Решение № 18238 от 11.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18238 гр. София, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110118597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба от Б. Н. Ц. срещу Химикотехнологичен и металургичен университет, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № Р-ОХ-96/05.02.2025 г., евентуално със Заповед № РД 15-752/17.02.2025 г., и двете на ректора на ХТМУ, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението в размер на 18 658,08 лева (6 брутни възнаграждения всяко в размер на 3109,68 лв.); с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било прекратено в размер на 2 954,20 лв. (за времето от 06.02.2025 г. до 25.02.2025 г.), евентуално в размер на 1243,87 лв. (за времето от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г.); с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неоснователно задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на 564,40 лв. (брутно трудово възнаграждение за 4 дни неявяване на работа), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищцата Б. Н. Ц. твърди, че по силата на Трудов договор от 10.09.2021 г. е била в безсрочно трудово правоотношение с ответника, в рамките на което изпълнявала длъжността „преподавател“. Твърди, че е назначена в ХТМУ от 2019 г. като първоначално правоотношението й с ответника е било срочно такова и подновявано двукратно. Обяснява, че е преподавател по френски език с дългогодишен опит и безупречна кариера. Уточнява, че спорът с ответника възникнал през месец януари 2024 година по повод оформяне на текущи оценки в ХТМУ. Уточнява, че й било намекнато от ръководството на университета, че не трябва да е толкова строга и изискваща от студентите, понеже по този начин „реже собствения си клон“, като „не трябва да приема работното си място за даденост, каквато то не е“. Продължава, че с решение на Академични съвет на ХТМУ, проведено на 30.10.2024 г., е прието длъжността „преподавател по френски език“ да бъде премахната от щатното 1 разписание на академичния съвет поради недостатъчния и неизпълнен минимален норматив от часове за заемане на длъжността. Към онзи момент единствено ищцата е преподавала френски език в университета. Но същевременно подчертава, че броят часове по френски език, преподавани в учебния план по специалност „Химично и биохимично инженерство“ не е претърпял промяна от назначаването й до момента. От 2020 година насам не бил променян и планът за преподаване по специалността „Химично и биохимично инженерство с преподаване на френски език“. На 27.01.2025 г. на ищцата били връчени две уведомления за открита дисциплинарна процедура и искане за даване на писмени обяснения.

Нарушенията на ищцата касаели неявяване на работа във времето от 21.01.2025 г. до 24.01.2025 г. в зала 343, сграда А на ХТМУ. С отговор от 30.01.2025 г. ищцата обяснила своите причини за неявяване, а именно липса на ангажимент в подобен смисъл с оглед естеството и характера на упражняваната от нея дейност, още повече, че ищцата не е имала фиксирано работно време, каквото е установено единствено за финансово-счетоводния отдел, човешки ресурси, учебен отдел и факултетните канцеларии. Уточнява, че за преподавателите следва да се счита, че задължително работно време представлява времето на преподаване, приемно време и при провеждане на изпит или изпълняване на функциите на квестор. Обобщава, че твърдените от ответника нарушения не са в период на задължително присъствие на ищцата в университета. На следващо място, сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно поради противоречието му с материалния закон. Заповедта за уволнение не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, още повече, че неправилно е посочен законовият текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. Заповедта е също така немотивирана – липсват изложени съждения относно задължителната преценка по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието на нарушението с вида на определеното наказание, като е налице единствено бланкетно споменаване на разпоредбата. Претендира, че са налице несъответствия и противоречия в заповедта за уволнение – смесване на понятията „системно неявяване на работа“ и „системно нарушение на трудовата дисциплина“. Пледира, че уволнението е извършено при злоупотреба с право и превратно упражняване на права от работодателя в нарушение на чл.

8, ал. 1 КТ. Според подадената от работодателя информация към НОИ трудовото правоотношение е прекратено на 21.01.2025 г., поради което и входираният от ищцата болничен лист от 27.01.2025 г. не бил признат. Насетне, уточнява, че наложеното дисциплинарно наказание е необосновано, тъй като не е налице задължение за ищцата да присъства в зала 343 – тази зала не е нейно работно място, както и самата тя обяснява в своите депозирани обяснения в хода на дисциплинарното производство. Смята, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, като в подкрепа на своята тези, цитира практика на ВКС. Посочва, че ответникът дължи обезщетение за незаконно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за времето, през което ищцата е останала без работа поради това уволнение в размер на 18 658,08 лева. Отделно, доколкото ответникът задържал трудовата й книжка в нарушение на чл. 262, ал. 2 КТ й дължи и обезщетение в размер на 2954,20 лв. (за 19 дни закъснение), евентуално в размер на 1243,87 лв. (за 8 дни закъснение), в случай, че съдът приеме, че закъснението е възникнало от деня на предаване на книжката от ищцата на ответника. Претендира и обезщетение за неоснователно задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на 565,40 лева за 4 дни неявяване на работа. Претендира и законната лихва от депозиране на настоящата искова молба в съда - –1.03.2025 г. до окончателно изплащане на сумите. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Химикотехнологичен и металургичен университет е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че ищцата нееднократно е определяна като „конфликтна“, като именно това е причината за разпада на отношенията между страните. Сочи, че неведнъж поведението на ищцата е било обект на коментари и разговори, като твърди, че за всички 2 тези обстоятелства могат да свидетелстват много лица – в това число студенти и преподаватели от ХТМУ. Уточнява, че ищцата неведнъж е била адресирана с молба да премисли начина си на поведение – като подбира думите и изразите си така, че да не уронва престижа на научната среда в ХТМУ. Сочи, че нейните действия станали повод за множество проблеми сред колегите – споменава се за „незаконно записване на колеги“. Подчертава, че за времето, в което е работила в ХТМУ, всички са положили усилия за напасване с ищцата и намиране на начин за комуникиране по нормален начин, но такъв така и не бил достигнат.

