Решение № 2100 от 16.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20232120106200 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Г. Я. и Ж. С. Я.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК: 000694286 (за краткост Застрахователя), с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати общо на ищците /при условията на разделност, поравно за всеки от тях/, а в условията на евентуалност – да заплати само в полза на ищеца, сумата от общо 2326,13 лева – незаплатен остатък от застрахователно обезщетение, представляващо стойността на възстановителния ремонт на увредения автомобил на ищците марка „***“, модел ***, с рег. № ***, номер на рама № *** (за краткост Автомобила), вследствие на ПТП, причинено на 22.10.2022 г. от Й. Г. О., като водач на лек автомобил ***, модел ***, рег. № ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № ***, със срок на действие от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че притежават Автомобила в режим на съпружеска имуществена общност като закупен по време на брака им, сключен на 05.08.1990 г. Посочват, че на 22.10.2022 г. е настъпило ПТП, извършено виновно от лицето Й. Г. О. като водач на лек автомобил ***, модел ***, за който бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № ***, със срок на действие от 08.04.2022г. до 07.04.2023г. при Застрахователя. В резултат на настъпилото ПТП бил увреден Автомобилът, за което ищецът Я. нямал вина. На 24.10.2022 г. той предявил застрахователна претенция по повод настъпилото ПТП, за което била образувана щета № *** (референтен номер ***). При извършения оглед на автомобила бил съставен опис на претенция № 1

***/24.10.2022г. с констатирани увреждания по десет агрегата /части/ от автомобила. На ищеца било връчено уведомително писмо, с което застрахователят определил размер на застрахователното обезщетение от 748,70 лева. Тъй като ищците извършили ремонт на Автомобила на стойност 3074,83 лева, т.е. с 2326,13 лева повече от определеното от застрахователя обезщетение от 748,70 лева, същите претендират в настоящото производство заплащане на остатъка от дължимото според тях застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество депозира отговор на исковата молба, в който се оспорва активната легитимация на ищците поради липса на доказателства същите да са собственици на процесния автомобил. Застъпва се и становище за неоснователност на предявените искове както по основание, така и по размер, като се оспорва стойността на причинените вреди и въобще наличието на пряка причинно - следствена връзка между същите и настъпилото ПТП. Поддържа се, че изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 748,70 лева е определено правилно, доколкото е калкулирано при стриктно спазване на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата по чл. 504, ал.2, т.2 от КЗ. В случай, че се докаже, че стойността на ремонта на процесното МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност, се прави възражение за наличие на „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. По същество се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли съда да уважи претенцията до посочения в експертизата размер на констатираните като реално изпълнени ремонти, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Моли съда да уважи втория иск, тъй като твърдението за собственост на Автомобила в режим на СИО е недоказано.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

И. Г. Я. и Ж. С. Я. са съпрузи, като са сключили граждански брак през 1990 г. От свидетелство за регистрация на МПС, част I (т.нар. голям талон) се установява, че като собственик на Автомобила е записан И. Г. Я., като свидетелството е издадено през 2013 г., а първата регистрация на Автомобила е през 2005 г. От сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас не могат да представят договор, с който е придобит Автомобила от ищеца Я., тъй като не се съхранява в тази институция.

На 22.10.2022 г. около 16.55 часа в гр. Бургас, кв. Б., на ул. ***, Автомобилът е спрян отдясно на улицата. В този момент по улицата преминава лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***, управляван от Й. Г. О.. Той не възприема намиращия се в неговата лента по посока на движението Автомобил, поради което без спирачен път го удря в лявата задна част откъм багажника. След произшествието О. и Я. съставят двустранен констативен протокол за ПТП, в който О. посочва, че той е виновен за ПТП. Те подписват протокола. Към датата на произшествието за лек автомобил марка *** има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователя. Към датата на ПТП Автомобилът е преминал технически преглед на 01.10.2022 г. и същият е годен за движение.

Към датата на настъпване на ПТП пазарната стойност на Автомобила е 15 000 лева.

На 24.10.2022 г. ищецът Я. подава до Застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. На 25.10.2022 г. е съставен опис на претенция № ***/24.10.2022 г., подписан от Я. и от представител на Застрахователя, в който са отбелязани следните увреждания по Автомобила: облицовка задна броня; спойлер задна броня; задна врата – лява; калник – заден ляв; лайсна ПВЦ на задна броня. Съставен е и втори опис, в който са отразени като увредени и: основа задна броня; задна престилка; рог, заден ляв; инсталация теглич; заключващ механизъм врата багажник. На 28.10.2022 г. Застрахователят изготвя доклад по щетата, с който предлага на ищеца Я. да бъде изплатено обезщетение в размер на 748.70 лева по посочената от него бА.а сметка. Тази сума е платена на ищеца Я..

