Определение № 386 от 04.09.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Смолян, 04.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500418 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 188/09.06.2025 г. по гр.дело № 238/2022 г.

Девинският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите съответно на „А.

Т.“ ЕООД-гр. С. и на „К.“ ЕАД-гр. С. за изменение на Решение № 62/14.04.2025 г. постановено по гр. д. № 238/2022 г. по описа на РС – Девин, по чл. 248 от ГПК, в частта на разноските.

Срещу това определение са постъпили допустими частни жалби от: „А. Т.“ ЕООД-гр.С., чрез юрк.С. С., с вх.№ 2164/03.07.2025 г., и от „К.“ ЕАД-гр.С., чрез юрк.В. Т., с вх.№ 2167/03.07.2025 г. Иска се отмяната му в съответните части и уважаване молбите по чл.248 ГПК на двете дружества за изменение на Решение № 62/14.04.2025 г. по гр. д. № 238/2022 г. на РС – Девин в частта за разноските.

„А. Т.“ ЕООД-гр.С. иска разноските от 480 лв., които е осъдено да заплати като адвокатско възнаграждение на адв.Д. М. за осъществената от него защита, по чл.38, ал.2 ЗАдв, по иска на К. срещу това дружество, да бъде намалено поради неговата прекомерност. Моли при определяне на възнаграждението да не се включва ДДС, тъй като безвъзмездните сделки, каквато била настоящата, са необлагаеми с ДДС, като съдът не е данъчно задължено по ЗДДС лице.

1

Същите са оплакванията и искането и в частната жалба на „К.“ ЕАД-гр.С..

К. М. К., чрез пълномощника си адв.Д. М., дава общо отговор по чл.276, ал.1 ГПК на частните жалби на двете дружества, като ги оспорва и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът установява следното:

Гр.дело № 238/2022 г. на Девинския районен съд е образувано по искове на К. М. К., чрез пълномощника и адв.Д. М., против ответниците „К.“ ЕАД-гр.С. и „А. Т.“ ЕООД-гр.С.. Иска се обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2484595/07.12.2021 г., сключен между К. и „К.“ ЕАД, на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност – че е нищожна клаузата на чл.4.1 от същия договор на същите основания, каквито са въведени за нищожност на целия договор, и на осн.чл.143 и *** ЗЗП; както и обявяване нищожността на осн.чл.26, ал.1, пр.3 и ал.1, пр.2 във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, на Договор за поръчителство от 07.12.2021 г., сключен между К. и „А. Т.“ ЕООД. Исковете са оспорени от двете дружества.

На свой ред „К.“ ЕАД-гр.С. предявява насрещен иск за осъждане на К. К. да му заплати сумата от 5 581,04 лв. главница, от които 1 810,22 лв. падежирала и 3 770,82 лв. предсрочно изискуема главница, дължима на основание същия договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане.

Видно от приложения на л.219 от делото на РС договор за правна защита и съдействие от 08.08.2022 г., адв.Д. М. осъществява безплатно защитата и съдействието на К. на осн.чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв.

Удостоверението на л.220-221 сочи, че адв.Д. М. е регистрирано по ЗДДС лице.

С решение № 62/14.04.2025 г. Девинският районен съд прогласява нищожността на Договор за потребителски кредит № 2484595/07.12.2021 г., сключен между К. К. и „К.“ ЕАД-гр. С., като противоречащ на императивни изисквания на чл. 26, ал. 1 пр.2 и 3 от ЗЗД, чл.19 ал.4 ЗПК и чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл. *** от ЗЗП; прогласява нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2021 г. между К. К. и „А. Т.“ ЕООД, с който е обезпечен същият Договор за 2 потребителски кредит № 2484595/07.12.2021 г., като противоречащ на императивни изисквания на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

11, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 ЗЗП.

На следващо място с решението е осъдена К. К. да заплати на „К.“ ЕАД-гр. С. сумата от 5 000 лева непогасено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 2484595/07.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 5 000лева, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 750 лева – разноски по насрещния иск, като е отхвърлен насрещният иск за разликата над уважения размер от 5 000 лева до претендирания размер от 5 581,04 лева, ведно със законна лихва.

Също така, „К.“ ЕАД-гр. С. е осъдено да заплати на К. К. от сумата от 328 лева разноски; а на адв.Д. М. – сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на К. К..

Осъдено е и „ А. Т.“ ЕООД да заплати на К. К. сумата от 251 лева разноски; а на адв. Д. М. - сумата от 480лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на К. К..

