Определение № 4657 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4657 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501916 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 60116/27.07.2026 г. на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, гр. София против постановеното по реда на чл.

248 ГПК Определение № 9598/20.07.2026 г. по гр. д. № 12144/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 50778/24.06.2026 г., подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 2286/08.06.2026 г., в частта за разноските, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2934/20.07.2026 г., и двете постановени по горецитираното гр. дело на ВРС.

В сезиращата съда частна жалба са изложени твърдения досежно наличието в настоящия случай на злоупотреба с право на иск и превратното му упражняване, по смисъла на чл. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че ищецът, действащ чрез един и същ процесуален представител, инициирал множество отделни съдебни производства (гр. д. № 6373/2025 г. и гр. д. № 12144/2025 г. по описа на РС – Варна) с идентичен предмет, страни и оспорени клаузи. Твърди се в процесната жалба, че изкуственото разделяне на претенциите, вместо предявяването им в едно производство, цели единствено неоснователно обогатяване чрез генериране на прекомерни съдебни разноски и увреждане на ответника. В подкрепа на тези изводи, цитира актуална съдебна практика, съгласно която при подобна злоупотреба с права, адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда или следва да бъде определено едно общо възнаграждение. Застъпва становището, че присъдените разноски не са съобразени с промените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, вследствие на Решение на СЕС по дело C-438/22, съгласно които минималните размери имат единствено ориентировъчен характер. Настоява, че съдът е следвало да определи възнаграждението в значително по-нисък размер, отчитайки ниската фактическа и правна сложност, служебното задължение на съда за следене на 1 неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 2 ГПК) и липсата на опит за извънсъдебно уреждане на спора от страна на потребителя. Релевирано е доказателствено искане да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби по гр. д.

№ 6373/2025 г. и по гр. д. № 12144/2025 г., и двете по описа на ВРС, както и представените по всяко едно от тях списъци по чл. 80 ГПК, за да се оцени общият икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност. Отправено е искане до съда досежно отмяна на атакуваното определение и постановяване друго, с което да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски, при условия на евентуалност, същите да се намалят значително.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е депозиран отговор с вх. № 63438/10.08.2026 г. от насрещна страна Г. А. К., чрез адв. С. К., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че производствата произтичат от различни правоотношения и не са изкуствено разделени, като по гр. д. № 12144/2025 г. пред ВРС исковете, касаещи договор за кредит № 872742/01.06.2023 г. са съединени в едно производство. Сочи, че воденето на установителен иск за нищожност е необходимо за осигуряване на правна сигурност и заличаване на данните в Централния кредитен регистър, което изцяло съответства на практиката на СЕС (Решение по дело C-321/22).

Твърди, че причина за съдебното производство е поведението на ответника, който е дал повод за завеждането му, по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Счита, че първоинстанционният съд вече е разгледал и уважил възражението за прекомерност, като адв. възнаграждение е определено под/съобразно праговете в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при отчитане на фактическата и правна сложност на споровете за нищожност на клаузи по потребителски кредити и съответства на положения труд. В подкрепа на горното, цитира практика на ВКС. Намира, че допълнително намаляване на разноските би довело до необосновано финансово натоварване за потребителя, което би го възпряло от търсене на съдебна защита срещу нищожни договорни клаузи. Предвид гореизложеното, моли да се остави без уважение процесната частна жалба.

Варненският окръжен съд, след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по искова молба Г. А. К. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. С постановеното по делото Решение № 2286/08.06.2026 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2934/20.07.2026 г., и двете постановени по гр. дело № 12144/2025 г. на ВРС, предявените искове са уважени, като е прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 872742/01.06.2023 г. като противоречащ 2 на закона и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 222,32 евро, платена без основание по процесния нищожен договор за потребителски кредит. В тежест на ответника са възложени и сторените от ищеца съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Съдът е намерил за основателно направеното от ответника възражение и е присъдил минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно 204,52 евро.

Доводите на жалбоподателя за превратно упражняване на права, на плоскостта на други висящи дела са неоснователни. Страната не е длъжна да търси уреждане на спорните въпроси и защита по всички свои накърнени права по различни облигационни правоотношения, макар и с един и същ контрагент, в един съдебен процес. За злоупотреба с процесуални права би могло да се говори, ако ищецът претендира отделни суми по един и същи договор, като предявява частични претенции с отделни искови молби, или предявява множество (повече от две) искови претенции със сходен предмет срещу един и същи ответник, целейки да генерира и по-големи разноски за адвокатски възнаграждения, какъвто настоящият случай не е. В тази връзка не е необходимо събирането на посочените в жалбата доказателства.

Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира, че възнаграждение от 204,52 евро е съобразено с обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита и съдействие.

Така определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, обоснован и съответства на положения квалифициран труд. Редуцирането на определеното от Районен съд – Варна възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватното му възмездяване. Размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, са инструктивни и ориентировъчни, подлежащи на преценка от съда, с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Процесуалният представител на ищеца е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа, като е подал исковата молба и становище в хода на производството. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото – проведено е само едно открито съдебно заседание (без явяване на процесуалните представители на страните) и са събрани само писмени доказателства, е присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при това като за защита по един иск като е отчетено, че уважаването на осъдителната претенция е функция на позитивно решение по главния иск за нищожност и на практика самостоятелна защита по него не се провежда.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9598/20.07.2026 г., постановено по 3 гр. д. 12144/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4