Решение № 617 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100500500 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 476/06.01.2023г. на БРС от И. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул. „С. п.“ № *, ет. *, ап. *, чрез назначения от съда за сметка на ищците особен процесуален представител адв.Ваня Д.Денева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.

„Страхил“ № 6, против решение № 2969/23.12.22г., поправено с решение № 249/02.02.2023г. и двете по гр.д.№ 3834/2022г. на БРС, с което са уважени предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС на В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „И.“, бл. *, ет.*, ап.*, М. П. К., ЕГН ********** и К. Н. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Б., ул.„В.“ № * против И. П. Г., ЕГН **********, Н. П. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Б., ул. „К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.*, В. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.Б., ж.к.„Б. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, И. С. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „С. п.“ № *, ет. *, ап. *, Г. Д. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Д. К. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ж. к. „И.“, бл. *, вх. *, ет.* за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 1

ЗС на закупените от последните двама въззиваеми идеални части от недвижим имот, подробно описан по решението за посочената сума. Заявява, че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на наличие на обвързващ страните договор по отношение на притежаваните от прехвърлителите идеални части от процесния УПИ. Твърди, че всеки от съсобствениците може, съгласно договора, свободно да се разпорежда със собствеността си в полза както на съсобственици в имота, така и в полза на трети лица, без да е задължен да я предлага първо на останалите съсобственици. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемите В. Н. Н., М. П. К. и К. Н. К. оспорват въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв.Р.Станчев. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържат неговата правилност. Молят за присъждане на разноски.

Останалите въззиваеми - И. П. Г., Н. П. Г. и В. И. С. не оспорват въззивната жалба, не изразяват становище по постановеното решение.

С определение № 984/06.04.2023г. по настоящото дело производството е отчасти прекратено, като е висящо само относно въззивната жалба на И. С. Н..

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от В. Н. Н., М. П. К. и К. Н. К. против И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С., И. С. Н., Г. Д. Х. и Д. К.

Х.. Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда, етажна собственост, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР 2 на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Б., кв. „С.“, ул. „Б.“ № *, ведно с идеални части от ПИ, в който е изградена сградата.

Заявяват, че с н.а. № *, т.*, рег. № *, н.д.№ */2022г. на нотариус В.Дралчева, гр.Бургас – стр.16, първите четирима ответници продали на Г. и Д. Х. 100/507кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, при неспазване на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗС – т.е. без предварително да го предложат на останалите съсобственици. Ето защо и като се позовават на цитираната законова разпоредба, молят съда да признае правото им да изкупят продадените от И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С., И. С. Н. идеални части от терена, за обявената в цитирания н.акт цена от 2 000 евро, с левова равностойност от 3 912лв. Ангажират доказателства, претендират разноски.

Решение № 2969/23.12.22г., поправено с решение № 249/02.02.2023г. и двете по гр.д.№ 3834/2022г. на БРС е влязло в сила в частта, с която са уважени исковете на В. Н. Н., М. П. К. и К. Н. К. против И. П. Г., Н. П. Г., В.

И. С., Г. и Д. Х., като пред настоящия съд е висящ спорът само по отношение на продадената от И. С. Н. идеална част от посочения ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас.

С депозирания в срока и по реда на чл.131 и сл. ГПК отговор И. С. Н. оспорва предявения иск, чрез назначения си особен представител адв.

В.Денева АК – Бургас. Твърди неоснователност и поддържа наличие на предварително изразено съгласие от всеки от собствениците на СОС в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас за разпореждане, както с жилищните обекти, така и с притежаваните от тях идеални части от терена.

Моли за решение в този смисъл. Също ангажира доказателства.

Фактическата обстановка по делото е подробно описана по първоинстанционното решение, не е спорна между страните и изложена накратко тя е следната:

С н.акт № */13.02.2014г., т.* , рег.№ *, н.д. № */2014г. на нотариус В.Дралчева - гр.Бургас – стр.53, Т. А. Т. и Б. А. Т. – в качеството си на собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, целият състоящ се от 507кв.м., при граници – подробно описани в н.акт, са учредили право на строеж в полза на „Вини Строй“ ООД, за изграждане на жилищна сграда, така, както е описано по акта, като е договорено след 3 изграждането й, търговецът да придобие описаните по договора обекти. С последващ н.а. № */29.09.2015г., т.* , рег.№ *, н.д.№ * от 29.09.2015г. на нотариус В. Дралчева - гр.Бургас – стр.57, Т. А.Т. и Б. А.Т. изпълнили поетото с предходния н.акт между същите страни задължение и прехвърлили в полза на „Вини Строй“ ООД 340/507кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, които по н.а. № */13.02.2014г., т.*, рег.№ *, н.д. № */2014г. на нотариус В.Дралчева - гр.Бургас било договорено да се ползват за паркоместа към самостоятелните обекти, собственост на приобретателя. В последващия договор – по н.а. № */29.09.2015г. на нотариус В.Дралчева, липса уговорка ползването на съответната част от терена, прехвърлена на търговеца за ползване като паркоместа към СОС, да става единствено във връзка с придобит обект в сградата в терена. Нещо повече – по н.а. № */29.09.2015г. на нотариус В.Дралчева – Бургас, било договорено страните да подпишат и заверят нотариално договор за реално разпределение на ползването на незастроената част от процесния ПИ, като това е сторено с приложения на стр.58 по гр.д.№ 3834/2022г.БРС договор от 29.09.2015г.

