Решение № 8330 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8330 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110109968 по описа за 2024 година

Ищецът „*******************“ ЕАД предявява осъдителен иск срещу ответниците М. Г., Ф. Г. и Х. Г. за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – офис № Г1, находящ се в гр. София, общ. ************** за сумата в общ размер от ***** лева, включваща: ***** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ***** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга.

Изтъква, че потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на дръжавния или общинския бюджет. Счита, че по силата на нормативните актове ответниците са потребители на ТЕ. Сочи, че в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Твърди, че ОУ се изготвят от ищеца и се одобряват от КЕВР към Министерски съвет, като с тези ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между 1 потребителите на ТЕ и Дружеството. Поддържа, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от ищеца на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Заявява, че в глава IV от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в срок до 20 – то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Твърди, че с изтичането на последния ден от този срок ответниците са изпаднали в забава за сумата по фактурата. Посочва, че ответниците са имали възможност да предявят възражение, но до настоящия момент в деловодството не е постъпвало такова.

Изтъква, че между ответниците и ищеца „*******************“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да върнат онова, с което са се обогатили неоснователно до размера на обедняването. Сочи, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а от ЗЕ. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия – „******“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Моли съда да осъди ответниците М. Г., Ф. Г. и Х. Г. да върнат на ищеца „*******************“ ЕАД сумата, с която са се обогатили, до размера на обедняването, а именно: сумата в общ размер от ***** лева, включваща: ***** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ***** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга при следните квоти:

-М. Г. – 1/3 - сумата в общ размер от ****** лева, включваща: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ****** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга.

-Ф. Г. – 1/3 - сумата в общ размер от ****** лева, включваща: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за 2 периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ****** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга.

-Х. Г. – 1/3 - сумата в общ размер от ****** лева, включваща: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ****** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците – М. Г., Ф. Г. и Х.

Г., в който отговор заявяват, че оспорва изцяло исковата молба на ищеца като неподсъдна на българския съд, а в условията на евентуалност като неоснователна.

Молят съда да прекрати настоящото производство, като в условията на евентуалност предявените искове да бъдат оставени без уважение. Посочва, че процесния имот е продаден на дата 12.05.2022 г., като по този начин ответниците загубват всякаква връзка с българското право, тъй като нямат собственост в страната, нямат настоящ или постоянен адрес, както и нямат стопанска дейност. Изтъкват, че настоящият и постоянният адрес на всички ответници се намира в Кралство Испания, което следва да се счита за безспорно с оглед връчването на исковата молба в Испания. Сочат, че на основание чл. 105 от ГПК не следва да бъде подсъдно на българския съд. Заявяват, че в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК правят възражение за неподсъдност.

Изтъкват, че процесните задължения са фактурирани след датата на продажбата – 12.05.2022 г., като към момента на възникването на тези задължения, ответниците не са имали нито качеството на собственици на обекта, нито собственици на имот в сграда – ЕС, топлоснабдена от ищеца. Намират за безспорно, че нямат писмен договор с ищеца, а твърдяните задължения възникват само от презумпция за действие спрямо тях на ОУ на ищеца по силата на ЗЕ. Считат, че не са дали повод за завеждане на делото, тъй като претендираните задължения никога не са довеждани до знанието на ответниците преди връчването на исковата молба. Заявяват, че купувачът на имота им поискал в деня на сделката доказателства, че към момента са изчистени всички задължения за режийни разноски, като са доказали този факт пред него и пред нотариуса, а и отделно от това твърдят, че купувачът сам си е направил необходимите проверки в деня на сделката.

Считат, че процесната сума няма как да бъде начислена и да представлява реален разход на топлоенергия, тъй като в рамките на периода, за който е била начислена, имотът не е бил използваем и за периода не е имало никакво потребление на топлинна енергия и/или на топла вода. Заявяват, че въпреки убеждението на ответниците, че процесното задължение не е дължимо, веднага след връчването на исковата молба с цел избягване на съдебни спорове, ответниците заплатили изцяло 3 всички задължения по исковата молба. Прилагат платежно нареждане от банка „ОББ“ от дата 25.02.2025 г. за сумата от ***** лева, която е пълният размер на всички задължения за всички ответници, ведно с начислените от ищеца лихви.

