Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 513 от 16.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
659/2026
Подписан
16.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 260, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145 · Търговски закон
  • чл. 302 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Христо Лазаров

Членове:Янко Янев

Елена Радева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000659 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Перо 1“ ЕООД срещу решение № 832 от 24.06.2026 г., постановено по т.д. № 20231100902380 по описа на Софийски градски съд, в частта, с която по иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е осъден да заплати на „Изток Плаза Инвест“ ООД сумата от 28 566,90 евро, представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на възложена на ответника работа по сключен договор за изработка от 2023 г., изразяваща се в залепването на широкоформатни плочи „Laminam“ с обща площ 480 кв.м по фасадите на ъгловите тераси на тяло „Д“ на обект „Многофункционална сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост“ и сумата от 4 325,86 евро представляваща разноски по делото.

В частта, с която е отхвърлена исковата претенция за горницата над 28 566,90 евро до предявения размер от 29 729,23 евро, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2 от ГПК.

Въззивникът/ответникът - „ПЕРО 1“ ЕООД счита, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, и при непълна оценка на събраните доказателства. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка, тъй като използваното лепило, състоянието на основата, технологията на изпълнението и отправените предупреждения към възложителя следвали да се обсъдят в съвкупност, а не 1 изолирано. На следващо място твърди, че експертизата не съдържала извод, че всички дефекти се дължали единствено на действия на изпълнителя, поради което цялата имуществена отговорност не следвало да се понася от изпълнителя. Освен това, липсвали категорични данни, че всички 480 кв.м. били дефектни, което налагало пълното им демонтиране и повторно изпълнение, както и че всички разходи са пряка последица от твърдените недостатъци. На следващо място твърди, че съдът не е извършил съпоставка между показанията на всички свидетели и останалите доказателства, досежно отправените предупреждения относно използваните материали, състоянието на основата и избраната технология, които имат значение за разпределяне на договорната отговорност. На последно място твърди, че не било установено всички претендирани разходи да са били необходими и причинени от конкретни недостатъци в изпълнението. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият/ищецът – „Изток Плаза Инвест“ ООД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. М.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба на ответника и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира направените разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от приетите по делото писмени доказателства и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по неформален договор за СМР. Ищецът е възложил и ответникът е приел извършване на строително-монтажни работи - залепване на 480 кв.м широкоформатни плочи „Laminam“ по фасадите на ъгловите тераси на тяло Д на обект „Многофункционална сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор № *** кв. 90, м. „Изток – Изток част 1 и част 2“, район „Изгрев“, гр. София.

Ищецът е доставил на ответника широкоформатните плочи „Laminam“, грунд – бетонконтакт и лепило „Ceresit CM 17“, произведено от „Хенкел България“ ЕООД, с което лепило плочите са монтирани на фасадата на процесната сграда. Уговорената работа била изпълнена от ответника и приета без възражения от възложителя, за което са съставени 4 протоколи обр. 19 – от 16.06.2023 г., от 21.06.2023 г., от 04.07.2023 г. и от 24.08.2023 г. За извършените СМР, ответникът е издал 4 броя фактури с № 415/15.06.2023 г., № 418/21.06.2023 г., № 421/14.07.2023 г. и № 428/24.08.2023 г. Ищецът е заплатил на ответника 2 уговореното възнаграждение в общ размер на 27 603,60 лева без ДДС и 32 668,70 лева с вкл.

ДДС.

По делото е разпитан свидетелят Т. И., който е бивш едноличен собственик на капитала и управител на „Перо 1“ ООД към момента на процесните СМР. Според неговите показания, ищецът не е посочил технология за лепенето и това нямало да стане стабилно, защото самия Ламинам нямал спойка с лепилото. Задължително мазвали плочата с гребен и когато не можела да легне слагали допълнителен слой лепило върху гребена и я залепяли, за да може да стане на 90 градуса. Заявява, че е предупредил представител на възложителя, че е техническо неиздържано да се лепи с лепило, защото сградата е висока и имало вибрации и технологията била с полиуретан. Много пъти с негови служители са казвали, че тези плочи ще паднат. Признава, че е негова грешка да се съгласи да извърши процесните СМР.

Своевременно е уведомен, че тези плочи се разлепят и са отишли да преналепят няколко плочи, според него били 3. Отказал да махне и да преналепи всички останали плочи за негова сметка, защото нямал вина при положение, че така му било казано да го направи.

По делото е разпитан свидетелят доведен от ответника – Б. Д., който е бивш служител на Перо 1“ ООД до 2023 г. Свидетелят е заявил, че технологията на лепене е грешна и плочите ще паднат и е отказал на своя шеф да го прави.

По делото е разпитан свидетелят доведен от ответника – Д. И./неправилно посочен като свидетел на ищеца/, който е работил като монтажник в „Перо 1“ ООД. Свидетелят е заявил, че преди да започнат да лепят плочите са заявили на служители на ищеца, че тази работа не се прави по този начин и няма как да стане. Управителят на ответника също им казвал, че плочите ще паднат, че не е правилно и че може да има последствия.