Оспорва наличието на намеци за начина й на оценяване, като посочва, че същите са разбирания и субективни възприятия на ищцата, които са напълно неоснователни. На следващо място, на 31.10.2024 г. е взето решение да се съкрати щата на преподавател по френски език поради липсата на студенти и достатъчен брой обучаващи се. Навежда, че необходимият брой часове за нехабилитирани преподаватели е 350, а последните години такъв набор часове далеч не бил достиган – 223,8 часа за 2021/2022 години; 196,16 часа за 2022/2023 години; 261,20 часа за 2023/2024 години. Уточнява, че макар през години назад броят часове по френски език, които ищцата имала, да не бил съответен на необходимото, спрямо нея не били вземани мерките, предвидени в Правилника, изразяващи се най-общо в намаляване на заплатата й. Обяснява, че поведението на ищцата било толкова несъобразено със средата, в която се намирала, че довело до подаване на жалби от страна на студентите, а комисията по Етика била сезирана с неправомерен запис на зам.-ректора по УД в желанието на ищцата да се добере до информация относно съдържанието на жалбите, адресирани срещу нея. Намира за конспиративно твърдението, че всички се обединили, за да я отстранят от университета. Обяснява, че въпреки взетото решение, длъжността „преподавател по френски език“ не е премахната, поради обективни причини – воденето на часове по френски език, макар и в минимален обем, е необходимо за институцията. Уточнява, че вместо да засвидетелства лоялност към институцията, ищцата започнала системно да не се явява на работното си място, който факт намерил отражение в няколко проверки от назначена със Заповед от 12.09.2024 г. комисия. Твърди, че отговорът на поисканите от ищцата обяснения от 27.01.2025 г. е незадоволителен. Подчертава, че ищцата не е имала право на дистанционна или хибридна форма на преподаване, макар същата да се позовала на подобна възможност. Сочи, че никой не твърди работното й място да е зала 343. Самоотлъчката в периода от 21.01.2025 г. до 24.01.2025 г. включително била обяснена с проблеми от здравословен характер, а за 27.01.2025 г. бил представен болничен лист. Обяснява, че решението на Академичния съвет от 30.10.2024 г. няма нищо общо с решението за уволнение на ищцата, което датира много време след това – през януари 2025 година, като обръща внимание, че последното е в резултат на констатирани нарушения на ищцата.

Обяснява, че именно поради решението от 30.10.2024 г. на ищцата й било предложено трудовият й договор да бъде променен. Обобщава, че наложеното най-тежко по форма наказание от дисциплинарен характер на ищцата, е с оглед на всички натрупани в годините впечатления за качествата на ищцата и нейната пригодност в преподавателската среда в ХТМУ. Твърди, че като единствен преподавател по френски език, ищцата е променяла самосиндикално графиците на преподаване, и заетостта си, без да се съобразява с институцията, в която работи. Налице е пълна липса на трудова дисциплина, както и целенасочено предоставяне на невярна информация относно заетостта на ищцата с цел привидно покриване на минималния хорариум часове, респ. преодоляване на възможността за съкращаване на часовете по френски и намаляване на работния й обем, а оттам и намаляване на възнаграждението й. Афишира, че болничният лист на ищцата е само за дата 27.01.2025 г., а твърди, че във всички дни преди това /21-24 януари 2025 година/ също била болна, без да представя доказателства за това твърдение. Оспорва ръководството на ХТМУ да е преминавало през различни опити да прекрати трудовото правоотношение с нея.

Напротив, сочи, че през годините не са й налагани никакви наказания, защото разбиранията на университета са, че това е крайна и нежелана мярка. Счита, че ищцата е злоупотребявала 3 със служебното си положение, нарушавайки трудовата дисциплина и условията на работа.

Моли за отхвърляне на исковете.

С молба-уточнение с вх. № 260072/30.07.2025 г. ищцата прави следното прецизиране на своите искови претенции: 3. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 11 735,99 лв., за периода три месеца и 8 работни дни от 6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради незаконосъобразното уволнение ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. 4. На основание чл.

226, ал. 2 от КТ да осъдите ответника да заплати обезщетение поради задържане на трудовата книжка в размер на 2 327,85 лв., възлизащо на брутното дневно възнаграждение на ищцата за 19 календарни дни закъснение от 06.02.25 до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че забавата за оформяне и връщане на трудовата книжка, макар и по вина на ответника, е възникнала от момента на предаването на книжката от доверителката ми на ответника – 17.02.2025 г., то претендирам обезщетение в размер на 980,15 лв., за 8 дни закъснение от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. 5. На основание чл. 128, т. 2 от КТ е отправена молба до съда да осъди ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение за 4 работни дни от месец януари, в размер от 623,73 лв., удържано от работодателя видно от приложения фиш за заплата 2 (приложение № 15), ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата.