Определение № 1843 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1843 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501615 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба депозирана от Г. Р. К., чрез процесуалния представител ЕАД Е. И., със съдебен адрес: **, против Определение №7556/17.06.2026г. постановено по гр.д. №2908/2026г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с., с което се прекратява производството по гр. дело №2908/ 2026 г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр. състав и се връща исковата молба на Г. Р. К. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД като недопустима.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата, иска се да се отмени прекратителното определение, като вместо това делото бъде върнато на ПРС за разглеждане по същество на повдигнатия спор.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД предявени от Г. Р. К. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Навеждат се твърдения за сключени между страните 1 договори за заем и гаранция/поръчителство, които поради нарушения на ЗПК и ЗЗД са нищожни.

С разпореждане №10768/ 08.06.2026 г. ПРС е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да посочи начина на формиране на цените на исковете, да посочи дали сумите са платени, като в случай че това е така, да мотивира правния си интерес от предявяване на исковете. С уточняваща молба, ищецът изрично е заявил, че сумите по договора за кредит и договора за гаранция са изцяло заплатени, но счита, че установителните искове са допустими, при наличие на правен интерес

С обжалваното определение, ПРС е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът няма интерес единствено от установителни искове за признаване нищожността на договорите, тъй като е изпълнил изцяло задълженията си по тях. Фактическият негатив в имуществения му патримониум е настъпил, поради намаляването, чрез плащане на суми, които счита за недължими – всички над главницата, съобразно изложените твърдения. В мотивите си е приел, че правата на ищеца могат да бъдат правно защитими, чрез претенции за връщане на дадено поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно предявяване на установителни искове за нищожност на договорите. Посочил е, че по иск с правна квалификация по чл.

55 от ЗЗД тези твърдения и обстоятелства подлежат на преценка и изследване, във връзка с основателността им- следва ли на връщане или не на определени суми, като именно с осъдителния иск се постига най-пълна защита на правата на страната.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения: от

За предявяване на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем, като противоречащ на императивните правни норми на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, следва да е налице правен интерес, който е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. В конкретния случай , в обстоятелствата на които се основава предявения иск, ищецът сочи наличието на договорни правоотношения между страните, по които кредитополучателят е изпълнил изцяло задълженията си по кредита и го е погасил. Заявените от ищеца накърнени материални права се основават на твърдението, че договорът е 2 нищожен като противоречащ на императивните правни норми на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Целта на разрешаването на съдебния спор е да даде защита на заявените накърнени материални права. Както бе посочено, законът изисква наличието на правен интерес при предявяване на иск по чл.124 ал.1 ГПК. При така заявените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, настоящия съдебен състав приема, че не е налице правен интерес. Заявеното от ищеца за защита накърнено материално право, всъщност се състои в правото да получи връщане на всичко платено от него без основание, поради нищожност на Договори сключени на 26.06.2023г., с които е предоставена заемна сума по договора за кредит – 1 000лв, възнаградителна лихва 192.30лв, възнаграждение за поръчителство 457.70 лв. Защитата на това право, може да бъде постигната само с осъдителна претенция за връщане на платеното без основание. Предявения в конкретния случай положителен установителен иск, не ще осигури правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. Това налага необходимостта от последващ съдебен процес за реализиране на правата на ищеца, което обстоятелство опровергава твърдения от ищеца правен интерес от търсената в настоящото производство защита.

Ето защо настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд правен извод, че за ищеца не е налице правен интерес от воденето на установителен иск, тъй като е налице по-интензивна форма на защита, посредством предявяване на осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума, в което производство съдът ще разгледа наведените възраженията за нищожност на Договори сключени на 26.06.2023г., въз основа на която е извършено плащането.

Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден, като правилен и законосъобразен.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от Г. Р. К., чрез процесуалния представител ЕАД Е. И., със съдебен адрес: **, против 3

Определение №7556/17.06.2026г. постановено по гр.д. №2908/2026г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4