Определение № 3200 от 18.08.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1670/2023
- Вид
- Определение № 3200
- Подписан
- 18.08.2023
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- §13 т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.23,ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3200 гр. Варна, 17.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501670 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по повдигната с определение № 9462/08.08.2023г. по гр.д.
№ 10101/2023г. на ВРС, ХLVI-ти състав препирня за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София за определяне местно компетентния съд за разглеждане на предявеното от Етажна собственост с адм. адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. „Цветна градина“ № 27, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД срещу П. З. Д., ЕГН ********** от гр. София, кв.
Лозенец, ул. „Цветна градина“ № 27, ап 11, заявление с правно основание чл.410 от ГПК.
За да се произнесе настоящият съдебен състав съобрази следното:
Първоначално заявлението е подадено пред Софийски районен съд, при който е образувано ч. гр. д. № 31254/2023г. Съдът е извършил служебна справка в НБД „Население“, при която е установил, че ответникът по заявлението е с постоянен адрес в гр. Варна и същият не е потребител. Този факт е мотивирал съда да прекрати производството и да изпрати делото по подсъдност на Варненския районен съд.
С обжалвания съдебен акт, съставът на ВРС е приел, че заявлението е подадено срещу длъжник, който има качеството на потребител. Заключил е, че приложимата правна норма е чл.411, ал. 1, изр. второ от ГПК и че заявлението следва да се разгледа от съда по настоящия адрес на длъжника, а именно СРС.
Настоящият съдебен състав намира, че е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор, по арг. от чл. 122 от ГПК и образуваното производство е допустимо.
1
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. първо от ГПК /в редакцията от ДВ, бр. 100 от 2019г./, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Второто изречение на цитираната разпоредба определя местната подсъдност, когато заявление е срещу потребител да се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Спорният въпрос между съдилищата е дали длъжникът по заявлението има качеството на потребител. От изложените в заявлението обстоятелства и от приложения договор за услуга № 2977/15.10.2021г. се установява, че на посочената дата Етажна собственост /ЕС/ с адм. адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. „Цветна градина“ № 27 е възложила на „Вход Мениджър“ ЕООД да извършва услугата „пакет управление“ за управление и поддръжка на ЕС, състояща се от 18 самостоятелни обекта. От своя страна, възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя месечна такса за управление и поддръжка на сградата; месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставената услуга и извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, извършени след предварително разрешение на ОС на ЕС. Със заявлението се претендира заплащане на суми за управлението на общите части на сградата, за поддържане на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.02.2023г. до 30.04.2023г.
Настоящият съдебен състав намира, че вземанията на заявителя, предмет на подаденото заявление по чл.410 от ГПК, произтичат от разпоредбите на ЗУЕС, задължаващи всеки съсобственик в ЕС да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и др. на общите части на сградата, вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата /чл.6, ал.1, т.9 и т.10/. Касае е се за отношения между ЕС и етажния собственик, в които последният няма качеството на потребител по смисъла на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.” Този извод не се променя от факта, че в заповедното производство ЕС е представлявана от „Вход мениджър“ ЕООД, по силата на сключен помежду им договор за услуга от 15.10.2021г.
Представителството на ЕС пред съдебните органи е едно от прехвърлените правомощия на изпълнителя по договора, по силата на което професионалният управител упражнява законовите права на управителния съвет/управителя на ЕС /чл.23,ал. 4 от ЗУЕС/, но това не го прави кредитор на длъжника – етажен собственик.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя становището на ВРС за приложение на разрешенията, дадени в Решение на СЕС по дело № С485/2021г. Същите биха намерили приложение и биха придали качеството на потребител на етажния съсобственик в хипотезата на спор между 2 последния и професионалния домоуправител за неизпълнение на поетото по договора за услуга задължение за заплащане на уговорено възнаграждение.
Аргумент в тази насока е и уговореното от страните в чл. 3, ал. 3 от договора, което придава качеството на страни по договора на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в ЕС за заплащане на договореното възнаграждение на домоуправителя. Такъв е и казусът, станал причина за отправяне на преюдициалното запитване от РС – Несебър, по което е постановено и цитираното решение на СЕС, какъвто настоящия казус не е.
Изложените съображения обуславят извода, че компетентен да се произнесе по подаденото заявление е районният съд по постоянния адрес на длъжника, който съгласно извършената служебна справка в НБД „Население“ към датата на подаване на заявлението е в гр. Варна.
Воден от горното и на осн. чл.122 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
По повдигнатия спор за подсъдност между Районен съд – гр. Варна и Софийски районен съд, КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подаденото заявление по чл. 410 от ГПК на Етажна собственост с адм. адрес гр. София, кв. Лозенец, ул. „Цветна градина“ № 27, представлявана от „Вход Мениджър“ ЕООД срещу П. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 2, е Районен съд – гр. Варна.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3