Решение № 5059 от 07.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към решение № 5059 от 07.11.2023 г. по НОХД № 7483/2023 година по описа на СРС, НО, 108- ми състав

С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила Р. Й. Й. в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а именно в това, че на 06.10.2021 г., около 17.30 часа, в гр. София, ж.к.

„Надежда 1“, ул. „Епископ Евгени Босилков“ в близост до номер 4, нанасяйки удар с крак по предна лява /шофьорска/ врата на лек автомобил, марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № ***********, причинил на Д.

П. К. чрез удар с вратата в областта на лицето лека телесна повреда, изразяваща се в оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност, което нараняване реализирало медико-биологичния признак – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност/ - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание съдът е приел, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК и с определение е постановил разглеждането на делото да се извърши по посочения процесуален ред.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за несъмнено доказано. Намира, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 78а от НК, поради което пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Й. – адв. Т. Й. пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен. Намира, че обвинителната теза се основава единствено на свидетелските показания на пострадалия, които обаче не следва да се кредитират, тъй като при всеки разпит в хода на досъдебното производство пострадалият добавял нови твърдения. Посочва, че нито един от останалите свидетели не твърди да е очевидец на нанесени удари. Намира, е не е налице хулиганство, тъй като няма други лица, които да са се възмутили, а съгласно закона се изиска наличието на поне две лица да са възприели деянието и то да ги е възмутило, което изискване в случая не е изпълнено. Според адв. Й. обстоятелството, че медицинското удостоверение е издадено 12-16 часа след събитията компрометира извода за наличие на причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия и получените телесни увреждания.

Акцентира върху добрите характеристични данни на подсъдимия, както и че 1 не е ясно дали вече бившата му съпруга не е опитала да му навреди чрез свидетелските си показания. С оглед изложеното иска съдът да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание редовно призованият подсъдим се явява лично.

Депозира кратки обяснения във връзка с инцидента, в които посочва, че е възникнал пътен конфликт, породен от неправилната маневра на пострадалия, при който имало размяна на по-груби думи. След като продължил пътя си забелязал, че другият участник в конфликта му присветва с фарове, поради което завил наляво и спрял. Заявява, че възприел как другият участник рови в жабката на автомобила си, поради което се притеснил и му попречил да отвори вратата. Заявява, че не е бил мотивиран от хулигански подбуди и се чувства обиден от това, че прокуратурата му е сложила такъв етикет.

В правото си на лична защита подсъдимият Й. се солидаризира със становището на своя защитник.

В последната си дума иска от съда да отмени принудителната му полицейска регистрация.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателствата намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Й. Й. е роден на 27.03.1975 г. в гр. София, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, разведен, с висше образование, трудово ангажиран в собствен бизнес, с постоянен адрес гр.

София, бул. „*** и Христо Г.и“ № 173, ет. 1, ап.1. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII от НПК.

На 06.10.2021 г., около 17.30 часа пострадалият Д. П. К. – служители на „Общинска полиция“ управлявал лек автомобил, марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № *********** в гр. София п о бул. „Ломско шосе“.

Преди светофарната уредба на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул.

„Хан Кубрат“ той спрял в средна лента зад други спрели автомобили. В този момент до него в дясна лента на булеварда се приближил лек автомобил, марка „Тойота“ с рег. № ******, управляван от подсъдимия Р. Й. Й., който подавал продължителен звуков сигнал. В автомобила с подсъдимия пътувала и свидетелката М. В. Й. и малолетното им дете. Подсъдимият изравнил автомобила си с този на пострадалия, извадил ръката си през отворения прозорец на шофьорската си врата и ударил дясното странично огледало на автомобила на пострадалия К.. От поведението на подсъдимия пострадалият установил, че подсъдимият смята, че той с шофирането си е създал условия за възникване на пътно транспортно произшествие и че желае да спре, за да говорят. Когато светофарът сменил сигнала си от червен в зелен цвят, подсъдимият Й. потеглил и завил наляво по ул. „Епископ Евгени Босилков“, ж.к. „Надежда 1“, гр. София. Пострадалият К. го последвал, тъй като останал с впечатление, че подсъдимият иска да разговарят. Подсъдимият Й. спрял управлявания от него автомобил на ул. „Епископ Евгени Босилков“, в близост 2 до номер 4, а пострадалият спрял автомобила си зад неговия. Подсъдимият Й. слязъл от автомобила си и се приближил към пострадалия, който в този момент се опитвал да излезе от автомобила си.

При приближаването до автомобила на пострадалия подсъдимият нанесъл удар с крак по предна лява /шофьорска/ врата на лекия автомобил на пострадалия - марка „Хонда“, модел „FRV“ /ЕфЕрВе/ с рег. № ***********, която ударила пострадалия К. в областта на лицето, в резултат на което на К. бил причинен оток на горната устна с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лигавичната й повърхност, което нараняване реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалия. След това подсъдимият отворил широко шофьорската врата на автомобила на пострадалия, притиснал го с коляно в областта на хълбока, с едната си ръка хванал ръката на пострадалия, а с другата си ръка свита в юмрук започнал да му нанася удари в областта на лявото рамо на пострадалия.

Тъй като якето, част от полицейската униформа на пострадалия бил оставено на дясната предна седалка, подсъдимият го забелязал и попитал дали е полицай, на което пострадалият отговорил утвърдително.

