Определение № 4826 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4826 гр. София, 12.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002102599 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 8701/12.12.2024 година, подадена от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], против част от решение № 6095/07.11.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 11 742/2023 година.

С касационната жалба въззивното решение на Софийски градски съд се оспорва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 8760/26.05.2023 година на Софийския районен съд, 75-ти състав, постановено по гр. д. № 48 968/2022 година е постановено друго, с което по предявените от В. И. Н. против „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Н. от длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“ в отдел „Нормативно съответствие и персонал“, извършено със заповед № .../09.08.2022 година на изпълнителните директори на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като е „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е осъдено да заплати на В. И. Н. сумата от 6574.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 10.08.2022 година до 02.10.2022 година, поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2022 година до окончателното плащане, както и сумата от 3207.51 лева, представляваща направени по делото разноски.

В касационната жалба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е посочено, че въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната му част, 1 е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново такова, с което предявените против дружеството от В. И.

Н. искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл.. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е посочило, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационна жалба В. И. Н. е подала отговор на същата с вх. № 45 035/10.04.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 6095/07.11.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 11 742/2023 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 12.11.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 870/12.12.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадени от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е посочил, че работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следвало да докаже, че законосъобразно бил упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване законността на атакуваното уволнение била върху работодателя. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниквало след валидно взето решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност било налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазвали и преминавали към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределяли между други длъжности. Реално съкращаване на щата било налице и когато при запазване общата численост на персонала се запазвали щатни бройки за определени длъжности и се откривали нови щатни места за длъжности с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 т КТ било налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност било закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование, а по трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции били 2 включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но били предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то било налице реално съкращаване на щата. Когато обаче се създавала нова длъжност (независимо от наименованието), но в нея били включени частично или изцяло характерните трудови функции на предходната длъжност, без да са й били възложени други съществени функции и без промяна на изискванията за образование, нямало съкращаване на щата.

Преценката за идентичност на трудовите функции се извършвала с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не можел да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, можела да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика можели да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Поради това именно от естеството на възложената работа следвало дали при едновременно закриване и създаване на длъжности било налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата можело да се установява с всички доказателствени средства.. Във въззивното производство не било спорно, че било налице решение на компетентен орган на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „Ръководител организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“ в отдел „Нормативно съответствие и персонал“ и за разкриване на една щатна бройка „Главен експерт управление на човешките ресурси“ в новосъздадения отдел „Човешки ресурси“.

Спорен пред въззивната инстанция бил въпросът дали било налице реално съкращаване на щата. Въпреки че в правните си изводи първоинстанционният съд възприемал посочената съдебна практика относно критериите за преценката относно идентичност на трудовите функции, в мотивите си той бил обсъдил преимуществено съдържанието на представените длъжностни характеристики, като бил изложил лаконични мотиви относно свидетелските показания, а сочените от В. И. Н., Правила за управление на човешките ресурси на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] и Социалните програми не били обсъдени.

Поради това, а и с оглед на допуснатите във въззивното производство гласни доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция считала за основателни оплакванията на Н. за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения във връзка с допускането и обсъждането на доказателствата по делото. В случая, предвид данните за периодите, през които свидетелите Р. и Д. са били служители в „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], въззивният съд приемал, че същите били относими за изясняване на въпроса относно действителните функции на длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“, а свидетелят Р. имал наблюдения и над изпълнението на функциите на длъжността „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ през месеците август и септември 2022 година.

Въз основа на извършения самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният 3 съд приемал, че по делото безспорно се установявало, че в дружеството действали Правила за управление на човешките ресурси на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място], които възлагали определени задължения на лицето, отговорно за управлението на човешките ресурси в дружеството, както и че това винаги било едно лице, видно от представените щатни разписания и показанията на свидетелите Б., Д. и Р..

