Решение № 173 от 26.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. П., 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101410 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „Е. П.“ ЕАД (с предишно търговско наименование „Ч. Е. Б.“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. с., бул. „Ц. ш.“ № 159, ЕИК ***, твърди, че в периода 08.08.2021 г. – 08.06.2022 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, по силата на което му е доставил (продал) електрическа енергия за електроснабден имот в с. М. п., общ. П., с клиентски номер 200160758229. Поддържа, че общата стойност на доставената ел. енергия възлиза на 915,57 лв., като в нея е включена и дължимата от абоната такса за „достъп до електроразпределителната мрежа“, по повод на което е издал 11 броя фактури (индивидуализирани в исковата молба по номер, дата на издаване, размер на дължимата сума и период). Изтъква, че поради неплащане на задълженията по фактурите в срок се дължи и мораторна лихва, възлизаща на 44,38 лв., с общ период на забавата 15.01.2022 г. – 13.07.2022 г.

Уточнява, че за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение, поради което иска да бъде признато за установено тяхното съществуване. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Б. П. Я., с адрес в с. М. п., общ. П., ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, излагайки доводи, че размерът на търсените задължения не е определен правилно.

1

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

Предмет на разглеждане установителни искове с правна квалификация по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД – за главницата, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до погасяването, и

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

За вземанията по така предявените искови претенции е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 593 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д.

№ 1016/22 г. на Районен съд – гр. П..

Срещу цитираната заповед, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедната процедура.

Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка на предпоставките от фактическите състави, които пораждат задълженията, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

2. Относно иска за главницата:

В принципен план уважаването на разглежданата главна искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик (продавач) на електрическа енергия, а ответникът – на потребител (абонат/купувач); 2/ реално доставяне на претендираното количество електроенергия от доставчика на потребителя, отговарящо на заявената стойност и включващо и такса „достъп до електроразпределителната мрежа“; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на абоната за заплащане стойността на продадената му ел. енергия.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна е длъжна да установи на първите три от посочените изисквания, а ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Не е спорно между страните по делото, че те са били обвързани от правна сделка за продажба (доставка) на електрическа енергия, с доставчик – ищцовото дружество, и потребител – ответната страна, за процесния електроснабден имот. В тази връзка към исковата молба е приложен и нарочен писмен договор. Той е подписан за ответника и подписът му върху него не е оспорен, поради което трябва да се приеме, че материализира негови изявления (чл. 180 ГПК).

2

Същинският спор е концентриран върху факта дали количеството електроенергия, предмет на предявения иск за главницата, е било реално доставено от ищеца на ответника в този електроснабден имот.

Във връзка с доказването на доставката и съответно с установяването на количеството консумирана електроенергия от абоната, ищцовото дружество е представило 11 броя фактури, а именно:

- фактура № 323933998/12.10.2021 г., на стойност 264,33 лв., отнасяща се за периода 08.08.2021 г. – 07.09.2021 г.;

- фактура № 325669092/12.11.2021 г., на стойност 348,07 лв., отнасяща се за периода 08.09.2021 г. – 07.10.2021 г.;

- фактура № 325669093/12.11.2021 г., на стойност 259,98 лв., отнасяща се за периода 08.10.2021 г. – 31.10.2021 г.;

- фактура № 325981896/17.11.2021 г., на стойност 0,00 лв., отнасяща се за периода 08.10.2021 г. – 31.10.2021 г.;

- фактура № 326301950/18.11.2021 г., на стойност 1,16 лв., отнасяща се за периода 01.11.2021 г. – 06.11.2021 г.;

- фактура № 329362512/14.01.2022 г., на стойност 4,80 лв., отнасяща се за периода 08.12.2021 г. – 07.01.2022 г.;

- фактура № 331023601/15.02.2022 г., на стойност 1,71 лв., отнасяща се за периода 08.01.2022 г. – 07.02.2022 г.;

- фактура № 332389112/15.03.2022 г., на стойност 5,02 лв., отнасяща се за периода 08.02.2022 г. – 09.03.2022 г.;

- фактура № 334367638/14.04.2022 г., на стойност 25,47 лв., отнасяща се за периода 10.03.2022 г. – 08.04.2022 г.;

- фактура № 336070456/16.05.2022 г., на стойност 0,39 лв., отнасяща се за периода 09.04.2022 г. – 09.05.2022 г., и

- фактура № 337788144/15.06.2022 г., на стойност 4,64 лв., отнасяща се за периода 10.05.2022 г. – 08.06.2022 г.

