Решение № 11266 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11266 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110100781 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С бл. ........ ет. 4, ап.10 против Н. Д. Б., ЕГН ********** ,с постоянен адрес: гр. В.

Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, дискомфорт, унижено лично достойнство и авторитет в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в подаден от него сигнал до МВР, пр. пр. № 23911/2021 г. по описа на СГП, пр. пр. № 785501-155/2021Г. по описа на ДВС-МВР, за извършено престъпление от служители на НИК-МВР, както и получени сигнали на интернет страницата на NIKK с дати: 03.05.2021 г. – З бр., 04.05.2021г. - 1 бр., 08.07.2021г. 1 бр., 20.12.2021 г. - 2 бр., 21.12.2021 г.- 1 бр., до DKIAD-Signali - с дата 21.12.2021г.- 2бр., на страницата на НИКК от 05.01.2022 г. Ищцата посочва, че ответникът подавал сигнали срещу нея, както и искал да му възстанови сума от 2 милиона лева представляваща увреда, както и упражнявал натиск да напуснела МВР. Обвинявал я в допустителство в извършване на деяние. Посочва, че официалният имейл на НИК и Дирекции на МВР, позволявал неверните и позорящи твърдения на ответника срещу нея да стават достояние на неограничен кръг от хора, сред които нейни подчинени и ръководители. Твърди, че претенцията на ответника да му възстанови сумата от два милиона евро и сумата от двадесет и пет хиляди лева, както и да напуснела незабавно системата на МВР, будила в нея тревога и безпокойство. Сочи, че към датата на исковата молба по никоя от проверките не било установено нарушение в работата. Твърди, че описаните преживявания и емоции са я довели до временно психотравматично разстройство, изразяващо се в липса на настроение и притеснение в общуването с приятелите и колегите в периода от датата на увреждането до пълното възстановяване. Моли от съда да постави решение, с което да отсъди ответника да и заплати обезщетение в размер на 5000,00 лв., както и претендира законна лихва от датата на деликта (03.05.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че извършеното от него деяние 1 изразяващо се в подаване на сигнали не е противоправно. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди от поведението му, а дори и да е претърпяла такива да липсва причинно - следствена връзка между поведението му и вредите.

Ответникът претендира направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание на 05.04.2023 г., в което е приключено съдебното дирене – ищецът – редовно призован, явява се лично, представлява се от процесуален представител.

Ответникът в съдебното заседание – редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

От представената по делото пр. пр. № 23911/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура, образувана по повод постъпила на 26.11.2021 г. в СГП, изпратена по компетентност от Софийска районна прокуратура пр. пр. № 40626/2021 г. по описа на СРП се установява, че ответникът в настоящото производство е подал сигнал до МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ на 08.07.2021 г. с вх. № 785501-155/12.07.2021 г. С подадения сигнал Н. Д. Б. излага твърдения, че ищцата в настоящото производство е „създала условия за търгуване на графически експертизи“. По подадения сигнал е образувана проверка от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“. В представената преписка се съдържа и Доклад на МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ за извършване на проверка по подадения сигнал, с която се установява, че твърденията в сигнала са неоснователни. По образуваната пр. пр. № 23911/2021 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно наказателно производство, поради това, че в нея не се съдържат данни за извършено престъпление, с което е прекратил проверката по посочената преписка.

По делото са представени и електронни документи, изпратени от ответника до НИКМВР, с които са постъпили сигнали на 03.05.2021 г., 04.05.2021 г. 08.07.2021 г., 20.12.2021 г. и 21.12.2021 г., както и сигнали, изпратени до DKIAD-Signali на 21.12.2021 г. и 05.01.2022 г.

В подадените сигнали ответникът твърди, че ищцата в настоящото производство е допуснала извършването на престъпление от нейни служители. От представените доказателства се установява, че ответникът е искал от ищцата да напусне заеманата от нея позиция в НИК-МВР, както и да възстанови на ответника сумата от 2 милиона евро, представляваща стойността на недвижим имот предмет на гр. д. № 2249/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич.

Ищцата е представила като писмени доказателства и Писмо от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ с вх. № 7855р-8379/14.09.2021 г., адресирано до ищцата в настоящото производство, с искане за предоставяне на информация по сигнала, подаден от Н. Д. Б. до ДВС-МВР на 08.07.2021 г. Представено е и становище от Д. В. М. до директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ относно описания сигнал.

От заключението по допуснатата и назначена съдебно-психологическа експертиза се установява, че ищцата е страдала от емоционална лабилност, изострена чувствителност за стимулите от средата, раздразнителност, напрежение, безпокойство, несигурност, затруднения в общуването, ограничаване на контактите, повишено ниво на стрес от нежелани външни ограничения и депресивитет. От заключението на вещото лице става ясно, че ищцата е понесла стрес и интензивни негативни емоции, нарушили психическия комфорт за продължителен период от време. Ищцата е изпитала неудобство, унижение и срам пред колегите си, страх от професионално злепоставяне, от кариерно сриване, несигурност за бъдещето и притеснение от претендираното голямо парично обезщетение.

