Решение № 224 от 10.01.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 10,01,2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Г.като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9813 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от М.П.Ц. срещу „З.А.“

АД иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с чл. 45, ал.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 92000лв./ изменение в о.с.з. на 20,11,2017год./, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 21,04,2016год., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба- 08,08,2016год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 21,04,2016год., около 4:20часа, в село Николово, на пътя в посока към резиденция „Липник“, при управление на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № *******, Д.Й.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на ищеца, в качеството на пътник на в процесния лек автомобил, са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Във връзка с пътнотранспортното произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 463/83/21,04,2016год. на ОДМВР – Русе. По отношение на деликвента е взето административно отношение с АУАН № 081611/21,04,2016год. Твърди се деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество, поради което за пострадалия е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Инициирано е извънсъдебно уреждане на спора с молба от

25,05,2016год., по която при ответника е образувана щета № 10016100102396Н и на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 8000лв. Излагат се доводи платеното обезщетение да е недостатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди – обстоятелство, обуславящо интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-З.А. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца в исковата молба.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без предпазен колан и отказал лечение, вследствие на което настъпили допълнителни усложнения на здравословното му състояние.

Поддържа твърдяното съпричиняване да е в размер на 95 %. Оспорва размера на претендираното обезщетение като необосновано завишен и несъобразен със съдебната практика и социално-икономическа обстановка в страната. Излага доводи, че претърпените от ищеца вреди са изцяло обезщетени с платеното обезщетение в размер на 8000лв.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

Третото лице помагач- Д.Й.Д. не излага становище по основателност на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото по реда на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните /видно и от Констативен

Протокол № 463/83 от 13.05.2016г. на СДВР-ОД Русе / настъпването на процесното ПТП на 21.04.2016год., около 04,20часа, в с.Николово, когато лек автомобил, с марка „Субару“, модел Легаси, с рег. № *******, управляван от Д. Й. Д. е самокатастрофирал, при което е пострадал ищецът като пътник в автомобила.

За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на водача Д. Й. Д., със срок застрахователно покритие към датата на настъпилото застрахователно събитие-определение постановено по реда на чл.146 от ГПК на 30,03,2017год./стр.48/.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при

ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания:

-Черепно-мозъчна травма състояща се от следните наранявания: средна по тежест мозъчна контузия, остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа с максимална дебелина около 8мм., без изразен компресионно-дислокационен синдром/при първоначалното постъпване-не опериран -21.04.16 г./, развитие на хематома разположен в лява челно-слепоочно- теменна област на черепа до хроничен стадий достигайки дебелина около 11 мм. с изразен компресионно дислокационен синдром при повторното постъпване на 21-ви ден от травмата, когато е оперативно евакуиран, травматично контузионно кръвоизливно огнище в левия слепоочен мозъчен дял, контузия на главата.

- Гръбначна травма без клинични данни за увреда на подлежащия гръбначен мозък-счупване на предната дъга на първи шиен прешлен в ляво;

- Контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра;

- Контузия на лява гривнена става без рентгенови данни за счупване на костите образуващи лява гривнена става ;

След произшествието на 21.04.2016г. ищецът е постъпил на лечение в неврохирургично отделение на МБАЛ-Русе.След проведена компютърна томография на главен мозък е установен остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно- теменна област на черепа. Проведено е двудневно болнично лечение с медикаменти, постелен режим и активно неврологично наблюдение. М.Ц. е напуснал отделението по-собствено желание.След настъпило влошаване на 12.05.16г. е приет отново в неврохирургично отделение на МБАЛ Русе с клинични данни за моторна афазия /невъзможност да изговаря думи/ и изразена слабост в десните крайници /десностранна хемипареза/. Установено е, че хематома под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа е нараснал до 11мм. и е налице компресионно- дислокационен синдром. Извършена е остеокластична краниотомия в лява слепоочна област на черепа/ чрез трепанационно отвърстие разширено, чрез премахване на костта до размери 5/6 см/ е бил отстранен хроничния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. На 16,11,2016год. е извършена рекраниектомия регио фронто—темпоралис синистра.

Пластика с титаниева мрежа. След почистване на ръбовете на костното отвърствие от предишната операция се установил костен дефект с диаметър от 4 см. По ръбовете на титаниевата мрежа са поставени четири титаниеви винта.

За счупването на предната дъга на първи шиен прешлен в ляво е поставена шийна яка, която е носил в продължение на около два месеца. Описаните травматични увреди са в причинно-следствена връзка с ПТП. Възстановителният период при средна по тежест черепно-мозъчна травма е в рамките на година и половина до две години като при ищеца все още не е завършил. При извършения преглед/29,05,2017год./ на пострадалия се установява да е в добро общо състояние, всестранно ориентиран, адекватен като от 5-6 месеца не взима лекарства, не са налице данни за отклонения в неврологичния статус. Трайна последица от претърпяната средна по тежест черепно- мозъчна травма е травматичното контузионно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен дял на мозъка, което представлява зона с нарушена невронна архитектура-мозъчната тъкан е разрушена и заместена от съединителна. Това изисква проследяване на биоелектричната дейност на мозъка при ищеца с енцефалограми на периоди от шест месеца за предотвратяване на епилептиформени разряди. Травматичният кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка е рисков фактор за късна епилепсия. При М.Ц. е видим добре зараснал белег в лява слепоочна област на главата с дължина 9 см. от проведените две оперативни интервенции. С оглед характера на получените травматични увреди може да се обоснове извод пострадалия да е бил без поставен предпазен колан. Използването на такъв би намалило тежестта на черепно мозъчна травма.

Установява се при първоначално постъпване в болнично заведение да е напуснал по собствено желание.

От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 21,04,2016год. на път за резиденция Липник, с. Николово, община Русе процесния лек автомобил Субару се е движил по дясна пътна лента. Приближавайки към десен завой, водачът не се е съобразил с радиуса на завоя и движейки се със скорост близка до критичната за преминаване по завоя е загубил контрол над автомобила и непуснал платното за движение , след което МПС се ударил в крайпътни дървета и се е установил. Причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил, който се е движил със скорост, при която е изгубил контрол над автомобила. Лекият автомобил е оборудван с предпазни колани на всички места в автомобила.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Я.К. и М.Ц.чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди търпени от ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед събраните по делото доказателства настоящия състав приема да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС, който нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението. Не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./. Установи се наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесния инцидент.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".