Във всяка една от горецитираните фактури е отразено, че получател на доставената електрическа енергия е ответникът, а доставчик е ищецът, както и че доставките касаят електроснабден имот с клиентски номер 200160758229 и с адрес в с.

М. п., общ. П..

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се изяснява, че:

- ответникът има регистрирана (открита) партида при ищеца за доставка на електрическа енергия по отношение на процесния електроснабден обект;

- в рамките на исковия период (08.08.2021 г. – 08.06.2022 г.) в този обект е била консумирана ел. енергия, която е била отчитана с два електромера – електромер с фабр. № 110214106 (отчитал електроенергията за времето от 28.06.2016 г. до 3

15.03.2022 г.) и електромер с фабр. № 2619676 (отчитал електроенергията за времето от 16.03.2022 г. до 08.06.2022 г.);

- и двата електромера са се намирали в техническа изправност, тъй като са били в срок на метрологична годност (след успешно премината метрологична проверка) и са отговаряли на приложимите изисквания за качество;

- от 08.08.2021 г. до 08.06.2022 г. електромерите са отчели общо потребено количество електрическа енергия, възлизащо на сумата от 916,92 лв.

Експертното заключение не е било оспорено от никоя от страните и подлежи на цялостно кредитиране, тъй като е пълно, подробно мотивирано и по никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.

Нямат такова значение гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелите Д. Я. и Е. И.. В показанията си последните съобщават, че: електроснабденият имот на ответника представлява кафене; за няколко месеца през лятото и есента на 2021 г. то не е работило, защото в него се е провеждал ремонт; впоследствие ответникът се е оплаквал пред свидетелите, че получава сметки за ток, въпреки че обектът реално не е работил. Обсъжданите свидетелки показания не са в състояние да опровергаят данните, събрани чрез техническата експертиза, че през темпоралния диапазон на главния иск в електроснабдения имот е било отчитано консумирането на електроенергия по надлежен начин. Самите свидетели нямат точни и конкретни наблюдения кога всъщност се е извършвал ремонтът, за който говорят, както и че при времетраенето му изобщо не е била ползвана електрическа енергия в обекта. Те не могат ясно да заявят и кога всъщност този обект отново е възобновил обичайната си работа. От друга страна, от месечните сметки за потребена ел. енергия, обективирани в цитираните фактури, е видно, че има отчетни периоди (след октомври на 2021 г.), които са с ниски стойности, но това не изключва обстоятелството, че порано (от август до октомври на 2021 г.) действително са били потребени по-големи количества енергия, което е обусловило и по-високи стойности на месечните сметки.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, които не са били оспорени от ответната страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима за доставена ел. енергия, е 10 дни. Този срок започва да тече от датата на издаване на съответната фактура и в конкретния случай е изтекъл за всичките фактури, свързани с доставката, чиято цена се претендира. Следователно търсеното главно вземане се явява изискуемо.

Установяването на факта на неговото погасяване е в тежест на ответника, който не е провел доказване от такъв порядък.

Ето защо и в обобщение се налага финалният извод, че са налице предпоставките за уважаване на иска, касаещ цената на доставената от ищеца на ответника електрическа енергия.

4

3. Относно иска за мораторната лихва:

За да бъде уважена посочената искова претенция, е необходимо да съществува изискуемо главно вземане, в чието погасяване да е допусната забава.

В случая моментът на забавата се определя от цитираната клауза, инкорпорирана в чл. 19, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството ищец.

С оглед размера на главното задължение (915,57 лв.), дължимата върху него мораторна лихва за периода на забавата (15.01.2022 г. – 13.07.2022 г.) кореспондира с търсената сума от 44,38 лв. Тя е проверена от съда, на основание чл. 162 ГПК, посредством използването на софтуерен продукт, представляващ изчислителен модул в правно-информационната система „Апис“.

4. Относно съдебните разноски:

Предвид изхода от делото (цялостна основателност на предявените искове) и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, само ищцовата страна има право на съдебни разноски.

Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши диференцирано произнасяне по разноските за заповедното и за исковото производство.

В този смисъл отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца се разпределя по следния начин:

- 110 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедната процедура и формирани на база: 25 лв. – заплатена държавна такса, и 85 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и