Решение № 1093 от 28.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Варна, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110110726 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран от „****ЕООД срещу Т. Г. М. с искове

По реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумите:

-500 лв. (петстотин лева), представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №***/03.01.2019 г.. ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,06 лв. (двеста петдесет и един лева и шест стотинки) – лихва върху главницата от 31.07.2019г.- 26.06.2024г., - 83,78 лв. (осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща главница на договорно възнаграждение за периода от 26.02.2019г.- 31.07.2019г. /датата на предсрочна изискуемост/, ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 42,07 лв. (четиридесет и два лева и седем стотинки) – лихва върху главницата от 31.07.2019г.-26.06.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7893/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав с правно основание чл.79 ЗЗД - 550,44лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № №***/03.01.2019 г. между „***и Т. Г. М., и лихва за забава върху тази суми в размер на 276,39лв. за периода 31.07.2019 г.-27.06.2024г.

Ищецът *** твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ****/03.01.2019 г., по силата на който му е предоставил кредит в размер на 500 лева, срещу задължение за ответника да върне сумата на равни месечни вноски в срок до 11 месеца, при месечна вноска от 55,34 лв., ГПР-49,91%; ГЛП-41,17%- общо задължение по кредита 608,74 лв. Излага се, уговорената сума била преведена на ищеца по банков път.

Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, съгласно което ответника се съгласил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 1559,18 лева за предоставяне на допълнителни услуги, изразяващи се в следното: искането за кредит да бъде разгледано в най-кратни срокове, да има възможност да отлага плащането на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа на вноски и улеснено получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението било дължими с месечни вноски- по 105,38лв. месечно.

1

Посочва се, че сключването на споразумението не е задължително за отпускане на кредита и е по избор на потребителя.

Излага се, че ответникът не е погасил нито една вноска по кредита. Поради неизпълнението на ответника, на осн. чл.12.3 от ОУ приложими към договора за кредит, последния бил обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019г., за което на ответника било изпратено уведомление. Иска ако по делото не се докаже, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост през 2019г., да се счита уведомен с в връчване на уведомлението, приложено към исковата молба. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем 31.07.2019г. започнало изчисляване на обезщетение за забава, изчислено съгласно чл.12/12.1 от ОУ – основния лихвен процент+10% върху цялата вноска / включваша задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги/ Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено за сумата от 550,44лв.- възнаграждение по допълнителен пакет услуги и 276,39лв.- лихва, за тази сума „*** моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати същите.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез упълномощен представител. Твърди, че процесният договор е нищожен. Счита, че клаузите уреждащи възнаградителната лихва и закупуването на допълнителен пакет услуги са нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Счита, че уговарянето на възнаградителна лихва от 41,17% годишно е в разрез с присъдщите й функции. Намира, че нищожността на клаузата за договорна лихва влече нищожност на целия договора, доколкото липсата й би променило възмездния характер на договора и без нея той не би бил сключен.Счита, че поради недействителността на договора следва да върне само получената сума от 500лв.

Навежда възражение за погасяването по давност на към момента на подаване на заявлението по чл.410ГПК /26.06.2024г./ вноските с настъпил до тази дата падеж /26.02.2019г.26.06.2019г. вкл./ на стойност 204,49лв. /5 бр. вноски/ или евентуално вноските изискуеми от 26.02.2019г.-26.05.2019 г. в размер на 160,79лв. / 4 на брой/. По отношение на осъдителните искове намира, че задължението да заплаща суми за допълнителен пакет услуги противоречи на чл.11, ал.1, т.19, ал.10а, ал.2 и 4 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Поддържа и възражение за погасяване на давност на вноски по пакета за допълни услуги с падеж до 26.06.2019г. на стойност 250,20лв. или евентуално до 26.05.2019г. на стойност 200,16лв. При изложеното иска отхвърляне на претенциите.

Евентуално иска, на осн. чл.241 ГПК, при уважаване на исковете изпълнението да бъде разсрочено, с оглед имотното му състояние и обстоятелствата, че полага грижи за баба си, дядо си и брат си, който страда от инвалидизиращо заболяване.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК; по реда на чл. 422 ГПК и правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК; по реда на чл. 422 ГПК и правно основание 86 ЗЗД, Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя както следва: по иска чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между него и ответника 2) че е предоставил реално на ответника сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил По иска по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца е докаже, че ответникът е поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита, договорения размер на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо.

По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг, падежа му и размера на лихвата.

По иска по чл.79 вр. чл.9 ЗПК тежест на ищеца е докаже, че ответникът е поел задължение да му заплати възнаграждение по соченото допълнително споразумение за предоставянето на допълнителни услуги, както и размера на договореното възнаграждение; по иска за лихва върху допълнителното възнаграждение по чл.86 ЗЗД- в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, настъпването на падежа на същия и размера на лихвата.

2

С доклада по делото като безспорни са отделени следните факти: между страните е сключен договор за потребителски кредит №3039908129/03.01.2019 г.; ответникът е получил е заемна сума от 500лв., ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита; ответникът не е извършвал плащания по кредита.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т. 20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по кредита.

В конкретния случай формално тези изисквания на закона са спазени. В подписания между страните договор има изготвен и подписан погасителен план.

Потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане. В договора са посочени броят на вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП и ГПР. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се съдържа и информация относно правото на отказ на потребителя от договора.

В споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорено, кредитора да предостави допълните услуги изразяващи се в 1. Приоритететно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. Възможност за смяна на дата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Именно за този пакет услуги ищецът е предявил и осъдителен иск.

Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и възнаграждение, включени в сходен договор между потребител и същото дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз, като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г., по дело С-714/22. В т. 1 от цитираното решение по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна н а Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие 3 действителните разходи по този кредит.

В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по- специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.