Определение № 35549 от 29.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35549 гр. София, 29.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20211110141651 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по два броя молби от 16.08.2022 г. на А. А. П. със съдебен адрес гр.

София, ............., депозирана чрез процесуалния му представител адв. С. Д. и на адв. С. Д., с които се иска съдът да измени постановеното на 05.07.2022 г. решение в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер от 600 лв. и е отхвърлено искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ................ е взел становище по депозираните молби в срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Счита същите за неоснователни.

Съдът намира молбите с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските за допустими, като подадени в срок и при наличен списък по чл. 80 ГПК, но неоснователна по следните съображения:

С Решение от 05.07.2022 г. съдът е отхвърлил предявения главен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в размер от 177,35 лв., представляваща 1/3 част от цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2012 г. до 30.04.2013 г., съгласно издадени в този период фактури до имот, находящ се в гр. София, ......... аб. № 264109, поради липсата на облигационно правоотношение между страните по покупко-продажба на топлинна енергия и поради това, че топлинна енергия за отопление и битова гореща вода не била доставяна до имота в този период, като е признал за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ................ че А. А. П., ЕГН ********** не му дължи сумата 177,35 лв., представляваща 1/3 част от цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2012г. до 30.04.2013г., съгласно издадени в този период фактури, до имот, находящ се в гр.София, ..........., аб.№264109, поради погасяването по давност на това задължение. Със същото решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 600 лв., представляваща сторени разноски по делото и е отхвърлил искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът намира, че разноските по делото са правилно определени и присъдени.

Ищецът, респ. процесуалният му представител, твърдят на първо място, че не е налице 1 обективно съединяване на исковете. На първо място от правната теория е ясно, че искът за недължимост на едно вземане поради погасяването му по давност е винаги в условията на евентуалност, а главен иск е искът за недължимост на суми, поради липса на договорно правоотношение, като това следва от естеството на исковете.

На следващо място страната не е възразила срещу изготвения от страна на съда проект на доклад, в който е посочена и правната квалификация на предявените искове, в т.ч. и в какво съотношение съдът приема, че се намират същите с оглед изложеното в исковата молба. Това твърдение на ищеца не може да послужи като основание за допускане на изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските и доколкото не може да бъде предмет на разглеждане в рамките на производство по чл. 248 ГПК.

На следващо място в депозираните молби се посочва, че предвид съединяването на процесните претенции при условията на евентуалност, отхвърлянето на главния иск и основателността на евентуалния, въпросът за разпределяне на сторените от страните в хода на производството разноски следва да бъде решен с оглед изхода на спора и произнасянето именно по евентуалната претенция, като е посочена и съдебна практика в този смисъл. Това твърдение на ищеца и неговия процесуален представител също се явява неоснователно.

Посочените съдебни решения са постановени по повдигнати пред съответните съдилища правни спорове, които не са сходни с разглеждания и не отчитат особеностите на отрицателните установителни искове. Характерно за последните е, че при тях доказателствената тежест се размества, като в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника – да установи наличието в своя патримониум на отричаните от страна на ищеца права. В този смисъл ответникът е изправен пред необходимостта принудително, не по своя инициатива да организира защитата на своите права с подходящи според него средства, каквито са допуснатите от съда експертизи. Нещо повече, оспореният от ответника с отговора на исковата молба главен иск е отхвърлен като неоснователен, поради което за ответника не е налице основание за понасяне на разноски. Що се отнася до предявената в условията на евентуалност претенция – същата е призната за основателна от ответника, като не се установява същият да е дал повод за образуване на настоящото производство. С оглед изложеното, предвид изхода по евентуалния иск, приложение следва да намери именно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските да се разпределят в тежест на ищеца, въпреки основателността на иска. Поради това разноски не се следват и за адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.

От изложеното следва извод за неоснователност на отправените от страна на ищеца и неговия процесуален представител искания за изменение на постановеното на 05.07.2022 г. решение в частта, с която са присъдени разноски на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .......... и е отхвърлено искането на на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби от 16.08.2022 г. на А. А. П. със съдебен адрес гр.

София, ............., депозирана чрез процесуалния му представител адв. С. Д. и на адв. С. Д., с които се иска съдът да измени постановеното на 05.07.2022 г. решение в частта, с която са присъдени разноски на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .......... и е отхвърлено искането на на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

2

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на ищеца и на процесуалния му представител – адв. Д..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3