Решение № 422 от 18.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Перник, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201245 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000620 от 29.03.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, с което на М. С. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр. 5-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 42, ал.2, т.1 от същия закон, извършено на 16.03.2023 г. на ул. „Златоград” в гр. Перник, като водач на лек автомобил „Киа Рио” с рег. № *******

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят М. С. Н. моли оспореното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Мотивира се, че не е извършил административното нарушение.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява неговия пълномощник адв. С.С. от ПАК, която оспорва описаната в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП фактическа обстановка, която твърди, че е била неправилно установена от наказващия орган. Моли съда да се отмени атакуваното НП. Претендира за присъждане на направени съдебни разноски във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник - редовно призован не изпраща представител. В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в 1 съда се изразява становище за потвърждаване на оспореното НП, като в случай на уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 16.03.2023г. в 14:30 часа в гр. Перник, ул. „Златоград” между лек автомобил „Киа Рио” с рег. № *******и лек автомобил „Мазда 2” с рег. № ******* възникнало пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети. На мястото на пътния инцидент пристигнали свидетелите Д. И. Ч. и П.

В. Д. – мл. автокотрольори в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник. След преценка на случилото се бил съставен АУАН серия GA № 921107 на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП, за това, че при извършване на маневра изпреварване на лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № ******* не осигурил достатъчно странично разстояние неговото и изпреварваното моторно превозно средство, като го удря в следствие на което управлявания от М. Н. автомобил се отклонява вдясно по посока на движението си и се удря в паркираните леки автомобили „Ауди А 6” с рег. № ******* и „Смарт Форфор” с рег. № *******, причинявайки им материални щети. Полицейските органи съставили три броя Протоколи за ПТП бл.

№№

1773796/16.03.2023г.,

1773797/16.03.2023г. и

1773798/16.03.2023г., които са изискани и приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

Срещу констатациите в АУАН жалбоподателят депозирал възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, оспорвайки описаната фактическа обстановка.

Въз основа на съставения АУАН и след преценка на възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, е издадено обжалваното НП, с което за извършено административно нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр.5-то от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв.

НП е връчено на М. Н. на 22.06.2023г.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на базата на приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН серия GA № 921107 от 16.03.2023г. , възражение по чл.

44, ал.1 от ЗАНН с № УРИ 115880-3145/22.03.2023г., три броя Протоколи за 2

ПТП бл.

№№

1773796/16.03.2023г.,

1773797/16.03.2023г. и

1773798/16.03.2023г и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Като свидетели са разпитани полицейските служители Д.

И. Ч. и П. В. Д., допуснатия по искане на защитника св. А.С.Л., който непосредствено след настъпилото ПТП е възприел катастрофиралия автомобил „Киа Рио” и с оглед принципа на служебното начало св. Д. И. Д., който е управлявал лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № *******.

От правна страна:

Съдът установи, че АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, предвид приложената по административнонаказателната преписка Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

Съдебният състав при извършената служебна проверка констатира, че са спазени императивните изисквания на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 от ЗАНН, както и преклузивните срокове, посочени в чл. 34 от ЗАНН, в резултат на което от формална страна законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът установи, обаче, че събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие опроверга изложените в АУАН и НП фактически констатации, които АНО е приел за осъществили се факти от обективната действителност, поради което НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон. Съображенията са следните:

Разпоредбата на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП вменява задължение на водача на моторното превозно средство извършващо изпреварване по време на маневрата да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се установи фактическа обстановка различна от възприетата от АНО, тъй като се изясни, че преди възникване на ПТП водачът на „Маздата” е предприел маневра завиване вляво без да съобрази, че тя би довела до съприкосновение с изпреварващия го автомобил, управляван от жалбоподателя. Това се установи от показанията на св. Д. И. Д., който именно е другият участник в ПТП. Дадените сведения от св. Д. безспорно опровергават констатациите в АУАН и НП. Лицето подробно, логически издържано и безпристрастно изяснява в хода на съдебното следствие, че „преди удара карах бавно и се оглеждах за място за паркиране...Преди да усетя удара предприех маневра за завиване на ляво и изведнъж усетих удара…Направих ляв завой, за да паркирам…то там не е точно паркинг, а е пространство между двата паркинга…Не мога да си спомня дали при завиване на ляво съм подал мигач…Не съм сигурен изобщо“. Показанията на Д. Д. кореспондират с депозираното от жалбоподателя възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу констатациите в АУАН, в което е посочил че удара е настъпил след като от водача на лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № ******* 3 не е било указано, че ще предприема маневра наляво, независимо дали е бил част от паркираните от дясната страна автомобили или се е „оглеждал”, за място за паркиране в намиращото се пространство в лявата част по посока на движението. Съдът дава вяра на показанията на св. Д., защото свидетелите Ч. и Д. не са очевидци на нарушението.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че във връзка с депозираното от санкционираното лице възражение по чл. 44 от ЗАНН по преписката е приложена докладна записка с рег. № 1158р-2412 от 27.03.2023г., удостоверяваща, че е била извършена проверка, в хода на която е посочено, че единствено е бил проведен разговор с актосъставителя, който е заявил, че при посещението на ПТП самият Н. „е признал вината си” пред полицейските служители.

АНО не е изпълнил задължението си да изясни спорните обстоятелства преди да издаде оспореното НП, включително и да изиска сведения от водача на лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № *******, предвид установяване в пълнота и изчерпателност на фактите, при които е настъпил пътния инцидент.

Полицейските служители не са очевидци на извършване на нарушението, не са установили такива, извън участниците в ПТП, предвид на което констатациите в съставените протоколи за ПТП нямат обвързваща доказателствена сила за съда относно механизма на пътния инцидент. При това положение е невъзможно да се установи причината за настъпилото ПТП, която може да е както в невъзможността на изпреварващия автомобил да завърши маневрата, за която не е доказано дори, че е бил започнал, така и в лекия автомобил „Мазда 2” с рег. № *******, водачът на който също има задължения предприемайки маневра завиване на ляво.

С оглед изложеното съдът намира, че твърденията на АНО, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП не намират категорична опора в доказателствата по делото, поради което процесното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

В случая от съдържанието на приложения на л. 27 договор за правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат С.С. от ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, за което е отразено, че е заплатено изцяло в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 4 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

По делото е направено от АНО възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като санкционираното лице е заплатило адвокатско възнаграждение, което не е в размер над законоустановения минимум в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и претендираната сума от 300 лв Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на М. С. Н..

По изложените съображения и на основани чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и чл. 63 д от ЗАНН съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23-1158-000620 от 29.03.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с което на М. С. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр. 5-то от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 42, ал.2, т.1 от същия закон, извършено на 16.03.2023 г. на ул. „Златоград” в гр. Перник, като водач на лек автомобил „Киа Рио” с рег. № *******

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на М. С. Н., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в съдебното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5