Определение № 901 от 25.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 901 гр. гр. Добрич, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500717 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С. против разпореждане №4973 от 21.09.2023г. по ч.гр.д.№2418 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102418), с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против длъжника П. Р. П., ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 715,61 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 15.08.2023 г. по договор за потребителски кредит №7053031198, сключен на 10.08.2020 г. и сумата от 553.26 лева, представляваща разлика между дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 2 268.72 лева и претендираното в размер на 886.15 лева, за периода от 15.05.2022 г. до 07.09.2023 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „***“ ЕООД в развилото се производство по ч.гр.д.№2418 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102418) е издадена Заповед №1052/21.09.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът П. Р. П., ЕГН ********** от гр. Д., да заплати на кредитора „***“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми: 2 268.72 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №7053031198, сключен на 10.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.09.2023 г., до изплащане на вземането; 332.89 лева, 1 представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 15.05.2022 г. до 07.09.2023 г.; 119.25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в производството по ч.гр.д. № 2418 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г., съобразно уважената част от претенциите.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 715.61 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 15.08.2023 г., както и за сумата от 553.26 лева, представляваща разлика между дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 2 268.72 лева и претендираното в размер на 886.15 лева, за периода от 15.05.2022 г. до 07.09.2023 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

2

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 41,09 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

С обжалваното разпореждане районният съд служебно е изчислил, че обезщетението за забава върху претендираната и присъдена главница от 2268,72 лв., определено в заявения размер на законната лихва (пресметнато с помощта на лихвен калкулатор), възлиза на сумата от 332,89 лева. Именно до този размер заявлението в тази част е уважено, а за горницата до претендираните 886,15 лева е отхвърлено.

Касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, като съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК в приложимата редакция.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, предвижда, че заповед за изпълнение се издава, след като се извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод съдът трябва да откаже издаването на такава. Освен това, в процесния договор е налице уговорка, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума. Договореното е в съответствие и с императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от ЗПК, предвиждаща, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (който размер, доколкото е определен с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г., не е спорен). С присъждането на по-високо обезщетение за забава от нормативно установеното би се стигнало до заобикаляне на забраната на чл.33, ал.2 от ЗПК.

Проверката установява също, че изчисленията на заповедния съд досежно присъдения със заповедта размер на законната лихва са математически верни.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4973 от 21.09.2023г. по ч.гр.д.№2418 по описа на Районен съд Добрич за 2023г. (електронно дело №20233230102418), с която е отхвърлено заявлението на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против длъжника П. Р. П., ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 715,61 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2022 г. до 15.08.2023 г. по договор за потребителски кредит №7053031198, сключен на 10.08.2020 г. и сумата от 553.26 лева, представляваща разлика между дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на 2 268.72 лева и претендираното в размер на 886.15 лева, за периода от 15.05.2022 г. до 07.09.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4