Решение № 119 от 02.10.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 243/2018
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 02.10.2019
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- ЕВА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.24,ал.1,т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№119
Гр.ДОБРИЧ 02.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 243/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Ю.Р.Д.,ЕГН:**********,действащ чрез законния си представител М.Й.М.,ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез адв.С.Ч.,САК,срещу ЗК „ Лев Инс“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София 1000,район Лозенец,п.код 1407,бул.“ ***“ 51Д,представлявано заедно от *** Д.,искова молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати ищеца сумата от 100 000.00 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му ***,ЕГН:**********,настъпила в резултат на ПТП от 07.09.2013г.,виновно причинено от застрахования по задължителна застраховка „ ГО“ при ответника водач ***.Прави се искане за присъждане и на компенсаторна лихва върху главницата,в размер на законната такава по чл.86,ал.1 от ЗЗД,считано от 07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски,вкл. адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата,на които се основават исковите претенции:
На 07.09.2013г. ***управлявал лек автомобил марка „ Мерцедес“,с д.к.№ ***на пътя между гр.Девня и с.Падина.На около 100 м. след разклона за с.Разделна водачът нарушил правилата за движение по пътищата,като се движил със скорост,несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения и не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство.В резултат на това лекият автомобил напуснал платното за движение и се преобърнал в крайпътната нива.На място починал ***-пътник в лек автомобил марка „ Мерцедес“,с д.к.№ ***,а малко по-късно от раните си издъхнал и водачът ***.
Произшествието е настъпило по изключителна вина на водача ***,който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20,ал.1;чл.20,ал.2,изр.първо;чл.21,ал.1 от ЗДвП.
По случая е образувано ДП № 404/2013г.по описа на РУП-гр.Девня и Пр.Пр. № 3641/2013г.по описа на ОП Варна.С Постановление от 19.08.2014г.наказателното производство е прекратено на основание чл.199,чл.243,ал.1,т.1,вр.с чл.24,ал.1,т.4 от НПК.
Причина за смъртта на *** са множество травми,несъвместими с живота,които се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Прекият делинквент е извършил деянието виновно,при форма на вината-непредпазливост,което се потвърждава от постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Вследствие смъртта на *** ищецът,като негов внук,търпи неимуществени вреди.Смъртта на дядо му представлява огромна загуба.Въпреки,че Ю. е бил само на седем години,когато е настъпило процесното ПТП,за ***това време е било достатъчно,за да изгради дълбока емоционална връзка с внука си.Той го е обгрижвал,гледал го е,Ю. е обичал да прекарва времето си със своя дядо,да играят заедно и се е привързал силно към него.Сега е лишен завинаги от закрилата и подкрепата на дядо си.Към днешна дата ищецът изпитва голяма празнота и мъка,като гледа как връстниците му си играят с техните дядовци и споделят как са изкарали семейните празници при тях,какво са научили от тях.Плаче неутешимо при мисълта,че повече няма да види дядо си,продължава да го търси и пита за него и до днес.Ищецът ще израсне,без да има възможността да получи уроци и съвети,които само един дядо може да даде на своя внук,споменът за него ще се поддържа най-вече от неговите близки,което допълнително ще засилва болката.
Лекият автомобил,марка„ Мерцедес“,с д.к.№ ***,при управлението на който виновно е причинено ПТП-то,има сключена застраховка „Гражданска отговорност„ в ответното дружество,полица № 22113002055775,валидна от 16.08.2013г.,до 15.08.2014г.
Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди,както и обстоятелството,че същите ще бъдат търпени продължително време,ищецът счита за справедливо обезщетение в размер на 100 000.00 лв.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 7361/27.11.2018г.ответникът,чрез пълномощника си – адв.С.Р.,САК,изразява становище за допустимост,но неоснователност на предявения иск,като го оспорва изцяло,по основание и размер,по следните съображения:
Исковата молба е с вх.№ 5520/10.09.2018г.,а застрахователното събитие е настъпило на 07.09.2013г.,т.е са изминали повече от пет години и правото на иск е погасено.
Ищецът няма правен интерес от водене на исково производство,тъй като не е отправял претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество.В чл.380 от КЗ(ДВ,бр.102/2015г.)е указано,че лицето,което желае да получи застрахователно обезщетение,е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция,като представи пълни и точни данни за банковата сметка,по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.В случая това изискване не е спазено,като вместо извънсъдебно уреждане на отношенията,ищецът завежда искова претенция пред съда.
В исковата молба не са коректно отразени причините за настъпване на ПТП.Според представените от ищеца писмени доказателства,причините за настъпване на произшествието са употреба на алкохол от водача на МПС,както и несъобразената скорост с атмосферните условия.В този смисъл ответната страна прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия *** на вредоносния резултат.Съпричиняването се изразява в три аспекта:Съгласието на ****** да бъде превозван от видимо пиян шофьор-пострадалия ***,с когото преди това са заедно са употребили голямо количество алкохол;Непоставянето на предпазен колан от страна на ***;Многократните подканвания от страна на *** към шофьора *** да кара по-бързо,които стават и причина последният да се движи с толкова голяма скорост.
