Определение № 2044 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2044 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002103188 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №28/25.02.2025г. по гр. дело №20243000500483 по описа за 2024г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение №63/09.05.2024г., постановено по гр.д. №96/2023г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на Национална агенция по приходите, [населено място] и „ГЛС“ ЕООДгр.Търговище, че ищецът „Пашабахче България“ ЕАД -гр.Търговище е носител на правото на собственост върху метални 13 стелажи за 22 500 палета, 39 960 куб.м. и спринклерна инсталация-1 брой, както и контролно-спускателен клапан за спринклерна система вода/въздух фланец DN150TY - 10 броя, находящи се в сграда с идентификатор [№] по КК на [населено място], на основание договор за покупко-продажба от 22.12.2021г., сключен с „ГЛС“ ЕООД, представляващи принадлежност към главната вещ-склада със застроена площ от 15 133 кв.м. и функционално предназначение за складова база, и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК по изп.д. №221166168/2022г. на осн. чл.269, ал.1 от ДОПК; и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Пашабахче България“ЕАД-гр.Търговище направените по делото разноски в размер на 201 104.95 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК. Ответниците „ГЛС“ ЕООД - [населено място], ЕИК[ЕИК] и Национална агенция по приходите - [населено място] са осъдени да заплатят на „Пашабахче България“ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 25 000 лв., представляващи сторени от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Постъпила е касационна жалба от НАП, представлявана от изпълнителния директор Р.С., и чрез гл. юрисконсулт Й. с наведени твърдения, че съдът неправилно е приложил закона – чл.98 ЗС и чл.293 и чл.301 ТЗ. Според касатора въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно при липса на мотиви в обжалваната част. Твърди, че съдът е презюмирал, 1 че стелажите и спинклерната инсталация следват сградата /склада/ без да изследва наличието на законовите критерии за принадлежност. Счита, че са допуснати и съществени процесуални нарушения поради отказа на съда за събиране на поискани гласни доказателства.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1.„Задължен ли е въззивният съд да постанови акт след анализ на всички представени по делото доказателства или може да изгради крайните си изводи само въз основа на част от тях?“, по който се твърди противоречие с решение №163 от 03.02.2021г. по гр. дело №123/2020г., решение №140/08.03.2021г. по т. дело №2601/2019г., решение №54 от 03.07.2020г. по гр. дело №1991/2019г. и решение №100/08.07.2020г. по гр. дело № 4564/2019г. на ВКС.

2.„Има ли доказателствена сила представен в писмена форма заверен препис от ел. документ, в случай, че същият е своевременно оспорен от другата страна и е налице бездействие от страната, която ще ползва от него и непредставяне на електронния документ от нея?“, по който се твърди противоречие с възприетото в решение №50326/11.05.2023г. по т. дело №1270/2022г. и решение №75/04.08.2020г. по гр. дело № 4626/2019г. на ВКС.

3.„Представляват ли процесните движими вещи –стелажи и стелажна сприклерна инсталация, закрепена за тях, ведно с КСК принадлежност по смисъла на чл. 98 от ЗС?“, по които според касатора разрешението на въззивния съд не е съобразено с възприетото в решение №30 от 07.02.2012г. по гр. дело №401/2011г. на ВКС.

4.„Във връзка с доказване на уговорено друго по см. на чл.98 ЗС, представлява ли бездействието на купувача –ищец, мълчаливо потвърждаване на споразумението от 22.12.2021г. за определяне на срок за изнасяне на вещите от склада, при неполагане на двойния подписи, едновременно и доказателство за уговорката „друго“?“, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 301 ТЗ, обективирана в решение №57 от 11.09.2017г., по т. дело № 3444/2015г. и решение №60027 от 06.08.2021г. по т. дело №2609/2019г. на ВКС, ТК.

Касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

5.“Има ли значение начина на водене на счетоводната отчетност при продавача и купувача /юридически лица, регистрирани по ЗДДС/ за движимите вещи, които са монтирани в недвижим имот- склад/ за определяне на характера им като принадлежност след като тези вещи не са технически и функционално свързано със самата сграда?“ 6.„Оборва ли се презумпцията по чл.98 от Закона за собствеността ако продавачът, след като е бил длъжен, не е издал фактура с отразяване на вещите и тяхната стойност, която да предостави на купувача за отразяване, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данъка върху добавената стойност? Може ли уговорката „друго“ между страните по правната сделка в хипотезата на чл.98 ЗС по отношение на движимите вещи, монтирани в недвижим имот да бъде доказана с липсата на издадена фактура за стойността на движимите вещи, съгласно ЗС и ЗДДС, която е необходима за отразяване в 2 счетоводството?“.

7.„Може ли уговорката „друго“ по отношение на движимите вещи, монтирани в недвижим имот, между страните по правната сделка в хипотезата на чл.98 от ЗС да бъде доказана със съвкупността или поотделно със следните писмени доказателства: водената счетоводна отчетност на движимите вещи дори и след прехвърляне на недвижимия имот, неизпълнение на изпратена нотариална покана, сключена застрахователна полица по отношение само на вещите, сключен договор за особен залог с банка по отношение само на вещите, сключен договор за наем за движимите вещи и споразумение за демонтаж на същите, както и бездействие по чл.301 ТЗ относно отхвърлянето на споразумението от 22.12.2021г. към договора за наем /за изнасяне на вещите в 2 месечен срок/ продължило до подаване на иска?“

8.„Може ли движима вещ, монтирана в недвижим имот да има характер на принадлежност към сградата ако същата е самостоятелна и може да бъде обект отделно застрахователно правоотношение и предмет на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ?“ 9.„Възможността една движима вещ да бъде закупена и използвана напълно самостоятелно изключва ли я от кръга вещи –принадлежност по смисъла на чл.98 от ЗС?“ Касаторът твърди и „очевидна неправилност“ на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК.

Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. Цв. К. оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като касаторът не е обосновал приложението на нито една от хипотезите по чл. 280 ГПК. Изложил е подробни съображения по всеки от поставените въпроси, като е посочил, че по тях липсва произнасяне на въззивния съд; че така поставени, те не кореспондират на изводите на съда, или че не са от съществено значение за развитие на правото, тъй като по тях съществува съдебна практика.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба и от „ГЛС“ EOOД, представлявано от Й. А., чрез адв. М., при наведени твърдение, че в частта, в която предявеният иск по чл.98 ЗС е уважен, а касаторът е осъден да заплати разноски, е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК като са формулирани следните въпроси:

1. „Задължен ли е въззивният съд да постанови акт след анализ на всички представени по делото доказателства или може да изгради крайните си изводи само въз основа на част от тях?“, по който се твърди противоречие с решение №163 от 03.02.2021г. по гр. дело №123/2020г., решение №140/08.03.2021г. по т. дело №2601/2019г., решение №54 от 03.07.2020г. по гр. дело №1991/2019г. и решение №100/08.07.2020г. по гр. дело № 4564/2019г. на ВКС.

2.

„Представляват ли процесните движими вещи –стелажи и стелажна сприклерна инсталация, закрепена за тях, ведно с КСК принадлежност по смисъла на чл. 98 от ЗС?“, по които според касатора разрешението на въззивния съд не е съобразено с възприетото в решение №30 от 07.02.2012г. по гр. дело №401/2011г. на ВКС.

3

3. „Има ли доказателствена сила представен в писмена форма заверен препис от ел. документ, в случай, че същият е своевременно оспорен от другата страна и е налице бездействие от страната, която ще ползва от него и непредставяне на електронния документ от нея?“, по който се твърди противоречие с възприетото в решение №50326/11.05.2023г. по т. дело №1270/2022г. и решение № 75/04.08.2020г. по гр. дело № 4626/2019г. на ВКС.

4. Задължен ли е съдът да допусне събирането на гласни доказателства когато със същите страната цели да докаже наличието на уговорката „друго“ по смисъла на чл. 98 ЗС?“ 5. „Сключеният в деня на продажба на недвижимия имот отделен договор с трето лице за отдаване под наем на движимите вещи – стелажи и спринклерна инсталация, които се намират в имота, доказват ли уговорката „друго“ по смисъла на чл. 98 ЗС?“, по който се твърди противоречие с решение №50149/17.02.2023г. по гр. дело №829/2022г. на ВКС.

Касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

6. „Има ли значение начина на водене на счетоводната отчетност при продавача и купувача /юридически лица, регистрирани по ЗДДС/ за движимите вещи, които са монтирани в недвижим имот- склад/ за определяне на характера им като принадлежност след като тези вещи не са технически и функционално свързано със самата сграда?“ 7. „Може ли движима вещ, монтирана в недвижим имот да има характер на принадлежност към сградата ако същата е самостоятелна и може да бъде обект отделно застрахователно правоотношение и предмет на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ?“ 8. „Представлява ли една движима вещ- принадлежност, когато същата може да бъде закупена самостоятелно, може да бъде предмет на самостоятелно наемно правоотношение и може да бъде използвана напълно самостоятелно?“

9. „Може ли уговорката „друго“ по отношение на движимите вещи, монтирани в недвижим имот, между страните по правната сделка в хипотезата на чл.98 от ЗС да бъде доказана със съвкупността или поотделно със следните писмени доказателства: водената счетоводна отчетност на движимите вещи дори и след прехвърляне на недвижимия имот, неизпълнение на изпратена нотариална покана, сключена застрахователна полица по отношение само на вещите, сключен договор за особен залог с банка по отношение само на вещите, сключен договор за наем за движимите вещи и споразумение за демонтаж на същите?“ Касаторът твърди и „очевидна неправилност“ на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2 ГПК.

Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Пашабахче България“ ЕАД, чрез адв. Цв. К. оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като касаторът не е обосновал приложението на нито една от хипотезите по чл. 280 ГПК. Изложил е подробни съображения по всеки от поставените въпроси, като е посочил, че по тях липсва произнасяне на въззивния съд, че така поставени или не кореспондират на изводите на същия, или че не са от съществено значение за развитие на правото, тъй като по тях съществува съдебна практика.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че жалбите са подадени в срока, предвиден в чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно 4 решение, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.

Поради липса на въззивна жалба, първоинстанционното решението на Окръжен съд Търговище е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Пашабахче България“ ЕАД- [населено място], срещу ответниците „Г Л С“ ЕООД- [населено място] и Национална агенция по приходите-гр.София иск по чл.269, ал.1 от ДОПК във вр.с чл.97 от ЗС за установяване правото му на собственост върху метални стелажи, спринклерна инсталация и контролно спускателен клапан за спринклерна система, находящи се в сграда с идентификатор [№] по КК на [населено място], претендирани като присъединени вещи към главната вещ- склада, функционално предназначение: за складова база и предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК по изп.д.№221166168/2022г.

Разпечатката съдържа 33 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bd32146-0b40-46fd-9879-a0a53d1c4c7d