Решение № 514 от 10.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Р. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева ВърбановаВъззивно гражданско дело № 20242100500321 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№3984/11.09.2023г. по описа на РС-Карнобат,предявена от адвокат Пламен Козаров и адвокат Николай Димитров от АК- Бургас в качеството им на процесуални представители на ответниците по гр.д.№ 949/2022г. на КРС: Д. М. И. ; А. Б. К. и Д. Б. К.,срещу Решение № 175/14.07.2023 г. по гр.д. № 949/2022г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което са уважени предявени от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл.108 ЗС за седем недвижими имота-земеделски земи, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ 67920, подробно описани в обжалваното решение и въззивната жалба по площ, местоположение, граници и сигнатура, както и в частта, в която на основание чл. 537 ал.2 от ГПК е отменен констативен нот.акт за собственост на земеделски земи №** том * рег.№ ***, нот.дело № *** от **.**.19** г. по регистъра на нотариус рег.№ 323-Т.Великов, с който Б.М.К., ЕГН : ********** е признат за собственик на имоти с номера: 058015, 063072, 017027 и 051003 в землището на с.Соколово, обл.Бургас.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.На първо място се изтъква, че неправилно, необосновано и без да се подкрепя от доказателствата по делото първоинстанционният съд намерил, че ищците са собственици на посочените в решението идеални части от процесните имоти като придобити от тях по наследство като наследници по заместване от наследодателя им - З.Н.К., род.**.**.19**починала 05.12.1972 , *** от предходен брак на Д.Г.К.,починала 29.01.1973г.,*** *** на Б.М.К.,починал 17.05.1949г. Обсъждат представените по делото писмени доказателства за установяване на кръга на лицата-наследници /преки или по заместване/ на твърдяния от ищците общ наследодател Б.М.К. и техния пряк наследодател Д.Г.К., посочена като *** на Б.М.К. в у-ние за н-ци № 840/16.09.2022 г.;изтъкват несъответствията и противоречията в 1 тези документи както по отношение имената,така и относно годината на раждане на лицето Д.Б.М.,р. **.**.18**г. / Д.Г.К.,р.**.**.18**г./ Д.Г.С.,р.**.**.18**г. Излагат аргументи срещу възприетото от районния съд становище относно правната характеристика на удостоверението за наследници като частен писмен документ и произтичащите от това последици за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му пред съда; изложени са аргументи за обосноваване на тезата,че удостоверението за наследници представлява официален писмен документ и за липса на категорични доказателства за това, че последната *** на наследодателя Б.М.К. е Д.Г.К.-наследодател на ищците.На второ място се изтъкват съображения срещу възприетия от районния съд извод за включване на процесните земи в имущество на ТКЗС/организации по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, от който момент се прекъсвала придобивната давност.В тази връзка се излагат съображения относно представена по делото опис-декларация от 05.08.1949г.,който документ бил съставен от председателя на СНС с.Соколово затова, че М.Б.М. като собственик на 19 подробно изброени имота отказва да ги предостави на ТКЗС,поради което този документ представлявал официален документ с оглед подписването му от орган на държавна власт удостоверяващ , че към датата процесните имоти са били във владение и са декларирани като собствени на М.Б.М.- наследодател на ответниците. Нямало доказателства и не бил установен факта: същите земи да са предоставени и да са включени в кооперативни блокове от наследодателката на ищците Д.Г.К., която към този момент е била жива.На трето място се изтъкват съображения срещу извода на районния съд: че осъщественото от децата на М.Б.М.- Д. М. И. и Б.М.