Определение № 56 от 27.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Смолян, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500407 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С молба вх. № 11 от 05.01.2026 г. ищецът С. Ф. Б. търси изменение на решението в частта за разноските по подробно изложени съображения, с искане съдът да отхвърли, алтернативно намали, присъденото на жалбоподателя – ответник юрисконсултско възнаграждение за две инстанции; да преизчисли претендираното адвокатско възнаграждение съобразно уважен и отхвърлен брой искови претенции; да отмени съдебния акт в частта относно присъдените държавни такси и възнаграждения за вещи лица, поради непредставяне на списък за разноски, липсваща претенция от жалбоподателя /ответник/ за това, както и с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по молбата – Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР, изразява становище /Отговор, вх. № 334/20.01.2026 г./, за нейната неоснователност, по изложени съображения в предоставения срок.

Молбата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

С акта си по съществото на спора съдът е отменил Решение № 97 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 324/2022 г. по описа на Районен съд Девин, в частта, с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от гл. комисар Ант. Зл. – Директор, е осъдена да заплати на С. Ф. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. См., ул. „Сп.“ № 3, следните суми:

3111.57 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т.

3 от ЗМВР във връзка с чл. 140 КТ, ведно с лихва за забавено плащане на главницата от 3111.57 лв., в размер на 429.74 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., 1 претендирана на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 1082.83 лв., представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., претендирана на основание чл. 181а ЗМВР във връзка с чл.143, ал. 1 КТ, чл. 50а, ал. 1 ЗДСл, както и сумата от 125.91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1082.83 лв., считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, както и за разликата над дължимия на ищеца размер адвокатско възнаграждение от 43.86 лв. до пълния присъден размер от 850.00 лв., както и за разликата над дължимата от ответника държавна такса от 10.33 лв. до пълния присъден размер от 200 лв., както и за разликата над дължимите от ответника разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин в размер на 10.32 лв. до пълния им присъден размер от 200 лв., като вместо това постановил, че: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ф. Б., ЕГН **********, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 искове за заплащане на следните суми: сумата от 3111.57 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно с лихва за забавено плащане на главницата в размер на 429.74 лв., считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 1082.83 лв., представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., както и сумата от 125.91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите. Първоинстанционното решение е ПОТВЪРДЕНО в останалите му части – за сумата от 205.20 лв. – обезщетение за дължима безплатна храна ведно с мораторна и законна лихва; за присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на 43.86 лв., за присъдената в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин ДТ до размера на 11.72 лв., както и за присъдените в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин разноски до размера на 10.33 лв., както и за присъдените в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин разноски до размера на 10.32 лв.

Въззивната инстанция е осъдила С. Ф. Б., ЕГН ********** да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза” № 46, сумата от 1208.40 лв. – разноски по съразмерност в производството пред двете инстанции. С въззивното решение, се ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46 да заплати на С. Ф. Б., ЕГН **********, сумата от 41.80 лв. – разноски по съразмерност във въззивното 2 производство.

Присъдените на страните разноски по съразмерност са правилно и законосъобразно определени.

В първоинстанционното производство на ищеца съразмерно на уважената част на претенцията му се дължи сумата от 43.86 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Сумата е изчислена, като процентно съотношение между претендирания сбор на исковете в размер 5008.34 лв. и уважената част от 258.29 лв., или в процентно измерение от 5.16 на сто /5.16% от размер на адвокатско възнаграждение 850 лв. = 43.86 лв.

За въззивното производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 810 лв., от която сума съразмерно му се следва сумата от 41.80 лв. /5.16% от 810 лв./.

Ответникът в производството и пред двете инстанции има право на юрисконсултско възнаграждение. В случая приложение намира хипотезата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, където са указани конкретни параметри на възнаграждение за трудови дела с определен материален интерес, каквото е и естеството на разглеждания спор, като с оглед разпоредбата на чл. 26а НЗПП, правна помощ при обективно съединяване на искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и материалния интерес.

Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обосноваваща по – голямо възнаграждение от нормативния минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 и чл. 26а НЗПП, съдът е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на сумата от по 450 лв. за всяка инстанция /по 150 лв. за всеки от главните искове, като акцесорните следват съдбата им и не са отчетени при формиране размера на възнаграждението/ или общо 900 лв., от която сума по съразмерност му се полага възнаграждение в размер на 853.56 лв. /94.84% от 900 лв./. По съразмерност, на жалбоподателя са присъдени и разноски за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 94.84 лв. /94.84% от 100.00 лв./.

Във въззивното производство ответникът е направил разноски и за ССчЕ, които доколкото касаят единствено третия главен иск и съединения към него акцесорен, които се отхвърлят изцяло, му са присъдени в цялост, т.е. сумата от 80 лв. или общо дължимите и за двете съдебни инстанции разноски възлизат на сумата от 1208.40 лв.

Неоснователно е възражението за недължимост на разноски на ответника по съображения, че липсва претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и списък на разноски. Разноски и за двете съдебни инстанции са претендирани от ответника още с жалбата.

Изрично е претендирано юрисконсултско възнаграждение в депозираните писмени бележки, представени в последно с.з., както и разноските за ДТ и депозит за вещо лице, приповторени и в хода на устните състезания. Разноски ведно с юрисконсултско възнаграждение своевременно са претендирани и пред първия съд. Същевременно, невярно е твърдението, че списък на 3 разноските не е представен, като напълно допустимо е той да се съдържа в писмено становище или да е обективиран в протокол от проведено с.з., както е в случая. Още повече че юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, според вида и броя на исковете и по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което посочването му в списък на разноските не обвързва съда. И не на последно място, без значение за произнасянето по искането за присъждане на разноски е липсата на списък по чл. 80 ГПК, тъй като той касае размера на разноските и процесуалното право да се иска изменение на акта в частта за разноските при това само ако дадена страна се домогва да постигне изменение на решението относно присъдения на нея самата размер на разноските, какъвто не е разглежданият случай.

Правилен е и начинът на определяне на юрисконсултското възнаграждение, което освен че е в размер на нормативния минимум, е присъдено само за главните искове, като отделно възнаграждение за акцесорните претенции не е определено по аргумент, че следват съдбата на главните. Впрочем, това разрешение изцяло ползва ищеца, а не го ощетява.

По начина, по който се иска в молбата, възнаграждение според броя на исковете би довело до определяне на допълнително юрисконсултско възнаграждение от още 450 лв. за една съдебна инстанция или още 900 лв. – за двете, при предявени общо 6 искови претенции, от която сума на ответника по съразмерност би се дължало възнаграждение в размер на още 853.56 лв.

/94.84% от 900 лв./. В случая, при условията на кумулативност са предявени шест обективно съединени осъдителни иска – три главни и три акцесорни с обща цена от 5008.34 лв., от които са уважени два в общ размер на 258.29 лв.

Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското, респ. юрисконсултското възнаграждение е сборът от цената на всички искове, в какъвто смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т, д. № 2982/2019 г., II т. о.

Действително в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове, отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки от тях, но за целите на изчисляването на разноските цената им се сумира. На практика, ако се възприеме предложеният в молбата подход – адвокатското, респ. юрисконсултското възнаграждение да се определя по всяка претенция поотделно според изхода на делото по нея, то това отново не би било в интерес на ищеца при уважен един главен и един съединен към него акцесорен иск в размер на съответно 205.20 лв. и 53.09 лв. и отхвърлени две главни и две акцесорни към тях претенции, в размер на съответно 3111.57 лв., 429.74 лв., 1082.83 лв. и 125.91 лв. Молителят и не предлага конкретни изчисления в подкрепа на тезата си.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не дължи разноски на ответника. Разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ГПК имат предвид 4 освобождаването от държавна такса и от всички други разноски, които се определят от съда (за свидетели, вещи лица и т.н.). На общо основание обаче, ищецът отговаря за причинените на ответника разходи при отхвърляне на иска му, както е в случая и дължи заплащане на всички разноски, направени от него, включително за заплатена държавна такса по делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът – работник или служител, с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.

Поради изложеното, молбата е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.

Доколкото определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение се иска, произнасянето е окончателно.