Ответникът оспорва твърдението,че между ищеца и пострадалия са съществували отношения на общност,привързаност,обич и доверие,които да обуславят претендирания размер парично обезщетение.Твърди,че ищецът живее постоянно в гр.Балчик,а дядо му е живял в Синдел.Оспорва всички твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет.Оспорва претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен.На децата на починалия ****** са изплатени общо 515 911.00 лв.във връзка с процесния случай по гр.д.№ 16496/2013г.по описа на СГС.Всички те живеят заедно и тази огромна сума е отишла в едно домакинство.Оспорва се и претенцията за изтекла лихва,претендирана от момента на настъпване на увреждането,като се прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 07.09.2013г. до 07.09.2015г.
В допълнителна искова молба,вх.рег.№543/24.01.2019г.ищецът оспорва изцяло наведените в писмения отговорна ответника твърдения и възражения.Счита за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност,както и за липса на интерес от предявяване на иска,поради непредявена извънсъдебна претенция пред застрахователя.Поддържа изложените в исковата молба причини за настъпване на процесното ПТП,като оспорва изцяло,от фактическа и правна страна,възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ******.Оспорва твърдението на ответната страна,че преди ПТП ***и водачът на лекия автомобил били употребили голямо количество алкохол.Оспорват се изцяло и възраженията,че между починалия ***и ищеца не са съществували взаимоотношения на „ общност,привързаност,обич и доверие“,както и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер.Намира за неотносимо по спора твърдението на ответника,че ищецът няма право на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,тъй като по силата на влязло в сила решение по друго дело на децата на починалия ***било изплатено обезщетение за неимуществени вреди.Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,в случай,че същото не е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения в чл.373,ал.1 от ГПК срок ответникът,чрез пълномощника си-адв.С.Р.,е депозирал писмен отговор,вх.рег.№1589/06.03.2019г.,в който поддържа изцяло всички наведени в отговора на исковата молба възражения.Освен това,навежда възражение и за прекомерност и недължимост на претендираната от ищеца парична сума за обезвреда по аргумент от разпоредбата на § 96,ал.3 от Закона за изменение на КЗ(ДВ,бр.101/07.12.2018г.),във вр. с § 77 от същия закон.Доколкото с цитираните норми законодателят е регламентирал нормативно лимит за обезщетение,то за сумата над 5 000 лв.предявеният по настоящото дело главен иск е недопустим,поради което страната прави искане за разликата над 5 000 лв.производството да бъде прекратено,а делото изпратено по подсъдност на Районен съд,гр.Добрич.
Съдът,като обсъди становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове черпят правното си основание от разпоредбите на:Чл.226 от КЗ(отм.)-Главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000.00 лв.;чл.86,ал.1 от ЗЗД–Акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането-07.09.2013г.,до окончателното изплащане на задължението.
Въведеното от ответника възражение за погасяване на главната претенция по давност съдът намира за неоснователно.
В случая е приложима давността по чл.197 от КЗ(отм.)Съгласно цитираната разпоредба,правата по застраховка „ Гражданска отговорност“ се погасяват в петгодишен период от настъпване на застрахователното събитие,поради което и с оглед на датата на настъпване на процесното ПТП - 07.09.2013г. и тази на завеждане на исковата претенция - 07.09.2018г.,на която дата исковата молба е подадена чрез куриер,главният иск не е погасен по давност.
Неоснователно е и възражението на ответника,че ищецът няма правен интерес от водене на исково производство,тъй като не е отправял извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество,в какъвто смисъл е изискването на чл.380 от КЗ.
Правните норми,регулиращи правото на застрахователно обезщетение,се определят от действащия към настъпването на застрахователното събитие нормативен акт.Съгласно наведените в исковата молба фактически твърдения на ищеца,обуславящи основанието на предявения иск,застрахователното събитие е настъпило на 07.09.2013г.,като ответното застрахователно дружество е обезпечавало към този момент деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с делинквента ***по полица № 22113002055775,валидна от 16.08.2013г.,до 15.08.2014г.На 01.01.2016г. влиза в сила нов КЗ(обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015г.),който отменя действащия до този момент КЗ(обн. ДВ,бр.103/2005г.).Изрично с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори,сключени преди 01.01.2016г.Няма спор в теорията и съдебната практика,че процесуалните правни норми имат незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения,но само доколкото законът не предвижда друго.В настоящата хипотеза с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ законодателят е предвидил нещо друго,а именно,че за застрахователните договори,сключени преди влизането в сила от 01.01.2016г.на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,поради което процесуалните предпоставки,обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск,трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав,при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.В случая,правопораждащите спорното материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от 2005г.(отм.),поради което те трябва да бъдат подведени под правната норма на чл.226,ал.1 от КЗ(отм.).Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на иск,каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,в сила от 01.01.2016г.,поради което предявеният главен иск по настоящото дело с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.),вр. с § 22 от КЗ,е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bd2d506-a905-4345-9736-507433397f7d