Решение № 448 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000375 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби – и двете насочени против Решение № 260046/18.01.2022 г., постановено по т.д. № 713/2019 г. по описа на СГС, ТО.

Въззивната жалба на „Чери Дриймс“ООД, чрез адв. С.У. от САК е насочена против частта от обжалваното решение, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на К. Г. Г. сумата от 41 290,06 лв.

Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената му част, като постановен в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост.

Поддържа се, че СГС неправилно е тълкувал и приложил относимия към спора материален закон – ТЗ, в нормата му на чл.125, като неправилно не е отчел финансирането от ДФ“Земеделие“ при изчисляване на балансовата стойност на имуществото на дружеството, а от там и на дружествения дял на напусналия съдружник. Възприетото в тази връзка от СГС, че това финансиране не отговаряло на същинския смисъл на определението „пасив“, било в противоречие с НСС-4.2, което имало по-широк смисъл и включвало всякакви задължения, вкл. и такива, които все още не са изискуеми или ликвидни, като не било съобразено и с приобщените по делото доказателства – изслушаните съдебноикономически експертизи.

Поради това и решението било постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, вкл. било необосновано.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да постанови отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част и по същество да отхвърли предявените искове.

Въззивната жалба на К. Г. Г., чрез адв.Л.К. от АК Пазарджик, е насочена против частта от първоинстанционното решение, с която главният осъдителен иск е отхвърлен за разликата 1 от уважения размер до сумата от 130 548 лв. с твърдения, че в посочената му част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.125 – чл.127 ТЗ.

Поддържа се в тази жалба, че СГС е дал неправилен отговор на правния въпрос относно същността на допълнителните парични вноски и имат ли те значение при изчисляване стойността на дружествения дял по реда на чл.127 ТЗ.

Като е изложил подробни доводи в подкрепа на поддържаното от него, че допълнителните парични вноски не са заемни средства и задължението на дружеството да ги върне на съдружниците не е търговско задължение, поради което и тези суми не могат да се ползват за увеличение пасива на дружеството в частта на задълженията, е поискано от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част и постанови уважаване на предявения главен иск до пълния му предявен размер от 130 548 лв.

По тази въззивна жалба насрещната страна е подала отговор, в който е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част.

След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, във вр. с чл.127 с.з. и чл.86, ал.1 ЗЗД от К. Г. Г. против „Чери дриймс“ООД .

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е бивш съдружник в ответното дружество, от чийто капитал притежавал 11 дяла, а тяхната равностойност – 4,4% то стойността на капитала на дружеството.

Г. прекратил членството си по реда на чл.125, ал.3 ГПК, а изявлението му в тази насока достигнало до ответника на 24.09.2018 г. на посочения ел.адрес за кореспонденция в ТР, поради което и именно от тази дата започнал да тече тримесечният срок на предизвестието за напускане.

Твърдяло се е също, че прекратяването на членственото правоотношение между страните по делото породило за ищеца правото да получи паричната равностойност на своя дружествен дял в размер на 130 548 лв., като с нот.покана Г. поканил ответното дружество да му заплати посочената сума в три дневен срок от получаването. Поканата била връчена на адресата на 27.12.2018 г., но в определения в нея срок ответникът не осъществил претендираното плащане. Ето защо се поддържа и че същият дължи и обезщетение за забава върху търсената парична сума за периода от 31.12.2018 г. до предявяването на исковата молба в размер на 580 лв.

Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми на претендираното от него основание.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че същият е бил съдружник в дружеството с 4,4 % от капитала му, като членственото правоотношение е било прекратено едностранно от него по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, считано от 25.12.2018 г.

В този смисъл и същият напрактика оспорва предявените искове единствено по размер, а не по основание, с аргументи че размерът на паричната равностойност на дела на напусналия съдружник в случая следва да се изчисли по различен от претендирания от ищеца начин, а именно – въз основа на съотношението между балансовата стойност на активите и пасивите на дружеството, при съобразяване с който размерът на дължимата се на ищеца сума е 2 437,36 лв.

