Решение № 747 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20231100605188 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК вр. чл.436,ал.2 от НПК.

С определение от 04.11.2023г., постановено по НЧД № 6131/2023г. по описа на СРС, НО, 136 състав е оставена без уважение молбата на Б. Д. И. за съдебната му реабилитация.

От така постановеното определение е останал недоволен молителя И., който чрез упълномощения си защитник адв. Г. Г. навежда доводи за неговата неправилност. В депозираната жалба се оспорват изводите на съда за липсата на всички предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация спрямо И., като се счита за установено по делото наличието на добро негово поведение. Прави се искане въззивната инстанция да отмени определението на СРС и да постанови съдебна реабилитация по отношение на И..

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Упълномощеният защитник на молителя – адв. Г. Г. пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения и бъде даден шанс на доверителя му да започне работа.

Молителят И. поддържа заявеното от защитника му и заявява, че желае да стане 1 ватман в СКГТ.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие бяха приобщени трудова характеристика на молителя и разпореждане от 08.09.2023г. на НАП – ТД София.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението на СРС, НО, 1136 с-в от 04.11.2023г., постановено по НЧД № 6131/2023г. по описа на съда, намира за установено следното:

Производството по реда на глава 34, раздел ІІ от НПК е образувано по депозирана в съда на 28.04.2023г. молба на осъдения И. за съдебното му реабилитиране.

И. е осъждан както следва:

1. с определение по НОХД №30042/10г. на РС Монтана, влязло в сила на 31.03.2010г. за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК на наказание 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 1 месец;

2. с определение по НОХД №21419/2011г. на СРС, влязло в сила на 16.12.2011г. за престъпление по чл.324,ал.1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година;

3. с определение по НОХД № 10230/2012г. на СРС, влязло в сила на 12.02.2013г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на наказание „пробация” за срок от 6 месеца;

4. с определение по НОХД №20855/2012г. на СРС, влязло в сила на 05.06.2013г. за престъпление по чл.324,ал.1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца;

5. с определение по НОХД №13530/2014г. на СРС, влязло в сила на 16.10.2014г. за престъпление по чл.324,ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години;

6. с определение по НОХД №17798/2014г. на СРС, влязло в сила на 13.02.2015г. за престъпление по чл.324,ал.1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година и 10 месеца;

7. с определение по НОХД №1083/2015г. на СРС, влязло в сила на 30.06.2015г. за престъпление по чл.324,ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години;

8. с определение по НОХД №21239/2018г. на СРС, влязло в сила на 18.12.2018г. за престъпление по чл.209,ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален общ режим, изтърпяно на 20.12.2019г.

2

С влязло в сила на 28.02.2019г. на молителя е определено едно общо най – тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 13530/2014г. на СРС, по НОХД № 17798/2014г. на СРС и по НОХД № 1883/ на СРС – 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, изтърпяно на 19.10.2019г.

Наказанията „ пробация“ молителят е изтърпял в периода от 17.02.2012г. до 17.02.2013г., от 11.03.2013г. до 11.09.2013г. и от 12.09.2013г. до 12.09.2014г.

Към момента спрямо молителя няма образувани наказателни производства, същият е женен с родено на 03.05.2012г. дете, няма непогасени публични задължения ( разпореждане от 08.09.2023г. на ТД София – НАП), трудово ангажиран е и с отлични характеристични данни по месторабота и добри по местоживеене.

Ако съставът на СРС бе установил горната фактическа обстановка ( каквато възможност е имал), вероятно би достигнал до други правни изводи. Но в първостепенния съдебен акт липсва изложение на правно релевантните факти, а съображенията от правно естество не почиват на правилна фактологична основа и се явяват необосновани. Тъй като разпоредбата на чл. 436, ал.3 от НПК задължава въззивният съд да реши делото по същество, липсата на мотиви към първостепенния акт следа да бъде отстранена чрез излагане на такива от втората инстанция.

