Решение № 30 от 17.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20244100100543 по описа за 2024 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът Д. Х. Г., чрез адв.К. Т. - ВТАК, излага твърдения в ИМ с вх.№6177/13.05.2024г. и уточняващата я такава, че в резултат от допуснато нарушение на правото й като страна – жалбоподател по Гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, образувано пред ГОРС на 06.10.2023г., към момента висящо пред Административен съд – Ловеч, на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най – вече в загуба на доверието й в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, погазване на основните й права. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника РС – Горна Оряховица да й заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на Гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът РС – Горна Оряховица, представляван от З. Л. – Денева – и.ф. Адм. ръководител – Председател, по същество оспорва предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ като неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло, съобразно развити доводи по съществото на спора, проследяващи 1 и хронологията на Гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС. Твърди се, че цялото производство по Гр.д.№2080/2023г. пред РС – Горна Оряховица се е развило в рамките на 1 месец и 16 дни, която продължителност е изключително кратка, поради което оспорва твърдението на ищцата да е претърпяла вреди от продължителността на производството по гр.д.

№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица. Релевира възражение, че предвид множеството дела, водени от ищцата с предмет заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, дори и ищцата да е претърпяла вреди, не може да бъде разграничено кои от тях от кое от производствата са произтекли, в т.ч. и дали точно продължителността на производството по гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС, която е изключително кратка, е причинила някакъв негативен резултат и какъв е той конкретно. Не претендира съдебни разноски.

В СЗ ищецът, редовно призована, не се явява, не се представлява.

В СЗ ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Велико Търново, конституирана в процеса на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, представлявана от прокурор Даниела Харитонова, по същество заема становище за неоснователност на предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 от ЗОДОВ, който моли да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и по размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка за хода на ГД №2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно със заверени преписи от ГД №2080/2023г. по описа на ГОРС, ведно с ЧКАД №301/2024г. по описа на АС – Ловеч и Адм. д.№10290/2023г. по описа на АС –Велико Търново, ГД №2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, образувано по жалба, подадена от Д. Х. Г. от гр.Елена, против отказ на Кмета на Община Елена по заявление по чл.34 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.№РД.02.15 -481/3/ от 19.09.2023г., е образувано пред РС – Горна Оряховица на 06.10.2023г., след като му е било изпратено за разглеждане от Административен съд – Велико Търново по силата на Определение №82/02.10.2023г. по КАД №10290/2023г., като първоначално е било образувано пред РС – Елена под ГД №303/2023г. по описа на ЕРС, производството по което е прекратено с Определение №250/27.09.2023г., поради отвод на съдиите в ЕРС, и е изпратено на Административен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа – РС – Горна Оряховица.

В деня на образуване на ГД №2080/2023г. пред РС – Горна Оряховица – 06.10.2023г., с Разпореждане №2627/06.10.2023г. жалбата на Д. Х. Г. е оставена без движение. С Определение №1320/09.10. 2023г. на ГОРС Гр.д.№2080/2023г. по неговия опис е насрочено за разглеждане в ОСЗ за 10.11.2023г. от 10:00ч., като с протоколно определение от 10.11.2023г. на ГОРС производството по гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС е прекратено на основание чл.159 АПК, поради процесуална недопустимост на жалбата. Видно от справка ход на ГД №2080/2023г. по описа на ГОРС, на 13.11.2023г. е постъпила въззивна частна 2 жалба от Д. Х. Г. против прекратително протоколно определение на ГОРС от 10.11.2023г., която същия ден с Разпореждане на съдия – докладчика №3012/13.11.2023г. същата е оставена без движение за отстраняване на нередовност /внасяне на ДТ/, след отстраняване на която от частния жалбоподател с молба от 13.11.2023г., на следващия ден с Разпореждане на ГОРС №3016/14.11.2023г. е постановена размяна на частната жалба и с Разпореждане №3104/22.11.2023г. на ГОРС е постановено изпращане на частната жалба, ведно с разменените книжа и делото, на Административен съд – Велико Търново, като с писмо с изх.

№4570/22.11.2023г. ГД №2080/2023г. на ГОРС е изпратено по частна жалба на Административен съд – Велико Търново, където е образувано ЧКАД №387/2024г. по неговия опис, като поради отвод на съдиите в този съд, на основание чл.133 ал.6 от АПК с Определение №7234/12.06.2024г., постановено по Адм. дело №5668/2024г. по описа на ВАС, е изпратено ЧКАД №387/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново, образувано по частна касационна жалба на Д. Х. Г. против протоколно определение от 10.11.2023г. по гр.д.№2080/2023г. на ГОРС, за разглеждане на Административен съд – Ловеч, където е образувано частно КАНД №301/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч, по което с окончателно Определение №1469/29.07.2024г. е оставено в сила протоколно определение от 10.11.2023г., постановено по гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. П. Н., който установява, че от 2023г. насам въобще не е виждал ищцата по делото, само на улицата, като последните пет години няма абсолютно никакъв контакт с Д. Х. Г.. Св. Н. сочи, че никакви наблюдения няма спрямо житието и битието на ищцата, няма никаква представа какви съдебни дела ищцата е водила пред РС – Горна Оряховица, не му е известно същата да е водила гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ИМ, предмет на делото е предявена пред съда на 13.05.2024г., към който момент производството по гр. д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица е било висящо, поради което предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при 3 решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна – жалбоподател по гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер. Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.№732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.

Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като взема предвид обстоятелствата по чл.2б ал.2 ЗОДОВ приема, че при разглеждане и решаване на Гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, което към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция е приключило с влязло в законна сила на 29.07.2024г. протоколно определение от 10.11.2023г. на ГОРС, потвърдено с Определение №1469/29.07.2024г. по частно КАНД №301/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което производството е прекратено, поради недопустимост на жалбата на Д. Х. Г., чиято обща продължителност на производството е малко над 10 месеца, не е допуснато нарушение на правото на Д. Х. Г. като жалбоподател в производството по ГД №2080/2023г. по описа на ГОРС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, поради което и предвид липсата на основната предпоставка за уважаване на предявеният осъдителен иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ с цена от 26 000лв., същият следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер, поради което не са налице предпоставките по чл.2б ал.1 и ал.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на процесуалният й субституент – РС – Горна Оряховица за исковата сума.

Производството по гр.д.№2080/2023г. по описа на ГОРС е разгледано и приключило в рамките на малко над 10 месеца, която негова обща продължителност, при отчитане предмета на производството /предявена недопустима жалба против акт на Кмета на Община Елена, който не съставлява ИАА/, неговата фактическа и правна сложност, обстоятелството, че прекратителното определение на ГОРС е преминало инстанционен контрол за законосъобразност по подадена от жалбоподателката – ищец частна касационна жаба и останалите релевантни за делото обстоятелства по чл.2б ал.2 ЗОДОВ, съдът приема, че е в рамките на разумният срок, поради което не е допуснато нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на гр.д. №2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, на което достатъчно основание предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за сумата от 26 000лв., 4 представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, на Гр. д.№ 2080/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от 06.10.2023г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, като е безпредметно обсъждането на останалите елементи от ФС по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ, доколкото е недоказано наличието на основната предпоставка за уважаване на иска.