К., а след смъртта на втория и от неговите деца А. К. и Д. К., владение в период от десет години, считано от датата на извършената на 20.01.1999 г. доброволна делба, не било годно основание да ги направи собственици по давност, тъй като представеният по делото договор за аренда на процесиите земеделски земи от 20.04.2016 г. , сключен между И.Й.И. и „ДЕН“ ООД , съдържащ нотариална заверка на подписите на страните установявал, че фактическата власт не е упражнявана само от ответниците по делото . Заявяват,че 10- годишния период на владение, годен да направи ответниците собственици, е изтекъл на 21.01.2009 г. , тъй като договорът за доброволна делба е сключен и вписан в СВ гр.Карнобат на 20.01.1999 г.,т.е. договорът за аренда от 20.04.2016 г.. е сключен повече от седем години след изтичане на десет годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. По тази причина сключването на договора за аренда не би могло да спре теченето на давностния срок, който вече е бил изтекъл.На следващо място, договорът за аренда от 20.04.2016 г. не бил сключен за целите имоти, а за произволно определени идеални части.Освен това, макар и първоинстанционният съд да изложил подробни мотиви относно облигационния характер на договорите за наем и аренда, и невъзможността с действия, произтичащи от такива договори да се отричат правата на собственика, респективно съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта, в противоречие с тези свои изводи, е приел, че договорът за аренда от 20.04.2016 г. между И.Й.И. и „ДЕН“ ООД бил пречка да се установи упражняване на фактическа власт и субективното отношение към процесните имоти от страна на ответниците по делото.Молят отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, не се заявяват доказателствени искания.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 4465/10.10.2023г. от адвокат С. Г. в качеството й на процесуален представител на въззиваемите ищци К. Н. К., А. Т. К., З. Р. К., Ю. К. Г., П. К. К., М. И. С., В. И. К., в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Анализират се писмените доказателства по делото за установяване на твърдяната родствена връзка между ищците и техните наследодатели;проследява се нормативната уредба относно института на осиновяване в периода от 1914г. до 1949г., в който период е роден и починал М.К.М.,както и представените по делото писмени доказателства, касаещи същото лице,като се извежда довода- че М.К. не е бил *** от Б.К. и по тази причина наследява своя *** с квота 1/63ид.ч.Анализират се доказателствата по представени преписки за възстановяване на земеделски земи на Б.М.К. и на М.Б.М. ,като се навеждат доводи и съображения за установяване на факти, несъобразени от КРС.Относно договора за делба с рег.№ 394 от 20.01.1999 г. на нотариус Т.Великов, заявява, че тъй като в делбата не са участвали 2 останалите наследници на Б.М., получили наследствената част на неговата *** Д.К., живи към този момент: З. Йорданова К., И.Й.И. и децата на К. Й. К.- Ю. К. Г. и П. К. К., договорът не е могъл да произведе вещноправното си действие съгл. чл. 75 ал.2 от ЗН.Анализирани са представените по делото договори за аренда,удостоверения и запазени счетоводни документи от 2015 г. в „Ден“ ООД, които установявали плащания по отношение на процесните земи на лица- наследници на Б.К., включително и наследници на неговата *** Д.К..Намира, че всички тези документи / относно арендуването на процесните земи, макар част от тях без достоверна дата/, намиращи се в последователна връзка един с друг, свидетелствали за обстоятелството, че процесните земи се обработвали от трети лица по силата на съгласие, изразено не само от н-ци М.К., но и от н-ци на Д.К., т.е. от кръга наследници на *** на Б.К. и от кръг наследници-преживяла ***.От това се формира довода, че ответниците като наследници на М.К. не са упражнявали фактическа власт върху възстановените земи на общия наследодател,който факт не се установил и от разпита на водения от ответниците свид. Т.З., чиито сведения са само в посока на това, че М. бил *** от *** Б. (който факт не може да се установява със свидетелски показания съгл. чл.164 ал.1 т.З ГПК).