В разменените допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните не са изложили различни от вече посочените твърдения и доводи.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки 2 основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – всеки един от въззивниците, съответно ищец и ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от отделните части на атакуваното решение – отхвърлителна и уважителна.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение въззивната инстанция намира за частично основателни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти, установими от приобщените писмени доказателства и служебно извършената справка по партидата на дружеството въззивник в ТР, че К. Г. Г. е бил съдружник в това дружество с 4,4 % от капитала му, като съществуващото членствено правоотношение е било прекратено едностранно от посочения съдружник по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, считано от 25.12.2018 г., при спазване условията на дружествения договор и на ТЗ и при надлежно упражняване потестативното му право по чл.125, ал.2 ТЗ.

Поради това и в негова ползва е възникнало парично вземане спрямо дружеството, съизмеряващо се с равностойността на притежавания от него дружествен дял от имуществото на дружеството /арг.127 ТЗ/, доколкото по делото нито се твърди, нито се установява от приобщените доказателства, че е било уговорено друго.

Теорията и практиката приемат безпротиворечиво, че изплащането равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник се извършва само ако е налице положителен финансов резултат по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение – т.е. когато активите на дружеството превишават пасива му /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като нормата на чл.125, ал.3 ТЗ по императивен начин установява, че уреждането на обсъжданите имуществените последици от напускането на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

В случая няма спор, че това е счетоводния баланс на въззивното дружество към 31.12.2018 г.

Спорът между страните се свежда до начина на съставяне на този баланс към посочената дата и по-конкретно – включване на суми, представляващи допълнителни парични вноски и безвъзмездна финансова помощ от ДФ“Земеделие“ като актив и/или пасив за дружеството, респ. – част от собствения ме капитал, а от там и до начина определяне на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник.

Според решаващият въззивен състав първоинстанционният съд е дал правилен отговор на първия от посочените въпроси и т.к. оплакванията във въззивните жалби и на двете страни се изчерпват само до тяхното неправилно разрешаване, а по арг. от чл.269 ГПК при проверка правилността на обжалваното решение въззивната инстанция е ограничена до тези оплаквания, поради пълното споделяне на изложените от СГС мотиви в подкрепа на крайните му правни изводи за неоснователност на възражението на ищеца-въззивник, че допълнителните парични вноски следва да се изключат при изчисляване на размера на дружествения му дял, препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивните жалби излага и следното:

Правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ първоинстанционният съд е съобразил, че в производство като настоящето при определяне равностойността на дружествения дял на прекратилия членството си в ДОО съдружник, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват с историческата им цена – т.е. цената на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга, според приложимите счетоводни стандарти. В този случай законът не допусна изчисляването да се извършва на база пазарната цена на активите, което е допустимо само при ликвидация на дружеството, когато всички налични активи следва да се осребрят по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник да се изплати съответстващия 3 ликвидационен дял.

Освен това следва да се акцентира, че каквито и да е възможни бъдещи промени в имущественото състояние на дружеството, било то в негативен или позитивен за съотношението на баланса му аспект, са непротивопоставими на напусналия съдружник, защото са ирелевантни за въпроса относно въпроса за състоянието на баланса на дружеството в точно определен момент - края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

При тези пояснения по отношение на спорния въпрос относно отнасянето в баланса към посочения момент на счетоводните записвания касаещи допълнителните парични вноски е установено от фактическа страна от приобщените като писмени доказателства заверени преписи от протоколи за проведени общи събрания на съдружниците на “Чери Дриймс“ООД от 18.03.2013 г. и от 30.05.2014 г., че на тях са били взети решения за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците, общо в размер на 1 443 750 лв., като вноската на всеки съдружник следва да е пропорционална на процентното му участие в дружеството. В първото от решенията е прието, че вноските следва да се направят до 30.09.2014 г., а срокът за връщането им е до 31.12.2020 г., без дружеството да заплаща лихва върху тях. Съответно – с второто решение е конкретизирано, че следва да се изпълнят допълнителните парични вноски за финализиране изпълнението на договора за получаване на финансиране от ДФ“Земеделие“, като внасянето им от всеки съдружник е определено да се извърши до 31.12.2014 г., а връщането им – до 31.12.2020 г., без задължение за заплащане на лихви върху тези вноски от страна на дружеството.

Поради оспорване автентичността на подписа на въззивника Г. върху тези протоколи пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза, която не се е оспорила от страните по делото и която е докладвала, че подписът на съдружника К.Г. под тези протоколи не е изпълнен от него.