С молби вх.№ 1499/09.05.2025 г. и вх.№ 1501/09.05.2025 г. съответно „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искат на осн.чл.248 да бъде изменено решението в частите, с които са осъдени да платят на адв.Д. М. по 480 лв. с ДДС всяко от тях, като поддържат, че така полученият общ размер от 960 лв. с ДДС прави възнаграждението прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото – по спорните между страните въпроси е налице голям обем от безпротиворечива съдебна практика, било е необходимо събирането само на писмени доказателства, представени само от двете дружества; двата иска са свързани помежду си, поради което от адв.М. не се е изисквала сложна и разнопосочна защита; прогласяването нищожността на процесния договор за кредит неминуемо влече след себе си и нищожността на договора за поръчителство, предвид акцесорния му характер. Позовават се и на наличието на редица съдебни производства, служебно известни на съда, по които ищцата е представлявана от адв.М., по които исковите молби са идентични по съдържание и изказ, а спорът се съсредоточава върху нищожността на процесните договори, основно клаузата за ГПР, които 3 обстоятелства говорят за ниска фактическа и правна сложност на спора, обусловила и съответния адвокатски труд. Изтъкват се решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и определение № 500015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Възразява се и срещу включване на ДДС във възнаграждението на адвоката по същите съображения, които са изложени и в частните жалби.

Молбите са оспорени от адв.Д. М. с отговор, в който настоява решението в частта за тези разноски да не се ревизира.

С обжалваното определение № 188/09.06.2025 г. Девинският районен съд отхвърля молбите по съображения, че отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем, са материалноправни, поради което приложими са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие (Определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т.о.). Посочено е как съдът е осъдил ответните дружества поотделно да заплатят разноски на адв. Д. В. М. по 480 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на К. К.; че са предявени и разгледани няколко иска, но са присъдени само две адвокатски възнаграждения по двата главни иска; съдът се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дела С 427/16 и C 428/16, EU:C:2017:890; дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв е с оглед и материалния интерес на исковете, определено на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззивният съд намира, че определението следва да се отмени, като обжалваното решение в частта за разноските, с която двете ответни дружества са осъдени да платят на адв.Д. М. по 480 лв. с ДДС, всяко от тях, се измени и всяко от дружествата бъде осъдено да заплати на същия адвокат по 300 лв. с ДДС. Съображенията за това са следните:

Делото не се отличава с никаква фактическа или правна сложност: относно недействителността на договор за потребителски кредит, 4 какъвто е настоящият с № 2484595/07.12.2021 г, сключен между К. К. и „К." ЕАД, поради неотразяване в ГПР и на възнаграждението за поръчителство, уредено в съпътстващия т.нар. договор за поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, както и относно недействителността на последния договор, е налице обилна непротиворечива съдебна практика; двата договора са неразривно свързани и този за „поръчителство“ има основанието си в договора за кредит, като преценката за недействителност се прави именно с оглед и на тази неразривна връзка. Насрещният осъдителен иск на „К.“ ЕАД срещу К. за 5 581,04 лв. е уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за разликата от 581,04 лв. Частната жалба на К. К. против определението на РС-Девин с № 51/27.02.2023 г. за спиране на делото на осн.чл.229, ал.1, т.1 ГПК е оставена без уважение, като е същото определение на Девинския районен съд е потвърдено с определение № 182/12.05.2023 г. по В.ч.гр.дело № 182/2023 г. на Смолянския окръжен съд, а въззивното определение не е обжалвано от К. К..

Цената на исковете за недействителност на двата договора е съответно размерът на кредита, който е предоставен, т.е., и 5 581,04 лв., и то ако се приеме, че включва и застрахователна премия от 581,04 лв., освен чистата стойност от 5 000 лв. по договора за потребителски кредит; която е цената и по втория договор, както е записано в него - съгласно практиката на ВКС /напр.определение №134/22.01.2024г по ч.т.д. № 1958/2023 г на ВКС І т.о/ цената по искове по чл.22 ЗПК следва да се определи от стойността на отпуснатия кредит, а не от размера на сумата, подлежаща на връщане. Обемът на адвокатската работа, включваща подаване на искова молба и писмено становище, идентични по множество подобни дела с тези ответници без явяване в съдебни заседания, малобройните писмени доказателства – двата договора, общите условия и погасителен план, кореспонденция между страните, заключение по ССчЕ, предвид и липсата на оспорване на сключването на самите договори, обуславят намаляването на възнагражденията до 300 лв. с ДДС спрямо всяко дружество.

При тези данни и при съобразяване задължителното за съдилищата на осн.чл. 633 ГПК решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което национална правна уредба, в която се предвиждат минимални размери на адвокатските възнаграждения, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, което е в разрез с правото на ЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже приложението на такава правна уредба;

5 следва да се постанови горното намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Присъденото възнаграждение следва да включва ДДС, тъй като адв.Д. М. е регистрирано лице по ЗДДС. Настоящият състав споделя съображенията в преобладаващата практика на ВКС, че: „ Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /.. за възнаграждения за адвокатска работа – според сегашното наименование/ за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Правните услуги, предмет на представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.“ / Определение № 287 от 6.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2021 г., II т. о., Определение № 50035 от 24.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 205/2022 г., II т.о. Определение № 60302 от 2.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 794/2021 г., II т. о., и мн.други/.