Проследени и анализирани са сделките,извършени от А. К. и Д. К. за продажба на „А. Т.” АДСИД на поземлени имоти с идентификатор ***, идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор ***.; продажбата от Д. И. на „Елана Агрокредит” АД на поземлени имоти с идентификатор 67920.19,2, идентификатор *** и идентификатор ***. Поради нищожност на договора за доброволна делба се заявява,че извършените прехвърляния не могат да накърнят правата на ищците . Изложени са съображения и по въпроса: дали ответницитефизически лица са владяли процесните земи,респ. дали могат да позоват правото си на собственост на давностно владение по чл.79 ал.1 от ЗС. На първо място се сочи, че с отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдение затова,че имотите се владели от техния *** още от 30- те години на 20 век, че това владение било продължено от Д.И. и Б.К., а след неговата смърт от А. и Д.,но то не било доказано с допустими по ГПК доказателства.Освен това в адм.преписка за възстановяване на земеделските земи сам М.К. изявил знание,че земите са собственост на Б.К., затова е заявил възстановяване на наследниците му с приложени документи,установяващи кръг от лица с права на наследяване (вкл.Д.К.-***),което обстоятелство изключвало вероятността М.К. да е установил владение за себе си върху процесните имоти приживе.Затова ответниците можели да се позовават само на установено собствено владение, каквото завладяване те не твърдят.В случая липсвали данни ответниците да са осъществявали фактическа власт върху възстановените земи лично или чрез трето лице,за което излага подробни доводи и съображения .Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците претендират постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено по отношение ответницата Д. М. И.,че са собственици както следва: К. Н. К. е собственик на 2/18 ид.части, А. Т. К., е собственик на 1/18 ид.част, З. Р. К. е собственик на 1/18 ид.част, Ю. К. Г. е собственик на 2/18 ид.части, П. К. К. е собственик на 2/18 ид.части, М. И. С. е собственик на 2/18 ид.части и В. И. К. е собственик на 2/18 ид.части от три недвижими имоти-земеделски земи, подробно описани със сигнатура, начин на трайно ползване , граници и площ, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас,ЕКАТТЕ 67920 и представляващи: 1/ Поземлен имот с идентификатор ***, с площ по документ за собственост 23.000 дка, а по скица с площ 22997 кв.м. 2/ 3

Поземлен имот с идентификатор *** с площ по документ за собственост 10.999 дка, а по скица с площ 10998 кв.м. и 3/ Поземлен имот с идентификатор *** с площ по документ за собственост 4.801 дка, а по скица с площ 4800 кв.м., както и да бъде осъдена Д.

М. И. да предаде на ищците владението върху 2/3 ид.ч. от горепосочените имоти земеделски земи.

Ищците претендират постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците А. Б. К. и Д. Б. К., че К. Н. К. е собственик на 2/18 ид.части, А. Т. К., е собственик на 1/18 ид.част, З. Р. К. е собственик на 1/18 ид.част, Ю. К. Г. е собственик на 2/18 ид.части, П. К. К. е собственик на 2/18 ид.части, М. И. С. е собственик на 2/18 ид.части и В. И. К. е собственик на 2/18 ид.части от 3 /три/ недвижими имотиземеделски земи, подробно описани със сигнатура, начин на трайно ползване , граници и площ, находящи се в землището на с.Соколово, общ.Карнобат, обл.Бургас,ЕКАТТЕ 67920, и представляващи: 1/Поземлен имот с идентификатор ***, местност „Кара меша", с площ 5400 кв.м. 2/ Поземлен имот с идентификатор ***, местност „Елево", с площ по документ за собственост 6.499 дка, а по скица с площ 6498 кв.м.. 3/ Поземлен имот с идентификатор ***, местност „Кайряка", с площ по документ за собственост 11.000 дка, а по скица с площ 10999 кв.м. и 4/ Поземлен имот с идентификатор ***, местност „Корията", с площ по документ за собственост 13.304 дка, а по скица с площ 13302 кв.м., както и да бъдат осъдени А. Б. К. и Д. Б. К. да предаде на ищците владението върху 2/3 ид.ч. от горепосочените имоти - земеделски земи.