Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 637 от 03.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 273/2020
Вид
Решение № 637
Подписан
03.06.2020
Състав
ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА, ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………./………….…….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 273 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 5157 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 9233 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ф.Ю.И., не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, сумата от 3 300 лв., представляваща 5/8 части от начислената сума по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 5 280лв. за периода 17.01.2017г. до 16.01.2018г., обективираща стойност на преизчислени количества електроенергия за обект, находящ се в град Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5 и 512,83лв. по фактура **********/16.04.2019г., цялата на стойност 834,92лв., обективираща стойност на преизчислена електроенергия за периода 19.10.2017г.-16.01.2018г.; И.С.С., ЕГН**********, не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, 660 лв., представляващи 1/8 части от начислената по фактура № **********/16.04.2019г. сума, цялата за стойност от 5 280 лв.- стойност на електроенергия за период 17.01.2017г. до 16.01.2018г. в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв. по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 834, 92лв., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за период от 19.10.2017г. до 16.01.2018г. в същия обект; Г.С.И., не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, 660лв., представляващи 1/8 части от сумата по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за стойност 5 280 лв. за период 17.01.2017г. до

16.01.2018г. зтойност на преизчислена електроенергия в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв. по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за период от 19.10.2017г. до 16.01.2018г. в същия обект; П.С.С., не дължи на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, 660 лв., представляваща 1/8 части от начислената сума по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 5 280лв., обективираща стойност на преизчислена електроенергия за период 17.01.2017г.

- 16.01.2018г. в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5 и 104, 37 лв., по фактура № **********/16.04.2019г., цялата за 834, 92 лв., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за период 19.10.2017г. до 16.01.2018г. в същия обект, на осн. чл. 124 ГПК; както и дружеството е осъдено да заплати на Ф.Ю.И. 117,13лв., представляващи разноски по делото, на основание член 78,ал. 1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Предвид изложеното исковете за установяване недължимост на сумите са неоснователени. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговора на жалбата от насрещните страни се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени срещу „Енерго-Про продажби“АД за установяване недължимост на посочените суми от Ф.Ю.И., И.С.С., Г.С.И. и П.С., претендирани като стойност на преизчислени количества енергия за минал период в обект, находящ се в гр. Долни Чифлик, ул.“Бор“ № 5.

В исковата молба се излага, че ищците са съсобственици на имот, находящ се в гр.Долни Чифлик, ул„“Бор“№5, при квоти: 5/8 ид.ч. за Ф.И. и по 1/8 ид.ч. за И.С., Г.И., и П.С.. Извършена е проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал, като за начислените суми са издадени и фактури. Оспорват това количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ и чл.48 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумите са дължими. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищците имат качество потребители на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1104336/16.01.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и потребителя Ф.И..

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“ Варна, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.

Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 031142 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия; не съответства на техническите изисквания.

Осъществен е достъп до вътрешността на електромера, тъй като е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 10.04.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 31142 кВтч за периода от 17.01.2017г.- 16.01.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № **********/16.04.2019г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, електромерът, е монофазен, статичен за активна енергия МЕ 162, който не е включен в системата за дистанционен отчет, т.е. служители на „Електроразпределение – Север“АД не биха могли да установят дистанционно как се променят показателите на електромера.

Към деня на демонтажа, електромеръ те е в метрологична годност и е технически изправен. В деня на проверката, служители на „Електроразпределение Север“ са получили информация чрез компютър, снабден сас специализирана програма и специален четец за електроенергията, записана в търговските регистри на СТИ.

Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в тарифната схема със следните записвания: 1.8.1- отчитаща нощна тарифа -004915,4 кв.ч.; 1.8.2- дневна тарифа- 013600,8 кв„ч„; 1.8.3- върхова енергия – 031142 кв.м.; 1.8.4- електроенергия през почивни и празнични дни – 0000000кв.ч.; Електроенергията в сумарния регистър не е отчетена нито от служителите, извършили проверката, нито от БИМ. Вещото лице е посочило, че при отчитане на консумирана електроенергия за битови абонати, както в процесния случай, не се използва тарифа, отчитаща електроенергия, използвана през почивни дни. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание на експерта да даде заключение, че електроенергия от 31142кв.ч. би могла да бъде доставена за период от 365 дни.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 5279,99 лева, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесните периоди.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.