Определение № 23577 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23577 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110140989 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, под евентуалност по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от С. Т. С. срещу „Сити кеш“ ООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит **** г., под евентуалност на клаузата на чл. 11 по Договор за потребителски кредит ***3 г., и за заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер от 154.38 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит **** г. , ведно със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 11 е предвидено за ответника неустоечно вземане за сумата 154.38 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 5.1 от договора. Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е индивидуално уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по кредита, във връзка с което настоява, че е недействително цялото съглашение.

Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения, на 20.01.2026 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по допустимост, като предявени при условията на злоупотреба с процесуални права по чл. 3 от ГПК във връзка със сключени между страните договори за кредит, с оспорване на идентични клаузи, с цел да се кумулират съдебни разноски, които настоява да се пресъдят са водене на едно дело.

Прави искане по чл. 213 от ГПК за съединяване с по-рано образувано от ищцата гр. дело по описа на СРС. Оспорва исковете по същество по съображения, че договорът за кредит е действителен и са спазени изискванията за обявяване и размера на ГПР. Твърди, че ищецът е сключил всеки договор при информиран избор за неговите условия, а всички оспорени клаузи са индивидуално уговорени, за което свидетелстват извършените действия при и по повод сключване на договора и наличието на трайни отношение между страните.

Неусточената клауза не е част от основните престации по договора и неината недействителност не води до такава на цялото заемно съглашение. Неустойката е уговорена при условията на договорна свобода. Обстоятелствата, при които се начислява настъпват след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР.

Оспорва, че вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като 1 такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК, както и че е компесаторна, и доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК за неотносими. Ответникът оспорва осъдителния иск поради наличие на основание за имуществено разместване. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката за неустойка е недействителна по изложените в искова молба твърдения.

В доказателствена тежест ответника, на осн. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП е да установи, че условия по клаузата са индивидуално уговорени.

За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца;

2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание /не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора С. Т. С., като кредитополучател, и „Сити кеш“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за потребителски кредит **** г.;както и че в изпълнение на чл. 11 от договора ищецът е заплатил на ответника сумата 154.38 лв.

Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца не е необходимо. За правилното решаване на спора не е необходимо допускане на ССчЕ по въпроси, посочени в исковата молба. Искането по чл. 213 от ГПК следва да се остави без уважение -да се отправи към съда, който разглежда по-рано образуваното дело.

По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2026г. от 09.15 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

Разпределение на доказателствената тежест : По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за паричен заем **** г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи. Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително 2 предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 11 от процесния договор Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за паричен заем **** г. и съдържанието на оспорената договорна клауза. Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, 2 те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца и искането за допускане на съдебна счетоводна експертиза

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАПОМНЯ на страните в случай на електронно подадени документи за преписите им предварително да се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3