Налице са предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация на молителя И. по осъжданията му по т.т.2-8 от настоящото изложение ( по НОХД №30042/10г. на РС Монтана същият се явява реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал.1, т.1 от НК).

Пред скоби следва да бъде посочено, че материалния закон урежда два вида реабилитация – съдебна / с изричен съдебен акт след преценка на определени релевантни факти/ и по право / за наличието на която е меродавен единствено определен изтекъл период от време/. Несъмнено е също, че пълнолетно лице, което веднъж е реабилитирано по право, не може повторно да бъде реабилитирано по реда на чл. 86 от НК. В настоящия случай И. по НОХД №30042/10г. на РС Монтана / с влязла в сила на 31.03.2010г. присъда/ е осъден за престъпление по чл. 343б,ал.1 от НК, поради което съществува пречка за приложението на реабилитацията по право по реда на чл.86 от НК спрямо последващите негови осъждания, каквито се явяват тези по НОХД № 21419/2011г., на СРС, НОХД № 10230/2012г. на СРС, НОХД № 20855/ 2012г. на СРС, НОХД №13530/2014г. на СРС, НОХД №17798/2014г., на СРС, НОХД №1083/2015г., на СРС и НОХД №21239/2018г. на СРС. Следователно възможностите осъденото лице да се реабилитира са или по пътя на съдебната реабилитация /чл.87 от НК/ или след изтичането на срока на т.нар. абсолютна реабилитация /чл.88а от НК/.

Принципът, залегнал в НК е, че съдебната реабилитация е допустима след изтичането на един по-кратък срок от влизането в сила на присъдата /определението и изпълнението на наказанието, съпоставен с периода от време, необходим за 3 настъпването на т.нар. абсолютна реабилитация. Безспорно е и, че настъпването на реабилитация по право, включително и абсолютна, представлява отрицателна процесуална предпоставка / процесуална пречка/ за допустимостта на съдебното производство по реабилитиране на лицето, тъй като за него липсва защитим правен интерес от двукратното приложение на последиците от института, визирани в чл.85 от НК.

В настоящия случай, видно от съдебното минало на молителя, следва извода, че молбата му е била процесуално допустима / тъй като същият не е бил реабилитиран по право/, а според настоящият съдебен състав - и основателна. Напълно е приложим чл.87, ал.1 от НК и предвидените там условия за съдебна реабилитация – изминаване на 3 години от изпълнението на наказанието; липса на друго извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание; добро поведение и възстановяване на причинените вреди при умишлено престъпление. Всички тези условия са изпълнени от молителя, като отдаването от страна на СРС на съществено значение на характеристичната справка от служител на ОД на МВР Враца, в която е посочено, че И. не се ползва с добро име сред обществеността, не държи сметка на обстоятелствата, че молителят не пребивава в с. Михайлово, обл. Враца от дълги години и че данните в същата влизат в противоречие с актуалната такава от 09 РУСДВР, където е посочено негово примерно поведение. Не без значение е и обстоятелството, че молителят декларира необходимост от реабилитация с оглед пълноценната си социална реализация.

Ето защо и обжалваното определение на СРС,НО, 136 с-в като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановена съдебна реабилитация на молителя И. по горепосочените негови осъждания..

Воден от горното и основание чл. 436, ал.3 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.11.2023г., постановено по НЧД № 6131/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА реабилитация по съдебен ред на осн. чл. 87, ал.1 от НК на Б.

Д. И. с ЕГН ********** по отношение на осъжданията му по НОХД № 21419/2011г. по описа на СРС, по НОХД № 10230/2012г. по описа на СРС, по НОХД № 20855/ 2012г. по описа на СРС, по НОХД №13530/2014г. по описа на СРС, по НОХД №17798/2014г. по описа на СРС, по НОХД №1083/2015г. по описа на СРС и по НОХД №21239/2018г. по описа на СРС.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5