По делото е разпитан свидетелят доведен от ищеца – Т. К., който до края на месец август е бил „инженер-инвеститорски контрол“ на процесния обект. Свидетелят е заявил, че е задал конкретна технология за лепенето на плоскостите/почистване от прах на стената и основата на плочката, грунд на основата и на плочката, разтвор/лепило/ на стената и плочата на гребен/, която трябвало да се спазва за да няма проблеми в бъдеще. Управителят на ответника го уверявал, че няма да има проблем с плочите и не бил уведомяван, че лепилото не е ОК. Плочите започнали да падат няколко седмици след актуването, направили обстойна проверка и след свалянето видели, че не е спазена технологията и били налепени на топки.

След това наели друга фирма, която направила демонтаж и монтаж на всяка една плоча – въпросните 450-500 кв.м. В момента плочите били поставени отново на същата основа и нямало никакъв проблем.

По делото е разпитан свидетеля доведен от ищеца – В. С., който е технически ръководител на процесния обект. Свидетелят е заявил, че се е запознал с работата на тяло „Д“, когато са започнали да падат плоскостите след няколко месеца след тяхното поставяне. Плочата била залепена на топки, но не знаел как трябвало да бъде.

Първоинстанционният съд е кредитирал приетото и неоспорено от страните първоначално заключение на вещото лице И. А., изготвило съдебно-техническа експертиза. Според вещото 3 лице, монтажът на процесните фасадни плоскости можел да се извърши механично /посредством монтажни куки, болтове, скоби или придържащи профили/ или чрез директно залепване на облицовката към стената, който втори метод е използван. За залепване на плочите следвало да се използва лепило на циментова основа с клас еластичност С2S2/препоръчано от производителя на плочите/. Технологията, по която следвало да се поставят плочите е следната: 1/ разбъркване на лепилото с вода по рецептата на производителя; 2/ повърхността на основата и плочата се обмазват с помощта на маламашка-гребен, като лепилото е с до 1 см дебелина – и на плочата, и на основата; 3/ плочата се залепва към основата и се причуква с гумен чук за да се осигури плътно прилепване и да се избегне оставането на въздушни джобове между плочата и стената, като трябва да се постигне залепване на 100% от контактната повърхност; 4/ фугите между плочите се оформят с дистанционери с подходящ размер, като производителят на процесните плоскости препоръчва при монтаж на фасада фуги от 5 мм; 5/ дистанционерите се махат след набиране якост на лепилото; 6/ фугите се запълват с фугопълнител на циментова основа, а във вътрешните ъгли на облицовката фугите се запълват със силиконов уплътнител. Според вещото лице, основата трябвало да е права и нивелирана по вертикала и хоризонтала /според случая/, без недопустими отклонения. Според указанията на производителя било необходимо грундиране, както върху основата, така и върху самите плочи. В случаите на залепване на стенно покритие, трябвало да е съвместима с вида на лепилото и да осигурява необходимата адхезия. Едроформатните плочи не позволявали коригиране на големи отклонения по вертикала. Затова преди започване на лепенето трябвало да се провери вертикалността на основата и ако е необходимо тя да се преработи и коригира, така че да отговаря на изискванията за допустими вертикални отклонения - не повече от 3 мм на 2 м височина. Не било възможно полагане „на гребен“ при отклонения над посочените, а ако имало такива, трябвало да се вземат мерки за коригиране на основата преди полагането на плочите. Такива мерки са демонтаж и корекция на плочите от аквапанел, служещи за основа, включително носещата ги конструкция; полагане на допълнителни листове аквапанел на местата с големи отклонения; направа на изравнителна мазилка или др. Според вещото лице, избраният от изпълнителя метод за корекция на отклоненията в основата - чрез поставено лепило „на топки“, не е начинът за компенсиране на тази кривина. Този подход бил неправилен, защото при него се оставяли много големи незалепени кухини и е недопустимо, според препоръките на производителя, защото не трябвало да се оставят празни пространства и въздушни джобове между основата и плочата.

Според вещото лице, при изследване на представените фотоснимки, на нито една не се установявало пълноплощно обмазване на основата, а такова на гърба на плочите се констатирало само на снимки на л. 193 и 195, а на останалите - не. При монтиране на фасадната облицовка не била спазена описаната по-горе технология, което е довело до отлепване на плочите. В откритото заседание вещото лице е пояснило, че доставеното от ищеца лепило е с клас еластичност С2S1 и не е посоченото от производителя, но също е еластично, както и че не може да каже в каква степен отлепването на плочите/нестабилността им се дължи на използваното лепило, защото технологията е 4 неправилна.

За да уважи предявения иск до размера от 28 566,90 евро, с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. второ от ЗЗД, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че недостатъците са се проявявали в хода на експлоатация на обекта – след отлепване на някои плочи, проверката и демонтирането им, поради което имат скрит характер по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Нямало спор между страните, че възложителят незабавно е уведомил изпълнителя за недостатъците на процесните СМР, поради което не е преклудирано правото на ищеца по чл. 265 от ЗЗД. Приел, че начинът на поставяне на плочите, а не доставеното лепило, са причина за отлепването им, предвид сериозните несъответствия между препоръчаната технология на поставяне и начина, по който ответникът е изпълнил. Изложил е допълнителни аргументи, че дори да се приемело, че отлепването се дължи на проекта /монтаж чрез залепване/ или доставения от възложителя материал /лепилото/, то съгласно 260 ЗЗД изпълнителят бил длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал.