Определение № 13320 от 10.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13320 гр. София, 10.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100105731 по описа за 2025 година

[1] Ищецът е предявил иск за възстановяване на запазена част. Налице е противоречива практика на ВКС дали този иск е оценяем (определение на ВКС 26-2018-I Г. О. по гр. д. 5 019/2017 г.) или е неоценяем (определения на ВКС: 60 092-2021-I Г. О. по ч. гр. д. 1 507/2021 г.; 67-2015-II Г. О. по ч. гр. д.

385/2015 г. В този смисъл е и по-старата практика на ВКС и ВС).

[2] При противоречива практика на ВКС първоинстанционният съд е свободен да избере кое разрешение да следва. Настоящият съд следва разрешението, че искът е неоценяем по съображенията, изложени в този смисъл в цитираните две определения на ВКС.

[3] Освен приетото от ВКС в тези две определения, в подкрепа на това, че искът следва да се разглежда като неоцеянем е и процесуалната ефективност, а тя е цел на ГПК. Много често иск за възстановяване на запазена част се предявява съединен с иск за делба. Ако се приеме, че искът за възстановяване на запазена част е оценяем, е възможно в някои хипотези разглеждането му да е подсъдно на окръжен съд, а не на районен съд, на който е подсъден искът за делба. Така вместо един и същи съд да разгледа и двата иска, ще трябва два различни съда да го правят, като делбеният съд ще трябва да изчаква произнасянето на съда, разглеждащ иска за възстановяване на запазена част с влязъл в сила съдебен акт.

1

[4] Това не само ще изисква по-голям ресурс, но и повече време, което е процесуално неефективно. ГПК обаче цели точно обратното – процесуална ефективност чрез спестяването на време и ресурс, чието най-ясно проявление е концентрационното начало, прогласено от чл. 13 от ГПК. Ето защо съдът приема, че искът за възстановяване на запазена част е неоценяем.

[5] След като искът е неоценяем, цената му е под 25 000,00 лева и е подсъден на районен съд. Затова съдът прекратява производството по делото пред себе си и го изпраща по подсъдност на СРС. Ето защо съдът ОПРЕДЕЛИ:

[6] ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред СГС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СРС.

[7] Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

[8] Ако ищецът подаде частна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне частната жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2