Установявало се, че до влизане в сила на щатното разписание от 09.08.2022 година такова лице е бил служителят на длъжност „Ръководител, организация и ефективност на трудаМениджър персонал“ В. И. Н., а след това служителят на длъжност „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ Б. Л.. На база на представените по делото длъжностни характеристики, вътрешните актове на работодателя и свидетелските показания също така се установявало, че и двете служителки били изготвяли документация, свързана с възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения на персонала (в т. ч. трудови договори, допълнителните споразумения, заповеди за отпуск, удостоверения, докладни записки, служебни бележки), организирали били трудовите досиета на служителите, участвали били в разработване на вътрешни правила, свързани с персонала, били са лице за контакт със счетоводната фирма, обслужваща „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] във връзка с изготвяне на ведомости за заплати, съхранявали били ведомости, предоставяли били на служителите информация, касаеща възникналата противоепидемична обстановка в страната, участвали били в процеса на подбор на служители, като били извършвали селекция по документи и били участвали в провеждането на интервюта. С оглед на разписаните в Правилата за управление на човешките ресурси процедури, следвало да се приеме, че задължения за двете длъжности били участието в разработването на нови и актуализацията на стари длъжностни характеристики, извършването на начален и периодичен инструктаж, организиране на дейности, свързани с повишаването на квалификацията и обучение на служителите; съблюдаване спазването на законодателство в областта на защита на личните данни; осъществяването на дейността по здравословни и безопасни условия на труд, спазването на законодателството в тази сфера и на противоепидемични мерки. От представените по делото Социални програми на дружеството, следвал извод, че лицето, отговорно за управлението на човешките ресурси, е било натоварено с администрирането й. При съпоставка между представените по делото длъжностни характеристики, въззивният съд констатирал, че отговорностите, предвидени за новосъздадената длъжност, в значителна степен съответствали на тези на съкратената длъжност. Макар да била внесена промяна в словесната формулировка на функциите, най-често чрез посочване, че „Главен експерт, управление на човешките ресурси“ съдейства/оказва съдействие/спомага за изготвянето на документи, касаещи трудовите правоотношения (в т. ч. трудови договори, споразумения, заповеди, докладни записки, длъжностни характеристики, правилници), и на други актове на работодателя, както и за осъществяване на дейности, свързани с персонала, същите по съдържанието си не се отличавали от основните функции на „Ръководител, организация и ефективност на труда - Мениджър персонал“. Свидетелят Р. потвърждавал, че във връзка с изпълнявана от него длъжност бил извършвал одит и на двете служителки, като сочел, че на 4 практика дейността им е била идентична. От съдържанието на длъжностните характеристики се установявало още, че и двете длъжности имали функции във връзка с оценяването на трудовото представяне на служителите на дружеството, като и че можели да представляват дружеството пред контролни органи за спазване на трудовото законодателство. По отношение на задължението за провеждането на оценка на риска, въззивният съд считал, че същото фигурирало само формално в характеристиката на съкратената длъжност, доколкото самото „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД [населено място] заявявало, че от 2016 година тази дейност се извършвала от служба по трудова медицина. Не можело да се сподели становището на работодателя, че длъжността „Ръководител, организация и ефективност на труда-Мениджър персонал“, за разлика от новосъздадената, била имала ръководни функции. Такъв извод не можел да се направи само на база на нейното място в йерархичната структура на дружеството, доколкото съкратената длъжност била пряко подчинена на „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“, като предвидената възможност да го замества не била обхващала функциите му в цялост, а само въпросите относно персонала. Цитираните от първоинстанционния съд задължения (да следи за спазване на работното време, трудовата дисциплина и условията на труд при работа от разстояние, да организира режима на работа, като изготвя графика за работа от разстояние и в офиса на работодателя; да участва в подготовката, изпълнението и отчитането на външни проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове) също не сочели на ръководен характер на длъжността. Въпреки посочената в длъжностната характеристика за „Ръководител отдел „Нормативно съответствие и персонал“ цел да участва в организирането и осъществяването на дейността, свързана с персонала, от доказателствата по делото не се установявало да й е била предоставена компетентност да взима самостоятелни управленски решения, нито тя фактически да била взимала такива.