Решение № 4873 от 12.10.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 762/2026
- Вид
- Решение № 4873
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- Райна Тодорова, Яница Събева-Ченалова, Ирена Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл.63в · Закон на административните нарушения и наказания
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4873
Стара Загора, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА канд № 20267240600762 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник група в Районно управление – Чирпан към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт М. А., срещу Решение № 36 от 27.05.2026г., постановено по АНД № 24/ 2026г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 25-0375-000659 от 12.12.2025г., издадено от Началник група в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, като е преквалифицирано нарушението от такова по чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането в нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и на нарушителя П. Т. Й. е наложена глоба в размер на 204.52 евро.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че необосновано въззивният съд е приел наличието на неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието и на това основание е изменил наказателното постановление при санкциониране на нарушителя по по-леко наказуемия състав. Твърди, че по преписката са налице доказателства за влизането в сила на предходно издадено наказателно постановление и съответно за извършването на санкционираното нарушение при условията на повторност. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – П. Т. Й., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че липсват доказателства, установяващи наличието на квалифициращия признак „повторност“ и на това основание е изменил наказателното постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Чирпанския районен съд се е развило по жалба на П. Т. Й. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-0375-000659 от 12.12.2025г., издадено от Началник група в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4163118 от 15.11.2025г., на основание чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането КЗ), на П. Й. е наложена глоба в размер на 800лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.11.2025г. в 13.00 часа, в гр. Чирпан, по [улица]в посока изток-запад до дом № 17А, П. Й. управлява МПС, собственост на А. Т. Й., като за МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В обстоятелствената част на НП е посочено, че при направена справка в АИС – АНД е установено, че на водача П. Й. има издадено Наказателно постановление № 25-0375-000522/25г., връчено и влязло в сила на 15.11.2025г. Формулиран е извод, че водачът повторно управлява МПС, като няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Чирпанският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено, че П. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. По съображения, че липсват доказателства за извършването на санкционираното нарушение в условията на повторност, като основание за налагане на административна санкция по чл.638, ал.5 от КЗ, при упражняване на правомощието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът е изменил наказателното постановление, като е преквалифицирал административното нарушение от такова по чл.638, ал.5 от КЗ, в нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и е наложил на нарушителя глоба в размер на 204.52 евро.
Решението на Чирпанския районен съд е правилно.
Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че не е доказано извършването на санкционираното административно нарушение в условията на повторност по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Противно на твърдяното от касатора, направеното отбелязване в АИС АНД, че НП № 25-0375-000522/25г., е връчено на 31.10.2025г. и е влязло в сила на 15.11.2025г., не представлява доказателство нито за датата на връчване, нито за датата на влизане в сила на наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че справките от АИС АНД имат вторичен регистърен характер и не са достатъчни да удостоверяват датата на връчване/влизане в сила на НП/ЕФ, съотв. че ако не са налични първични удостоверителни документи – документалният източник, въз основа на който е направено съответното отразяване в АИС АНД, справките от АИС АНД не представляват надлежно доказателство, установяващо и удостоверяващо въведените данни. Правилно въззивният съд е приел, че само по себе си посочването в процесното наказателно постановление наличието на издадено на П. Й. „Нп№ 25-0375-000522/25г., връчено и влязло в сила на 15.11.2025г.“, не може да обоснове извършването на нарушението в условията на повторност, още повече че в обстоятелствената част на НП № 25-0375-000659 от 12.12.2025г. липсва посочване за санкционирането на какво нарушение е било издадено предходното НП № 25-0375-000522/25г., съотв. липсва обосноваване на квалифициращия признак „повторност“. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая извършването от водача П. Й. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ в условията на повторност, като основание за налагане на административна санкция по чл. 638, ал.5 от КЗ, не е било доказано с представянето на надлежни доказателства във въззивното съдебно производство. Предвид въведената в чл.220 от АПК забрана за нови фактически установявания и съотв. правилото, че касационната инстанция извършва преценка за правилното прилагане на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, за правилността на оспорения акт са ирелевантни приложените към касационната жалба Наказателно постановление № 25-0375-000522/25г. с удостоверяване на датата на неговото връчване и разпечатка от електронния картон на НП. Посочените доказателства, като такива, установяващи извършването на санкционираното нарушение в условията на повторност и съотв. обуславящи ангажирането на отговорността на нарушителя по квалифицирания състав за повторност, е следвало да бъдат събрани и приложени още преди издаването на процесното НП, респ. представени във въззивното съдебно производство, като е недопустимо попълването на доказателствения материал чрез представяне в касационната инстанция на нови доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение. След като пропускът за представянето на тези доказателства не може да се разглежда като резултат от допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а е следствие от процесуалното бездействие на страната, в чиято тежест е да докаже във въззивното съдебно производство релевантните за ангажирането отговорността на П. Й. по квалифицирания състав по чл. 638, ал.5 от КЗ факти и обстоятелства, непълнотата на доказателствата изключва възможността да бъде поправяна посредством отмяна на съдебния акт, щом не се дължи на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила.
Ето защо обосновано, от гл.т на доказателствата, и правилно, от гл.т на закона Чирпанският районен съд, при упражняване на правомощието по чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, е изменил основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съотв. правилно е изменил НП при отпадане на по-тежката квалификация за повторност и налагане на наказание за извършеното нарушение по основния състав на чл.638, ал.3 от КЗ.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 27.05.2026г., постановено по АНД № 24/ 2026г. по описа на Чирпанския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