Решение № 88 от 24.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20255001000055 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№ 10987/21.11.2024г. от ЗАД „ДБ: ** „АД против решение № 100/23.10.2024г.

,постановено по т.д.119/2023г. по описа на ОС-П. , с което жалбоподателят е осъден да заплати на всеки един от ищците С. А. Я.,ЕГН- **********,с адрес:с.И.,обл.П.,ул. „Д. ш.“ № * и С. В. Я.,ЕГН-**********, същия адрес сумата от по 150 000, 00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на сина им Р. С. Я., настъпила на 28.11.2022г.при ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.02.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И на всеки един от ищците З. А. Г., ЕГН **********; А. Р. Я., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка З. А. Г., ЕГН ********** и от С. Р. Я.,ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител З. А. Г., ЕГН ********** - всички с адрес в с.И.,обл. П., общ.Б., ул. „Д. о.“ № * сумата от по 200 000, 00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат 1 от смъртта на Р. С. Я.-фактически съжител на първата от ищците и баща на другите двама, настъпила на 28.11.2022г.при ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.02.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението .

Решението е обжалвано от ответника в частта ,в която е присъдено обезщетение за С. Я. над сумата от 75 000 лв. ,за С. Я. за сумата над 75 000 лв.

,за З. Г. за сумата над 100 000лв. , за А. Я. над сумата от 100 000 лв. и за С. Я. над сумата от 100 000 лв.Жалбоподателят , по съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част, заявява искане същото да бъде отменено и да бъде присъдено обзещетение за неимуществени вреди ,което да бъде намалено с 1/ 2 поради принос на пострадалия в следствие на собственото му противоправно и виновно поведение ,изразяващо се в неизползване на предпазен колан.

От въззиваемите З. А. Г. ,А. Р. Я. ,С. Р. Я. , С. В. Я. и С. А. Я. е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,подробно изложени в него ,се заявява искане решението ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено като правилно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищците с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане са пет субективно съединени иска ,предявени от С.

А. Я., С. В. Я., З. А. Г. ,А. З. Г., действащ лично и със съгласието на своята майка З. А. Г., и С. З. Г., представлявана от своята майка и законен представител З. А. Г. против „ЗАД „ДБ: **“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Я.

,починал в резултат на ПТП ,осъществено на 28.11.2022г. и причинено от водач на застрахован при ответника автомобил по задължителна застраховка ГОА. Предмет на претенциите са обезщетения в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците като исковете са уважени в размер на по 150 000 лв. за първите двама ищци ,които са родители на пострадалото лице , и в размер на по 200 000 лв. за останалите трима ,които са съпруга /фактически съжител /и деца на пострадалия Я. като решението е обжалвано от ответника частично за разликата над 75 000 лв. за първите двама до пълния уважен размер от по 2

150 000 лв. ,и за разликата над 100 000 лв. за останалите трима до пълните уважени размери от по 200 000 лв. ,а релевираните оплаквания касаят основновъзражение за съприниняване ,което съдът е приел за неоснователно и на самостоятелно основание – възражение за прекомерност на присъденото обезщетение ,което ответникът счита да е завишено по размер .Следователно и на основание чл.269 от ГПК това са пределите на въззивно обжалване.

Не е имало спор между страните ,че на 28.11.2022г. при управление на лек автомобил марка и модел „А. **“с рег.№ ****** ** водачът на същия С.

М. Я. на лява хоризонтална крива на пътя е загубил контрол върху управлението на автомобила ,в резултат на което е блъснал насрещно и правомерно движещ се автомобил „С. А. „ управляван от С. Р..ов Б. ,от което ПТП е настъпила смъртта на Р. С. Я. ,пътник в лекия автомобил „А. **“. Не е било спорно и това ,че към момента на ПТП последно посочения автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ,както и че ищците се инициирали рекламационно производство пред застрахователя ,приключило безрезултатно за тях.

Несъмнено е и това ,че ищците С.

А. Я. и С. В. Я. са баща и майка на починалия Р. ,а З. А. Г. ,А. З. Г.и и С. З. Г. са съответно жената, с която Р. е живял на съпружески начала и двете им общи деца. Действително към завеждане на иска е нямало данни А. ,р.2007г. и С. ,р.2012г. да са били припознати от Р. Я. ,но с влязло в сила решение № *** / 12.07.2023г.

,постановено по гр.д.***/2023г. по описа на ОС –П. е прието за установено същият да е техен биологичен баща като е постановено и извършване на промяна в актовете за раждане на децата .

По отношение на самото ПТП ,от което е настъпила смъртта на Р. Я.