От изготвената експертиза се доказва, че негативните емоционални изживявания на ищцата са психологически изводими от насочените спрямо нея процесни действия. Установява се, 2 че негативните преживявания на ищцата са възникнали в отговор на узнаването за насочените спрямо нея публикации, сигнали и проверки и са били най-интензивни до постановяване на становището от СГП за липса на извършено от нея престъпление, като последиците не са отзвучали напълно и към момента на изготвяне на експертизата.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ........

Свидетелят .... твърди, че е съпруг на ищцата от почти 40 години. Твърди, че ищцата е весел човек и двамата комуникират нормално. Твърди, че през 2021 г. ищцата започнала да се прибира притеснена, отказвала срещи с приятели и била напрегната. Свидетелят твърди, че разбрал от ищцата за подадени срещу нея сигнали, които станали достояние на неограничен брой служители на работното място. Твърди се, че ищцата е споделила със свидетеля, че срещу нея се извършва проверка от Министерство на вътрешните работи и Софийска градска прокуратура. Свидетелят изтъква, че след като ищцата научила за образуваните срещу нея проверки е имала проблем със съня, приемала е лекарства и ходила на психолог. Свидетелят твърди, че ищцата не е имала проблеми на работното място преди подаване на сигналите и е била награждавана за заслуги в института. Сочи, че ищцата е пенсионер от януари 2023 г. поради навършване на пенсионна възраст.

Свидетелят ....... твърди, че познава ищцата от 1999 г. и че двамата са били колеги.

Твърди, че от 2021 г. са постъпвали имейли от Н. Б. на имейл адреса на института, насочени към ищцата в настоящото производство. Свидетелят твърди, че се е запознал с имейлите и си спомня, че в тях ищцата е заплашвана да напусне системата на МВР, както и че има задължение да възстанови на Н. Б. сума в размер на 2 милиона евро. Свидетелят твърди, че след като се е запознала с имейлите, ищцата е изпаднала в състояние на безпокойство, затворила се в себе си и спряла да излиза от кабинета си. Свидетелят твърди, че е наясно за извършване на проверки по отношение на ищцата от Прокуратурата, но не знае как са приключили въпросните проверки. Твърди, че ищцата е награждавана многократно за изпълнение на служебните задължения. Свидетелят твърди, че ищцата е била наказвана веднъж вследствие на проверка през 2017-2018 г., като сочи, че не си спомня за какво е била проверката.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана, въз основа на анализа на доказателствата. Показанията на свидетеля ...., съпруг на ищцата, съдът обсъжда в светлината на чл.172 от ГПК, като ги приема за достоверни, доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал и ги цени като такива.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция по иска за обезщетение за неимуществени вреди - правната квалификация е чл.45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.52 от същия закон, като искането за присъждане на законна лихва е такова по смисъла на чл.84 от Закона за задълженията и договорите.

По същество

Накърняването на честта, достойнството и доброто име на физическите лица е поначало противоправно, тъй като защитата на честта, достойнството и доброто име на физическите лица от посегателства е въздигната в конституционно задължение на държавата – чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ. Това си задължение тя изпълнява чрез предвидената в НК отговорност за престъпленията клевета и обида – раздел VII на глава II. Изпълнява го и посредством предвидения в чл. 45 ЗЗД състав на генерален деликт, съгласно който виновното и противоправно накърняване на всяко защитено от правото благо, което причинява вреди, води до възникване на задължение за поправянето на тези вреди. Честта, достойнството и доброто име на едно физическо лице са именно такива блага.

В настоящото производство ищцата твърди, че деликтната отговорност на ответника се 3 изразява в разгласяване на неверни твърдения и приписване на престъпление. При реализиране на отговорността за клевета от значение са фактите и твърденията на делинквента, които следва да се съпоставят с обективната действителност.

Неоснователно е твърдението на ответника, че не е налице противоправно поведение, доколкото в изпратената електронна кореспонденция и подадения до МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ сигнал не се съдържат думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалата, които според господстващия морал да са неприлични, вулгарни и цинични. Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, което предполага ответникът да е употребил думи и/или изрази, които са обективно обидни. Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна. В конкретиката на случая съдът не извежда обидни твърдения по отношение личността на ищцата, които да уронват нейното име и чест. Но доколкото ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невярно приписване на престъпление, то настоящият съдебен състав приема, че следва да се разгледа фактическият състав на деликтната отговорност, причинена от клеветнически твърдения, по отношение на която не са приложими гореописаните обстоятелства.

Основателността на иска предполага сочените от ищцата засегнали я твърдения да са по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл. 147 НК. Клевета представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност, позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.