Освен това, по т.4 от нотариалния акт било договорено, че всяка от страните може свободно да се разпорежда със своя дял идеални части от ПИ, като има право да прехвърля част или всички притежавани от нея идеални части, както и да учредява право на ползване върху част или всички притежавани от нея идеални части на трети физически или юридически лица, единствено и само при условие, че задължи третите лица с условията по договора за разпределение на реалното ползване на незастроената част от недвижимия имот.

Безспорно е, че с н.а. № *, т.* , рег.№ *, д.№ * от 04.03.2021г. на нотариус Цв.Атанасова, гр.Бургас – стр.7, първата ищца – В. Н. закупила от Ф. С. А. СОС, изградена в процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ведно с 40кв.м.ид.ч. от процесния ПИ, 12кв.м. от които представляват паркоместо № 9, така, както е описано по приложения на стр.63 н.а. № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ * от 01.11.2016г. на нотарус В.Дралчева, гр.Бургас на нейната праводателка. Видно от последния цитиран н.акт, Ф.А. е придобила имота от „Вини Строй“ ООД, като не се спори между страните, че всички последващи приобретатели, след търговецастроител са приели условията по приложения договор за разпределение на 4 реалното ползване на незастроената част от процесния ПИ.

Въззиваемите М. и К. К. се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сградата с административен адрес: гр.Б., кв."С.", ул.“Б.“ № *, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в имота, както и на 83.5кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, 13кв.м. от които са обособени като паркомясто № 13, съгласно скицата-проект за разпределение на реалното ползване на имота и цитирания по-горе договор за разпределение на реалното ползване на незастроената част от имота от 29.09.2015г.

С н.акт № 88, т. IV, рег.№ 12162, н.д. № 567 от 01.11.2016г. на нотариус В. Дралчева –Бургас – стр.61, „Вини Строй“ ООД продало на И. П.

Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. 300/507кв.м.ид.ч. от процесния имот, 12кв.м. от които представляващи паркомясто № 1, 11кв.м. - представляващи паркомясто № 7 и 11 кв.м. представляващи паркомясто № 8, обособени съгласно договора за разпределение на реалното ползване на незастроеното дворно място от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас.

Видно от нотариалния акт, посочените паркоместа не са продадени като реални части от имота, а са посочени като част от разпределения за ползване терен на спорния поземлен имот и съответстват на схемата към договора от 29.09.2015г.

С н.акт № *, т.* , рег.№ *, д.№ * от 15.04.2022г. на нотариус В.Дралчева-Бургас – стр.16, И. П. Г., Н. П. Г., В. И. С. и И. С. Н. са продали 100/507кв.м. ид.ч. от процесния ПИ на ответниците Г. Д. Х. и Д. К. Х., без да предложат по реда на чл.33 ЗС на останалите собственици на идеални части от поземления имот да купят терена при условията и на цена, на каквато е продаден на Х..

Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗС: „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“. В противен случай, за съсобственика се поражда право в 2-месечен срок от продажбата, спазен в конкретния случай, да заведе иск за изкупуване на продадената част, при действително уговорените условия.

5

Безспорно е в трайно установената практика на върховната инстанция, че при учредяването на правото на строеж, може да бъде постигнато съгласие за ползване на дворното място от суперфициара по различен от обичайния начин, включително и за обособяване на места за паркиране, както и за изграждане на различни видове съоръжения за обслужване на постройката, понеже паркирането в дворното място не представлява онова ползване на терена, което предвижда разпоредбата на чл.64 ЗС за обичайно във връзка с използването на самостоятелните обекти в сградата според тяхното предназначение. В този смисъл в решение № 2 от 17.06.2021г. по гр.д.№ 383/2020г. на I г.о. на ВКС е прието, че местата за паркиране, разположени в незастроената част от урегулиран поземлен имот, не представляват самостоятелна недвижима вещ, различна и отделена от земята, върху която се намират. Не е такава вещ и тази част от поземления имот, върху която те са ситуирани. Независимо от придаденото с одобрения инвестиционен проект специално предназначение на незастроената част от дворното място да служи за паркиране на автомобили, тя не придобива качеството на самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да бъде юридически отделено от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот. В тази връзка са решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. на ІV г.о; решение № 189 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 2640/2014 г. на І г.о.; решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/2014 г. на ІV г.о. и др.,според която паркомястото, ако не е изградено като гараж - с оградни стени и покрив, не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг, самостоятелен обект на правото на собственост-УПИ, сграда или част от сграда. При изложеното следва заключение, че първите четирима ответници са се разпоредили с идеални части от дворното място, като са продали и правото на ползване на реални части от терена.