Решение № 176 от 30.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500279 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Хасково против решение № 128/07.04.2026 г., постановено по гр.д. № 992/2025 г по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, в която тя е осъдена да заплати на Д. Т. Т. 7 669,38 евро, равняващи се на 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на обвинение по ДП № 410/2019 г. по описа на РУ - Свиленград в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, за което той е оправдан с присъда № 260024/04.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 270/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която тя е осъдена да заплати на адвокат Г. В. 766,94 евро, равняващи се на 1 500 лв., възнаграждение за оказана безплатно правна помощ на Д. Т..

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно поради надценяване интензитета на установените по делото неимуществени вреди, липсата на доказателства за влошено здравословното състояние на ищеца, 1 съществено отражение върху трудовата му дейност или значими ограничения в личния и социалния му живот извън обичайните такива, както и поради противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от 3ЗД. Предвид изложените мотиви жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да намали размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият Д. Т. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Г. В. оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно, законосъобразно и постановено, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по реда на чл. 38 от ЗА.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. Т. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Г. В. против Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с постановление от 19.05.2020 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 410/2019 г. по описа на РУ – Свиленград и пр.пр. № 151/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 13.10.2019 г. в дома му в гр. Л. била извършена изненадваща проверка и обиск от полицейски служители при РУ – Свиленград, които действия били силно стресиращи за него и семейството му – съпруга и малолетната им дъщеря, тъй като един от полицейските служители, въпреки оказаното от ищеца съдействие, неоправдано извадил пистолет и предизвикал страх у всички, най-вече у детето. Ищецът изпаднал в недоумение и стрес относно предприетите спрямо него действия, доколкото изкарвал парите си с честен труд – работел като охранител в казино, занимавал се със земеделие и осъществявал треньорска работа в клуб по борба 2 в гр. Л., а случилото се му причинило дълбоко чувство на унижение и безпомощност, включително поради действията по извършване на полицейска регистрация, като при проведения разпит като обвиняем категорично заявил, че не се признава за виновен. През юни 2020 г. срещу него бил внесен обвинител акт в Окръжен съд – Хасково, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 270/2020 г., завършило с присъда № 260024/04.06.2021 г., с която той бил признат за невинен и оправдан за престъплението, за което бил привлечен като обвиняем, тази присъда била протестирана от Окръжна прокуратура – Хасково, а образуваното в.н.о.х.д. № 378/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив приключило с решение № 50/28.03.2022 г., с което тя била потвърдена изцяло и влязла в сила на 19.04.2022 г. Воденото против Т. наказателно производство продължило две години и се отразило негативно на личния и професионалния му живот, довело до влошаване на здравословното му състояние, като от човек с авторитет и с обществено доверие предвид успешната му треньорска дейност в К по б, работещ с деца и младежи, изпаднал в положение на осъден престъпник за държане на голямо количество наркотични вещества с цел разпространението им, понасял подмятания и подигравки, приятелите и съседите му започнали да го отбягват и се носела мълва, че е наркоразпространител и скоро ще бъде осъден. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 19.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като продължителността на наказателното производство била в рамките на разумния срок, а по отношение на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение. Счита, че не е легитимиран да отговаря за вредите, претърпени от действията по обиск, претърсване, изземване и задържане за срок от 24 часа, доколкото те били извърши от служители на друг орган, както и за вредите, претърпенит от членове на семейството на ищеца. Прави възражение за изтекла давност по отношение на вземането на лихви.

3

С обжалваното решение е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Т. Т. 7 669,38 евро, равняващи се на 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на обвинение по ДП № 410/2019 г. по описа на РУ – Свиленград в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, за което той е оправдан с присъда № 260024/04.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 270/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на адвокат Г. В. 766,94 евро, равняващи се на 1 500 лв., възнаграждение за оказана безплатно правна помощ – процесуално представителство на Д. Т. по чл. 38 от ЗА, а в останалата част за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 120 000 лв. и за присъждане на законна лихва за периода 19.04.2022 г. - 25.11.2022 г. исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част, в която част то е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Не се спори между страните и от приложеното н.о.х.д. № 270/2020 г. на Окръжен съд – Хасково и приетите по делото писмени доказателства се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

ДП № 410/2019 г. по описа на РУ - Свиленград, съответно пр.пр. № 151/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е образувано с постановление от 13.10.2019 г., като с постановление от 23.01.2020 г. то е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Хасково.

Законен повод за образуване на досъдебното производство са постъпили оперативни данни за ищеца за съхранение на наркотично вещество, като е извършен оглед на местопроизшествие, намиращо се в гр. Л., в близост до ул. „Т. № ***, при който в затревена площ е намерено наркотично вещество 4

– канабис.

На следващия ден е извършен оглед на дома на Т. в гр. Л., ул. „В. П. № **, при който не са иззети вещи, но е намерена електронна везна, предадена от ищеца с протокол от 14.10.2019 г. с обяснение, че тя е собственост на съпругата му и е използвана в домакинството за теглене на храна.

Със заповед от 13.10.2019 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа и същия ден му е извършен обиск.

С постановление от 19.05.2020 г, Т. е привлечен като обвиняем за това, че на 13.10.2019 г. в гр. Л. без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана, канабис/ на обща стойност 3 687,24 лв., което е престъпление по чл. 354а, ал.

1, изр. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 11.06.2020 г. разследването е предявено на защитника на обвиняемия Т. и на същата дата е изготвено заключително мнение.

На 30.06.2020 г. в Окръжен съд – Хасково е внесен обвинителен акт против ищеца, по него е образувано н.о.х.д. № 270/2020 г., завършило с присъда № 260024/04.06.2021 г., с която ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, изр. 1 от НК.

По протест на Окръжна прокуратура – Хасково е образувано в.н.о.х.д.

№ 378/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по което е постановено решение № 50/28.02.2022 г., с което е потвърдена оправдателната присъда, а това решение не е било обжалвано или протестирано и присъдата е влязла в сила на 19.04.2022 г.

Следователно общата продължителност на воденото против ищеца наказателно производство от момента на образуването му и извършване на процесуално-следствени действия против него /13.10.2019 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда /19.04.2022 г./ е 2 години, 6 месеца и 6 дни.

За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Д ържавата 5 отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай е безспорно установено, че против Д. Т. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 от НК, впоследствие прераснало в съдебно, завършило с оправдателна присъда, като му е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – за произвеждане, преработване, придобиване или държане без надлежно разрешение на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв.

От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените процесуално-следствени действия по досъдебното производство, прераснало в съдебно, са били причинени вреди на обвиняемия, впоследствие подсъдим, досъдебното производство е започнало от прокурор при Районна прокуратура – Хасково и преминало в Окръжна прокуратура – Хасково, процесуално-следствените действия били извършвани от разследващ полицай, ищецът бил привлечен като обвиняем и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“, досъдебното производство прераснало в съдебно, преминало през две инстанции, а с присъда на окръжния съд Т. бил признат за невиновен в извършването на посоченото престъпление, тя била протестирана и потвърдена от апелативния съд, но съдът приема, че наказателното производство продължило в разумен срок, макар прокурорите от всички звена на прокуратурата, през които досъдебното производство преминало, да не са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от ищеца, като при адекватни и своевременни действия от страна на разследващите органи наказателното производство би могло да приключи в значително по-кратък срок, включително да не прераства 6 в съдебна фаза, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове.