Решение № 204 от 07.11.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Троян, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340101063 по описа за 2021 година

Д. С. М. от гр. Троян, обл. Ловешка е предявила срещу В.Г.Ц. – гр. Троян /ВГЦ/, представител полк. С.Ц., иск с правно основание чл. 200 ал. 1 от Кодекса на труда за сумата 80 000 лева, представляващи обезщетение в резултат на настъпила смърт на П.М. при трудова злополука на 20.08.2020 г.

М. твърди, че е съпруга на П.М., който е работил на длъжност „п.“. На посочената дата М. е бил на работа и при настъпила трудова злополука е починал.

Ищцата излага, че със съпруга си са имали дългогодишен брак, през който са изградили семейство и са отгледали две деца. След смъртта на съпруга си ищцата преживява тежък емоционален срив, тъй като губи своя най-близък и любим човек и остава сама без съпруг и морална и материална подкрепа. Ищцата е диспансеризирана през 2014 г. с диагноза „хипертонично сърце". Твърди, че смъртта на съпруга й е довела до дълбока психологична травма, негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет, които все още не може да преодолее и които обуславят правния й интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Ищцата се явява лично в с. з. и е представлявана в процеса от адв. С. Д. от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция и присъди 1 обезщетение на ищцата в размер на 80 000 лева.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е представено копие от ИМ и доказателствата, в месечния срок е представен отговор, с който е изразено становище по иска, направени са доказателствени искания. Ответника излага обстоятелства, от които извежда, че е налице съпричиняване от страна на починалото лице.

В с. з. В.Г.Ц. – гр. Троян се представлява от юриск. Х.Й., която моли съда изцяло да отхъврли така предявения иск, алтернативно – да присъди обезщетение в по-малък размер.

На основание чл. 219 от ГПК като трето лице в процеса е конституирана Застрахователна компания „Лев инс“ АД. Представен е отговор, с който се оспорва предявения иск. Изложено е, че по процесната застрахователна полица не е постъпила застрахователна претенция относно застр. събитие, настъпило на 20.08.2020 г.

От приложените към делото писмени доказателства: Препис-извлечение от акт за смърт на П.Д. М., изд. от Община Троян, удостоверение за наследници изх. № 02-04-871 от 02.06.2021 г., изд. от Община Троян, Декларация за трудова злополука, Разпореждане № 51041020 от 15.10.2020 г., Протокол № Ц5103-10-2 от 13.10.2020 г., Трудов договор № З-1054 от 31.10.2007 г. с Поделение 24430 – Троян, Допълнително споразумение № З1054/01.07.2019 г. с В.Г.Ц. – Троян, Длъжностна характеристика рег. № 24-09995/07.06.2019 г., Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 04.11.2020 г., Амбулаторен лист № 4442 от 11.11.2014 г., Договор за застраховка № УД 15-10/05.02.2020 г., Заповед, относно издаване на инструкции и правила за безопасна работа с машини и съоръжения на основание ЗБУТ с № РД-83/30.01.2020 г. и Утвърдена инструкция за безопасна работа при работа на офсетови машини, Извлечение от книга за инструктаж, Карта за оценка на риска, Заповед, относно обявяване на Списък на работните места и видове работи ,при които е задължително да се използват лични предпазни средства и определяне реда за употребата им с № РД-77/29.01.20200 г., Раздавателно-приемателна ведомост, Списък на работещите при специфични условия на труд от В.Г.Ц. – Троян с рег. № 3ВГЦ-708/11.06.2020 г., Заповед, относно извършване на профилактични медицински прегледи № РД-235/11.06.2020 г., Списък на групата работещи 2 при специфични условия на труд, подлежащи на годишен профилактичен преглед с рег. № 3ВГЦ-756/18.06.2020 г., Справка от Национален статистически институт, Договор № УД 15-10/05.02.2020 г., Застрахователна полица № 91032010002029 за застраховка „Злополука“, Съгласно договор № УД 15-10/05.02.2020 г., Застрахователна полица № 91032010002027 за застраховка „Злополука“, Съгласно договор № УД 15- 10/05.02.2020 г., Застрахователна полица № 91032010002030 за застраховка „Злополука“, Съгласно договор № УД 15-10/05.02.2020 г., писмо от „МБАЛ – Троян“ ЕООД, писмо от ЦСМП –Ловеч, ДП № 51-РП/2020 г., състоящо се от два тома от Военно окръжна прокуратура София, копие от Удостоверение за граждански брак № 0530167 от 19.05.1985 г., изд. от Общински народен съвет Троян, удостоверение изх. № 537 от 29.09.2022 г. от „К.“ и Договор за потребителски паричен кредит № 4171853, от показанията на разпитаните свидетели по делото В.П. М., С.Ц.П., М.И.А., Т.Н.Д., Д.Й.П., В.А.В. и К.И.Д. , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното у-ние за наследници П.Д. М. е починал на 20.08.2020 г. и негови закони наследници са съпругата му Д. С. М. и двете им деца Д.П. М. и В.П. М..

М. е работил по трудов договор във В.Г.Ц. - Троян като цивилен служител на длъжност „п.“, в секция „печат" в сектор „п.", код по длъжностно ниво И1-13 и код по Нац. класификация на професиите и длъжностите от 2018 г. - 3119 3038 и длъжностна характеристика № 24-09-995 от 07.06.2019 г. съгласно допълнително споразумение № 3-1054 от 01.07.2019 г. към трудов договор № 3-1054 от 31.10.2007 г.