През това време свидетелката М. В. Й. също излязла от автомобила на подсъдимия, държейки малолетното си дете в ръце и започнала да призовава подсъдимия Й. да преустанови действията си спрямо пострадалия, като започнала и да го дърпа. След това тя, малолетното дете и подсъдимият се качили в автомобила и се оттеглили от местопроизшествието. За случилото се свидетелят К. подал сигнал на телефон 112, а на следващия ден 07.10.2021 г. в 09:30 часа посетил „Клиника по съдебна медицина“, където му бил извършен преглед от съдебен лекар и издадено съдебномедицинско удостоверение № 674/2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите Д. П. К., М. В. Й., И. С. В., В. Г. В., обясненията на подсъдимия Й., протокол за разпознаване, заключение на съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинско удостоверение № 674/2021 г., заключение на съдебнотехеническа експертиза; справка за съдимост, справка от УИС на Прокуратурата на Република България, писмо от началника на регионален център 112-София.

От съществено значение за изясняване на релевантната фактическа обстановка са показанията на свидетеля Д. П. К.. След като прецени дадените от свидетеля показания и ги съпостави с целия наличен доказателствен материал съдът не констатира основания за дискредитиране на твърденията му било поради заинтересованост от изхода на делото /същият не е страна по него, но не е обективирал и искане да бъде конституиран като страна/, било поради противоречие с други доказателствени източници, а напротив, съдът намери, че показанията на пострадалото лице са изключително подробни, 3 последователни и логични, намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал, с изключение на част от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля В. Г. В., но тези доказателствени средства съдът ще обсъди понататък в мотивите си. От показанията на свидетеля К. се извлича информация досежно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно неговия извършител. Показанията на свидетеля представляват строен и детайлен, хронологически подреден разказ на осъществилите се събития, без тенденция за преувеличаване или стремеж за засилване на негативните последици за подсъдимия, нито хиперболизиране на собствените си страдания, вследствие на полученото увреждане, напротив, свидетелят добросъвестно пресъздава събитията такива, каквито са се случили. В разказа си свидетелят К. посочи причините, поради които е последвал автомобила на подсъдимия, а именно, че е останал с впечатление, че последният иска да говорят във връзка със ситуация, възникнала на пътя.

Свидетелят подробно пресъздава конкретните действия на подсъдимия – нанесения удар с крак по предната шофьорска врата, която се блъснала в лицето му и последващте действия на подсъдимия, свързани с нанасяне на удари с юмрук, които тъй като пострадалият се бил навел надясно към вътрешността на автомобила всъщност попадали в областта на лявото му рамо.

Неоснователни са възраженията на защитника срещу достоверността на показанията на свидетеля К., като твърдението му, че при всеки следващ разпит пострадалият започвал да си спомня все повече детайли, което противоречи на житейската логика, че човек с изминаване на времето забравя детайли от събития. В хода на досъдебното производство пострадалият е бил разпитван три пъти - първият път на 07.01.2022 г. тоест три месеца след събитията, за които се отнасят показанията му. В този си разпит пострадалият е изключително ясен, детайлен и последователен, без да се констатират вътрешни противоречия или несъответствия в показанията му. Посоченият времеви период от 3 месеца не е със значителна продължителност, още повече се касае до събития, при които свидетелят пряко е бил засегнат и е нормално към датата на неговия разпит същият да е имал ясен и подробен спомен. При следващия разпит на свидетеля – 10 месеца след първия единствените нови обстоятелства, за които той свидетелства се отнасят до това, дали е възприел поведение на трети лица, тоест на лица различни от подсъдимия. В тези показания, които са значително по-кратки от първите не се твърди нито различно място, нито различни участници в инцидента, нито различни действия на лицето, което е причинило на пострадалия телесните увреждания.

Пострадалият сочи, че е възприел женски глас, който е викал „Р.е, Р.е“, но не е възприел каквито и да било действия на това лице от женски пол. Третият разпит на пострадалия всъщност е проведен в изпълнение на законовото изискване по чл. 170 НПК непосредствено преди извършване на разпознаване /при което пострадалият е разпознал подсъдимия като лицето, което го е нападнало/ и при този разпит свидетелят е посочил белезите, по които може 4 да разпознае лицето, което го е нападнало, като следва да се отбележи, че пострадалият дава напълно идентично описание на нападателя при този разпит и при разпита, проведен на 07.01.2022 г.

На следващо място невярно е твърдението на защитника, че нито един от разпитаните свидетели /извън пострадалия/ не е очевидец тоест не е възприел лично нанасяне на удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, напротив, такъв има и това е свидетеля Й., която в показанията си от 30.03.2022 г. заявява, че „човекът се опита да си отвори шофьорската врата, но Р. някак си блъсна вратата в лицето му и видях, че на този човек му потече кръв от носа“. От друга страна дори и свидетелката да не беше възприела тези обстоятелства, то това не би било съществено за фактическите изводи на съда - НПК не съдържа изискване за минимален брой лица, които да свидетелстват за даден факт, за да бъде възприет той за осъществен /за разлика от изискването на две поемни лица/ - не количеството на доказателстевните материали е съществено, а тяхното „качество“ – тяхната достоверност, която съдът преценява на база логичност, последователност, вътрешна непротиворечивост и подкрепеност от други доказателства.