Определение № 3290 от 17.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6075/2024
- Вид
- Определение № 3290
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Николай Николов, Василена Петрова Мидова, Силвия Борисова Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3290 гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Н.
Членове:
Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606075 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана пред СРС на 17.09.2024 г. от Е. Г. Л. – пострадало лице, чрез адв. Я. Н., срещу определение № 3551/06.09.2024 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на пострадалата срещу постановление от 26.07.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 772/2023 г. по описа на 05 РУ на СДВР, пр.пр № 1208/2023 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че св.Л. има качеството „пострадал“ и е легитимирана да обжалва прокурорското постановление. Навеждат се и доводи за неправилност на прокурорското постановление, като счита, че са налице доказателства за извършване на самоуправни действия, предопределящи приложението на чл. 323, ал. 1 от НК.
Моли да се отмени определението на СРС, както и постановлението на СРП, като делото бъде върнато на СРП за разследване.
Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:
Предмет на настоящото производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Досъдебно производство № 772/2023 г. по описа на 05 РУ на СДВР, пр.пр № 1208/2023 г. по описа на СРП, е водено за престъпление по чл. 323, ал.
1
1 от НК. С постановление на СРП от 26.07.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 – деянието не съставлява престъпление.
Няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.
Недоволна от прокурорския акт е останала св. Л., която чрез своя повереник е обжалвала същия по реда на чл. 243, ал. 4 НПК пред Софийския районен съд, за което е образувано ЧНД 11739/2024 г. С определение № 3551/06.09.2024 г. е жалбата е оставена без разглеждане като недопустима с доводи на съда за липса на активна процесуална легитимация на подалото жалбата лице, тъй като същото не притежава качеството „пострадал“ по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК.
Въззивният съд намира проверявания акт за неправилен поради следните съображения:
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по установения в закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Страните по това правоотношение са извършител и пострадал. Настоящата инстанция, споделя виждането на районния съд, че при престъплението „самоуправство“ принципно е възможно да възникне фигурата на „пострадал“, в който смисъл е и многобройната посочена от СРС и от повереника практика. В чл. 74, ал. 1 от НПК, където е дефиницията на тази фигура, не се посочва претърпени вреди да се приемат за релевантни в наказателния процес само ако са предвидени в състава на престъплението. Недопустимо е да се прави стеснително тълкуване на нормата на чл. 74, ал. 1 НПК, от което да се изведе необходимостта вредите да са съставомерни, за да се обособи пострадало лице. Азбучно известно е, че разпоредбите, касаещи права на граждани /каквато е чл. 74, ал. 1 НПК/, се тълкуват единствено стриктно или разширително. Затова не следва да има съмнение, че едно лице може да претърпи вреди от престъпно деяние дори и, когато същите не са елемент от състава на престъплението.
Настоящата инстанция намира за правилно и съждението на районния съд, че, независимо от принципното положение, че може да има пострадал и при формални престъпления, то на преценка подлежи дали и претендираните вреди са в причинно-следствена връзка с твърдяната престъпна дейност. Така причинната връзка съществува, щом като деянието е елемент на каузалния комплекс, който предизвиква вредата. В конкретния случай, от показанията, дадени от св. Л. и нейния син, се извежда, че същата е била незаконосъобразно възпрепятствана от това да достъпва собствения си имот, което е довело до твърдени от нея вреди. До това ограничение се е стигнало благодарение на поведението на лице, което е сменило ключалката, като това е направило невъзможно влизането в имота. От това поведение за св. Л. се твърди да са произлезли имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността имотът да бъде продаден, както и претърпени загуби от разрушаването на същия, тъй като същата няма достъп до него. Независимо твърдяната вреда – претърпяна загуба или пропусната полза, наличието на такава, както и установената причинна връзка с твърдяното деяние, дава качеството „пострадал“ на претърпялото вредата лице. При тези доводи настоящата 2 инстанция намира, че св. Л. е именно пострадало лице, притежаващо активна процесуална легитимация по чл. 243, ал. 4 от НПК да обжалва прокурорското постановление.
Тъй като първата инстанция не се е произнесла по същество относно правилността на прокурорското постановление, атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по същество. В противен случай би се пропуснала една инстанция, която да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановление за прекратяване на наказателното производство.
Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVI-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3551/06.09.2024 г. на Софийски районен съд, с което оставена без разглеждане жалбата срещу постановление от 26.07.2024 г. на СРП за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 772/2023 г. по описа на 05 РУ на СДВР, пр.пр № 1208/2023 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на същия състав на СРС за разглеждането на жалбата по същество.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3