Определение № 257 от 19.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20215001000799 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, „Т.Г.“ ООД, ЕИК ..., е осъдено да заплати на фондация „Л.“ със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., бул. „6..“ № 162, ет. 1, ап. 1, ЕИК ..., направените по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв.

Определението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Т.Г.“ ООД. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Оплакванията на жалбоподателя са, че: определението противоречи на чл.694 ал.7 от ТЗ, тъй като в случая предявеният от дружеството иск не е отхвърлен, а определението на съда за прекратяване на производството спрямо фондацията като ответник не е влязло в законна сила.

Твърди, че приетото от съда възнаграждение на процесуалния представител на фондацията е прекомерно. Счита, че фондацията няма правен интерес да участва в производството по делото нито като ответник, нито като трето лице-помагач, тъй като вземането й към обявения в несъстоятелност ЕТ в 1 размер на 8 000лв., прието в производството по несъстоятелността, не съществува, поради изплащането му на 30.03.2021г. от трето за производството по несъстоятелността лице - Г.С.Г. и получаването му от страна на фондацията. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Фондация „Л.“, се оспорва изцяло подадената частна жалба.

Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №85/2020г. по описа на ОС Кърджали е образувано по подадена искова молба от „Т.Г.“ ООД - гр.К. против ЕТ „С.С.Г.“ - в несъстоятелност и Фондация „Л.“ /възразил срещу вземането на ищеца крадитор по реда на чл.692 от ТЗ/, при участие на синдика на ЕТ „С.С.Г.“, с която е предявен иск с правно основание чл.694 ал.2, т.2 от ТЗ за признаване за установено спрямо двамата ответници и синдика съществуване на вземане на ищеца от обявения в несъстоятелност ЕТ в размер общо на 117 110.89лв., което вземане дружеството - ищец, като кредитор, е предявило в производството по несъстоятелност на ЕТ. Вземането е прието от временния синдик, но по подадено възражение от кредитора Фондация „Л.“гр.П., с определение №21008/02.10.2020г. по т.д. №1/2020г. на ОС Кърджали, на основание чл.692 ал.4 от ТЗ съдът го е изключил от списъка на приетите вземания.

Фондация „Л.“ е подала отговор на предявената срещу нея искова молба, както и отговор на допълнителната искова молба. Но с молба вх.

№211856/31.05.2021г. /подадена след провеждане на първото по делото съдебно заседание/ страната е поискала, на основание чл.218 от ГПК, във вр. с чл.694 ал.4, изр.2 от ТЗ, да бъде конституирана като трето лице-помагач на ответника ЕТ „С.-С.Г.“ - в несъстоятелност, вместо като главна страна ответник по предявения от „Т.Г.“ ООД установителен иск по чл.694 ал.2, т.2 2 от ТЗ, тъй като нормата на чл.694 ал.4 от ТЗ в нейната актуална редакция предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по чл.694 ал.2 от ТЗ като трети лица, а не като главни страни. С определение №21577/02.06.2021г. окръжният съд е прекратил производството по делото в частта относно предявяването на иска срещу Фондация „Л.“ и е конституирал фондацията като трето лице-помагач на страна на ответника ЕТ „С.-С.Г.“ - в несъстоятелност, което определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното определение е постановено по молба с вх. № 211984/14.06.2021г., подадена от фондация „Л.“ гр. П., съдържаща искане за изменение на определение №21577/02.06.2021г. в частта за разноските, като се осъди „Т.Г.“ ООД да заплати на фондация „Л.“ разноски в размер на 4 000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 15.01.2021г., представен с цитираната молба. Искането се аргументира с факта, че доколкото прекратяването на производството по отношение на фондацията като ответник по делото е с акт на съда, постановен в закрито заседание, по отношение на фондацията не е преклудирана възможността за представяне на доказателства във връзка с искането за присъждане на разноски. Към молбата е приложен списък на разноските и договор за правна помощ от 15.01.2021г., удостоверяващ заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 4 000лв. В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - „Т.Г.“ ООД.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на процесуалната норма – чл.78 ал.4 от ГПК, съответно – за основателност на искането по чл.248 от ГПК, доколкото с прекратителното определение не са присъдени разноски в полза на ответника, спрямо когото производството по делото е прекратено Фондация „Л.“. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Фондация „Л.“, в качеството си на ответник по предявения иск е предявила искане за присъждане на разноски още с отговора на исковата молба /л.49 -51/. За постановеното прекратително определение №21577/02.06.2021г. Фондация „Л.“ е уведомена на 10.06.2021г. и на 14.06.2021г. подава молбата по чл.248 ал.1 от ГПК. Както се посочи, към молбата е приложен списък на разноските и договор за правна помощ от 3