На 20.08.2020 г. М. бил на работа и докато почиствал печатарския вал на машината, на която работел, паднал от стъпенката на пода, при което претърпял тежка черепно – мозъчна травма, в следствие на което починал.

Относно настъпилата трудова злополука, съда е възприел показанията на свидетелите Т.Д., Д.П., В.В. и К.Д., които са колеги и заедно са работили с М.. В деня на инцидента М. се явил на работа, бил облечен с работен гащеризон, но с всекидневни обувки, а не с работни, каквито били изискванията по инструкция за безопасност на труда. Машината, на която работел се нуждаела от почистване на валовете. Свидетелят Д. работел в същата зала 118, където била и машината на М.. Излага, че бил на два-три метра от мястото и чул нещо да пада, когато отишъл видял, че П.М. е на земята. Тогава дошли и другите свидетели, веднага се обадили на Бърза помощ. Медицинските работници констатирали смъртта на М.. Свидетелите заявяват, че не знаят М. да е имал сериозни заболявания, имал е високо кръвно и е пиел лекарства за това. Имало е дни когато се е чувствал зле, получавал е вдървяване на краката и един път е идвал за него екип на Бърза 3 помощ. Излагат, че не са го виждали да идва в нетрезво състояние на работа, не знаят какви са били отношенията му със съпругата, тъй като той не е споделял с тях.

За настъпилия инцидент веднага бил уведомен началника на В.Г.Ц. – полк. Ц.. Веднага за случая е докладвано на Регионална служба „В.п.“ – гр. П.

Работодателят е подал декларация за трудова злополука на 24.08.2020 г. в ТП на НОИ – гр. Ловеч. След проведено разследване на злополуката, отразено в протокол № Ц5103-10-3 от 13.10.2020 г. с разпореждане № 51041020 от 15.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ, декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Ответника е представил подробни доказателства относно проведен инструктаж за безопасност на труда на служителите в центъра. За работното място на М. е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на работата. От представените доказателства се установява, че същия е инструктиран по безопасност на труда, за което се е подписал. М. е получил и работно облекло и обувки, с които е бил длъжен да изпълнява трудовите се задължения.

Установява се, че е проведено досъдебно производство по случая № 51р.п./2020 г. по описа на Военна окръжна прокуратура – гр. София, по което е установен механизма на настъпилата трудова злополука и е прието, че няма виновни лица, съпричастни към причиняването на черепно-мозъчната травма и смъртта на П.М.. От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза в досъдебното производство е установено, че причина за смъртта на П.М. и била тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивно счупване на черепната кухина с две разкъсно-контузни рани в тилната област с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, при което смъртта е била неизбежна. Механизмът на причиняване на увреждането е падане на тялото от стъпенка на машината и удар на главата в подовата настилка със значителна сила. С постановление от 04.11.2020 г. на Военноследствен участък – гр. П. ВОП – гр. София досъдебното производство е прекратено.

Видно от представения договор № УД 15-10/05.02.2020 г., сключен между Министерство на отбраната и „Лев инс“ АД военно служещите, както и цивилните служители в МО са били застраховани за настъпване на злополука при изпълнение на служебните си задължения.

Твърденията на ищцата за преживените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга й и съществувалата между тях приживе силна емоционална връзка, отношения на обич и привързаност, се потвърждават от показанията на свидетелите В. М., С.П. и М.А.. М. е дъщеря на ищцата и съответно на починалия П.М., излага, че родителите й винаги са били заедно, имали са общо домакинство и са пазарували заедно. Двамата са помагала на дъщеря си при отглеждане на детето й. Свидетелката е прекарвала доста време при тях. Баща й е имал високо кръвно и майка й винаги се е грижила за 4 него. М. заявява, че не е виждала баща й да злоупотребява с алкохола. Излага, че майка й много тежко е преживяла неговата смърт, оттогава не я оставя сама. Д. М. е имала здравословни проблеми, които след смъртта на съпруга й са се задълбочили. Не се е възстановила психически все още. Сходни са показанията и на С.П., който живее на семейни начала с В. М., който също много често е гостувал на родителите на В. М. и има преки наблюдения върху техните отношения. Двамата са живели заедно, свидетеля не е присъствал на семейни скандали. Излага, че малко преди да почине М., двамта с ищцата са правили ремонт на жилището си, с общи средства. Свидетелят М.А. е семеен приятел на Д. и П.М.и, излага, че често са си ходили на гости и неговите възприятия са, че са имали нормални отношения. Били са задружно семейство, заедно са живеели в едно домакинство. А. излага, че не е присъствал на скандали между тях, П. не му се е оплаквал от съпругата си.

Свидетелите излагат, че М. не е прекалявал с употребата на алкохол и не е имал сериозни здравословни проблеми. Установява се от показанията им, че ищцата изключително тежко преживява загубата на внезапно починалия си съпруг. И към момента й е изключително трудно, че е изгубила неговата подкрепа и и се налага да живее и да се справя сама.

Правни изводи: За да бъде уважена претенцията по чл. 200 от КТ е необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.

С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият служител към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответника, като увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея е настъпила смъртта му. Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл. 200 от КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател, който следва да възстанови вредите, понесени от смъртта на пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука, които търпят неговите близки, в частност съпругата му Д. М.. В случая обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука следва да възмезди страданията, загубата на морална опора и подкрепа, понесени от неговата съпруга, в случай, че тя е преживяла такива.

По принцип ищцата е сред кръга от лицата по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на 5 близък и е измежду лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., а дали и в какъв размер да бъде обезщетението е въпрос на доказване на настъпили вреди.