На 08.11.2022 г. той депозира до Застрахователя възражение за изплатената му сума, като 2 моли да бъде преразгледан описа на нанесените щети. На 17.11.2022 г. Застрахователят отговоря писмено на ищеца, че застрахователното обезщетение е калкулирано правилно, при стриктно спазване на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл.504, ал.2, т.2 от КЗ. Посочва се, че в обезщетението са включени цени на нови части, както от ценовата листа на официалния вносител на марката за България, коригиран с коефициент на овехтяване 0,3, съобразно годината на производство на МПС, така и от ценовата листа на алтернативен доставчик, но без прилагане на коефициент на овехтяване. Цената на труда е калкулирана по 8 лева на сервизен час. Поради това Застрахователят потвърждава размера на обезщетението.

Уврежданията по Автомобила са отстранени от ищеца, за което той е заплатил общо сумата от 3074,83 лева, за което по делото са приети 4 фактури и разписка от „ЕКОНТ“ за прием на паричен превод.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза дейностите по смяна на крушка, стойност на две крушки, стойност на акумулатор, табло с предпазители на МПС, демонтаж/монтаж на АБ, табло МПС – ремонт, които са описани във фактура, издадена от „БИГС“ ООД, нямат отношение към вредите от процесното ПТП. Възстановяването на автомобила е икономически изгодно. Общите разходи за отстраняване на щетите по Автомобила са в размер на 2462,20 лева, от които са изплатени 748,70 лева, поради което остава дължима сума от 1713,50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите Б. Н. Б. и Ж. Л. Б.), както и на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Преди да се произнесе по основателността на исковете, съдът следва да посочи следното:

Правната конструкция, която използва процесуалния представител на ищците за предявяване на исковете, е недопустима. Ноторен е фактът, че по предявен евентуален иск съдът се произнася, ако бъде отхвърлен главен иск. Не може разглеждането на евентуален иск да е обусловено от това дали съдът ще приеме за доказан или не конкретен факт в мотивите на решението. Ако съдът приеме, че Застрахователят дължи застрахователно обезщетение над изплатената от него сума от 748,70 лева, но Автомобилът не е придобит в режим на СИО между ищците и отхвърли претенцията на госпожа Я., каквото искане в хода на съдебните прения отправя процесуалният представител на ищците, то не може да отхвърли иска на съпруга, защото обезщетение реално му се дължи, но ще трябва да уважи претенцията за „половината“ от това обезщетение, защото така е предявен „главният“ иск и съдът не може да постанови „плюс петитум“. От друга страна, при така формулирани искове се налага буквалният извод, че ищецът Я. претендира сума над 3000 лева (по главния иск половината от 2326,13 лева, а по евентуалния иск – 2326,13 лева). В действителност, ако вещта не е придобита в режим на СИО, ищецът Я. не претендира половината от 2326,13 лева, а цялата сума от 2326,13 лева, но прави това с „евентуалния“ иск.

Предвид изложеното съдът приема, че волята на ищеца Я. е да получи обезщетение в „максимален“ размер от 2326,13 лева, а ако Автомобилът е съсобствен с неговата съпруга, то да получи половината от тази сума. Ето защо, ако съдът приеме, че застрахователно обезщетение се дължи само на ищеца Я., но то не е в размер на 2326,13 лева, а в по-нисък такъв, то следва да отхвърли иска на госпожа Я. и да уважи иска на господин Я. до размера, който приема, че му се дължи, като отхвърли този иск за разликата до пълния претендиран размер от 2326,13 лева. Всяко друго произнасяне на съда би било безсмислено.

По спора:

Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

Според разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка 3

„Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Според разпоредбата на чл.478, ал.2 от КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.

Според разпоредбата на чл.144, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, в редакция към 2013 г., когато е придобит Автомобилът, собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор, а при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Установи се, че първата регистрация на Автомобила е през 2005 г., поради което неговото прехвърляне през 2013 г. трябва да бъде с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Ищците не представят такъв договор, за да се прецени дали той е възмезден или безвъзмезден, поради което не може да се приеме, че госпожа Я. е придобила собственост върху Автомобила.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ има обезщетителен характер.

С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Тъй като няма данни госпожа Я. да е собственик на Автомобила, а претендираните вреди са изцяло имуществени, то увредено лице по смисъла на КЗ е само ищецът Я., защото към датата на настъпване на ПТП той е посочен като собственик в свидетелство за регистрация на Автомобила. Ето защо искът на ищцата Я. следва да бъде отхвърлен.