15.01.2021г., с уговорено адвокатско възнаграждение 4 000лв. и изрично отразяване, че същото е изплатено изцяло в брой /л.167 – 169/.

Не намира нормативна опора оплакването на жалбоподателя, че определението противоречи на чл.694 ал.7 от ТЗ. Нормата на чл.694 ал.7 от ТЗ е неприложима за случая, тъй като тя не съдържа уредба относно въпроса за отговорността за разноските при прекратяване на производството, какъвто е настоящият, в който приложимата разпоредба е нормата на чл.78 ал.4 от ГПК. Смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.694 ал.4, изр.2 от ТЗ – ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, ведно с изр. първо и второ /Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск; при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса/ - по непоколебим начин сочи, че под „разноски“ законодателят е имал предвид единствено дължимите такива за държавна такса.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – 4 000лв., е неоснователно.

Материалният интерес по така предявения установителен иск е сумата от 117 110.89лв. Изчислено съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 3 872,22лв. Уговореното между страните по договора за правна защита и заплатено адвокатско възнаграждение от 4 000лв. надвишава незначително минималното такова, а и с оглед правната сложност на делото, не може да се приеме, че е прекомерно.

Обстоятелството дали фондацията има правен интерес да участва по делото като ответник или като трето лице след извършено от трето лице изплащане на 30.03.2021г. на приетото в производството по несъстоятелността нейно вземане, както и фактът на самото изплащане, са обстоятелства ирелевантни към приложимостта на нормата на чл.78 ал.4 от ГПК.

Ирелевантен факт е и това дали прекратителното определение е стабилизирано към момента на постановяване на определението по чл.248 от ГПК. Аргумент в тази насока е регламентираният от законодателя срок в чл.248 ал.1 от ГПК за предявяване искането за изменение, който срок съвпада 4 със срока за обжалваемост на съдебния акт.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед отхвърлянето на частната жалба на въззиваемата страна се дължат направените разноски за тази инстанция, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК.

Видно от представения с отговора договор за правна помощ от 24.09.2021г., за защитата по частната жалба е заплатено в брой от фондацията адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Жалбоподателят не е запознат с този отговор и с договора, но тъй като съдът следва да се произнесе съгласно чл.

81 от ГПК относно така претендираните разноски, то следва сумата да бъде присъдена така, както е претендирана.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №21667/12.07.2021г., постановено по реда на чл.248 ал.3 от ГПК по т.д. №85/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което „Т.Г.“ ООД, ЕИК ..., е осъдено да заплати на фондация „Л.“ със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц., бул. „6..“ № 162, ет.

1, ап. 1, ЕИК ..., направените по делото като ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв.

ОСЪЖДА „Т.Г.“ ООД-гр.К., ул. „С.“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.21, ЕИК ... да заплати на Фондация „Л.“- гр.П., бул. „6...“162, ЕИК ... сумата 3 000лв. – разноски за въззивното производство - адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Да се върне на Окръжен съд-Кърджали неговото т.д. №85/2020г., без в.ч.т.д. №799/2021г. на АС-Пловдив, като при необходимост за предприемане на действия от апелативния съд по ч.в.т.д. №799/2021г., ще бъде изискано от окръжния съд да изпрати копие на т.д. №85/2020г.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6