,пътник на задната седалка на лекия автомобил „А. **“, с решението ,предмет на обжалване ,на база събраните доказателства съдът е приел да е безспорно установено противоправното поведение на водача на л.а.„А. **“,с рег.№** **** ** С. М. Я., изразяващо се в управление на МПС с несъобразена скорост предвид конкретните пътни условия-навлизане в завой при облачно и дъждовно време, вследствие което водачът е загубил контрол върху автомобила и същият да е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се осъществява сблъсък с друг лек автомобил.Това поведение съдът е приел да е противоправно ,тъй като същото е в нарушение на разпоредбите на чл.5. ал.1 от Закона за движение по пътищата,която задължава всеки участник в движението по пътищата да не създава опасности и пречки за движението,да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди; на чл.16 ал.1,която забранява на водача на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; на чл. 20,ал.1 и ал.2 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на 3 движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие .Съдът е посочил ,че именно управлението на МПС с несъобразена скорост ,над разрешената за участъка и несъобразена с конкретната пътна обстановка – мокра настилка, е и единствената причина за настъпилия пътен инцидент - сблъсък между две насрещно движещи се МПС с голяма кинетична енергия при сумарна скорост от 108-109 км./ч.като удара не е могъл по никакъв начин да бъде предотвратен.

Всъщност механизмът на ПТП и изведения извод за противоправно поведение на водача на лекия автомобил „А. **“ не са оспорени с въззивната жалба ,а както се каза ,предмет на въззивно разглеждане е единствено размера на присъденото обезщетение над посочените по-горе размери до уважените такива ,както и поддържаното от ответника ,но несподелено от съда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Я. ,който е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан, поради което ответникът -тук жалбоподател, счита да е налице 50 % съпричиняване .

Съдът , с обжалваното решение ,като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на СПЕ ,приета без възражения от страните ,е приел между ищците и починалият да не е съществувала единствено формална роднинска връзка, а здрава, продължителна и дълбоко емоционална такава , отношенията им да са били базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение, и същите да са понесли тежки морални болки и страдания от смъртта на Р.,които да се са се отразили на душевния им мир и цялостния им живот,белязан от скръбта и отчаянието от загубата на най-близкия им човек.По отношение на ищцата З. Г. е посочил и отношенията й с починалия Р. Я. да изпълват съдържанието "изключителност", въведен с ТР №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение за преживените неимуществени вредиболки и страдания .

Съобразявайки горното ,както и тежестта в емоционален и житейски план от загубата на починалия Р. за всички ищци – негови родители ,деца и фактическа съпруга ,съдът е определил дължимо обезщетение в размер на по 150 000 лв. за родителите, и по 200 000 лв. за децата и ищцата З. Г. .В този именно размер е и уважил исковете като е приел за неоснователно направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,изразяващо се в неползване на обезопасителен колан.За да стигне до този извод съдът се е позовал на заключението на КСАТМЕ,според която предвид механизма на ПТП ,разположението на пострадалия на задна седалка от дясно от страната на сблъсъка ,сумарната скорост в точката на сблъсъка ,както и движението на тялото и главата на пострадалия в резултат на него ,то дори с поставен предпазен колан телесните увреждания и настъпилия летален изход биха били неизбежни.

4

За преживените от ищците болки и страдания и тения интензитет по делото да изслушани показанията на трима свидетели –Ю. М. ,А. Я. и И. Я. ,и тримата в близки родствени връзки с ищците и починалия Р.. И тримата свидетели единодушно установяват Р. и семейството му – З. и двете му деца да са живели заедно ,в една къща и едно домакинство с ищците С. и С. ,баща и майка на Р..Установяват да са били изключително близки ,много привързани ,задружни ,били заедно във всичко ,помагали си във всичко ,работели заедно на полето ,заедно празнували празниците. Р. имал брат и сестра ,но те живеели отделно ,а той като най-малък ,както повелявала тяхната традиция останал в къщата на родителите си ,където създал собствено семейство .Със З. били заедно от 18 години и с любов и желание отгледали двете си деца. Смъртта на Р. цялото семейство понесла изключително тежко ,плачели , страдали за своя син ,баща и съпруг. Продължавали да живеят в едно домакинство като С. и С. помагали на З. и децата .С. ,майката на Р. след инцидента все мълчала ,не говорела ,страдала за сина си. З. и децата продължавали да тъжат ,С. ,бащата на Р. също ,почнал много да пуши .

Изслушана е по делото и СПЕ ,от заключението на която се установява ищците да са преживели остра стресова реакция и психотравматични емоции ,породени от смъртта на Р..Експертизата подчертава ,че загубата на скъп за ищците човек поради смърт е едно от най-тежките преживявания в хода на житейския им път като от тежката загуба изпитват тъга ,скръб ,траур,който продължава и до момента.Към настоящия момент ищците се намират в състояние на личностна тревожност,периодично нахлуващи негативни мисли ,продължават да преработват психо – травмената ситуация и до момента ,проявяват невротични оплаквания ,хиподепресивно настроение ,склонност към изолация и дистанциране, а при З. и децата се е активирал защитния механизъм ,наречен „отричане „ като същите не осъзнават загубата и вярват ,че починалия ще се върне.