Заявяват, че следва да се счита за безспорно, че отопляемият обект е закупен по силата на приложеният към исковата молба Нотариален акт № 21, том I, рег. № 1078, дело № 17 от 28.01.2011 г. на нотариус Милена Георгиева, от ответницата М. Г., както и от покойния й съпруг Ф****** М***** С*******, баща на Ф. Г. и Х. Г.. Сочат, че след смъртта му на дата 13.09.2016 г., наследници са съпругата му М. Г. – 1/3 ид.ч. и синовете му, Ф. Г. – 1/3 ид.ч. и Х. Г. – 1/3 ид.ч. Заявяват, че ищецът не отчита, че те са наследници само на неговата ½ ид.ч. от имота, докато другата идеална част е собственост на М., която след наследството има общо 4/6 ид.ч., а синовете Ф****** и Х****** имат по 1/6 ид.ч. Оспорват твърдението, че ответниците са съсобственици с по 1/3 ид.ч. от имота. Твърдят, че ответниците Ф. Г. и Х. Г. имат по 1/6 ид.ч., а не по 1/3 ид.ч. от собствеността. Считат, че процесното задължение спрямо тях следва да се намали на половина.

Съдът, като обсъди становищаа на страните и приетите доказателства намира следното: Претенцията следва да се приеме за основателна към момента на завеждане на делото. Съдът приема, че заплащайки главницата на дълга в хода на производството ответниците са извършили признание на претенцията както по основание, така и в този размер, който са заплатили.Заявлението на адвоката на ответниците, че са заплатили по „благотворителни“ причини, не е достатъчно сериозно, за да бъде обсъдено.

Главното задължение по иска е лихвоносно, а в проведеното съдебно заседание представител на ищеца заяви, че заплатеното от ответната страна покрива главницата и мораторната лихва, като спорни остават законната лихва върху главницата до 25.02.2025г., както и сторените от ищеца съдебни разноски. Доколкото основателността за главницата е призната, а разделянето на лихвата на мораторна и законна е условно и по същество става дума за един вид задължение, разделено по време преди и след официално предявяване на претенцията, то искането да се присъди лихва от завеждането на исковата молба – 22.02-2024г. до 25.02.2025г. е основателно.

Сторените разноски следва да се разпределят по правилата на чл. 78 ГПК.

Доколкото претенциите са основателни, то ответната страна може да се освободи от заплащане на разноски единствено ако едновременно признае иска и докаже, че не е станала причина за образуване на съдебно производство. Закона изисква изрично признание, а в случая то липсва, поради което разнооските следва изцяло да се понесат от ответниците. Както законната лихва, така и разноските се дължат от ответниците в квотите, в които е възникнало основното задължение. Исканията а заплащане на главница и мораторна лихва следва да се отхвърлят поради заплащане в хода на 4 производството.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на съдебното производство иска на „*******************“ ЕАД за осъждане на ответниците както следва:

-М. Г. сумата в общ размер от ****** лева, включваща: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ****** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023г.,

-Ф. Г. сумата в общ размер от ****** лева, включваща: ****** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от ****** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023г.,

-Х. Г. сумата в общ размер от **** лева, включваща: ***** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата от **** лева, представляваща законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 18.09.2023г.

ОСЪЖДА -М. Г. да заплати на ищеца законната лихва върху сумата ***** лева от 22.02.2024г. до заплащане, както и **** евро съдебни разноски.

ОСЪЖДА Х. Г. да заплати на ищеца законната лихва върху сумата ***** лева от 22.02.2024г. до заплащане, както и **** евро съдебни разноски.

ОСЪЖДА Ф. Г. Г. да заплати на ищеца законната лихва върху сумата ***** лева от 22.02.2024г. до заплащане, както и **** евро съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.