З

П О Р Е Д И:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл.129, ал.1 ГПК на ищеца в седмичен срок от връчване на това разпореждане да отстрани констатираните нередовности съобразно обстоятелствената част от разпореждането, като посочи размер на претендираното трудово възнаграждение за м. август 2019 г. и размер на претендираните командировъчни пари за м. август 2019 г., вкл. кои дни /или кой период/ от м. август 2019 г. е бил командирован, т.е. колко от тези 2400,00 евро представлява трудово възнаграждение и колко командировъчни пари.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това разпореждане в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл.129, ал. 3 ГПК.

Делото да се докладва след изтичане на срока.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: