Решение № 1323 от 19.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330100175 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник *** В.Г. е предявил против В. Д. СТ., ЕГН: **********, от *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдената по частно гр. дело № 10444/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5718/ 29.06.2021 г., сума в размер на 204, 90 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.03.2018 г.- 22.07.2018 г. по договор с клиентски номер ***/ 14.11.2016 г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:

148062016- с договор от 16.10.2018 г., а в последствие- и на ищеца, с договор от 01.10.2019 г., дължима по фактури № 1245440155/ 22.04.2018 г., № 1247108857/ 22.05.2018 г., № **********/ 22.06.2018 г. и № 1250586332/ 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 205 лева.

В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 10444/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в указания срок се предявявал установителен иск.

Претенцията произтичала от договор между ответника и „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, вземането по който било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:

148062016, а в последствие- и на ищеца, с нова цесия от 01.10.2019 г. Ответникът бил сключил с „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/ 1

14.11.2016 г., по който били издадени фактури № 1245440155/ 22.04.2018 г., № 1247108857/ 22.05.2018 г., № **********/ 22.06.2018 г. и № 1250586332/ 22.07.2018 г., за периода 22.03.2018 г.22.07.2018 г. Въпреки потреблението, абонатът не бил заплатил за 4 месеца предоставените му услуги, възлизащи на обща стойност от 204, 90 лева. Според ОУ на оператора при неплащане в срок, било налице неизпълнение на потребителя и операторът имал право да прекрати едностранно договора. Вземането по договора било прехвърлено с цесии, като то фигурирало като приложения към тях и нямало пречка длъжникът да бъде уведомен чрез пълномощник на стария кредитор, особено когато той бил неизправната страна. Възражения той можел да прави само, ако бил платил на стария кредитор, но в случая това не било така. Моли за признаване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се и разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на 09.02.2022г., на адреса на работодателя, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК на 23.03.2022г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.04.2022г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – договори за мобилни услуги, заверени копия на фактури, общи услоовия на мобилен оператор, два договора за цесия и приложения към тях, уведомление за цесия, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № 10444/2021 г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 204, 90 лева – главница по заповедта.

Доколкото в исковата молба е заявен отказ от претенцията по заповедта за сумата 48, 11 лева мораторна лихва, то заповедта за изпълнение в тази й част следва да бъде обезсилена поради непредявяване на иск за нея.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били 2 присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева - държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.

415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 25 лева - довнесена държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:

205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник адв. В.Г. и В. Д. СТ., ЕГН: **********, от ***, че В.

Д. СТ., ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: 205680303 сумата от 204, 90 лева (двеста и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.03.2018 г.- 22.07.2018 г. по договор с клиентски номер ***/ 14.11.2016 г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК: 831642181, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:

148062016- с договор от 16.10.2018 г., а в последствие- и на ищеца, с договор от 01.10.2019 г., дължима по фактури № 1245440155/ 22.04.2018 г., № 1247108857/ 22.05.2018 г., № **********/ 22.06.2018 г. и № 1250586332/ 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5718/29.06.2021г., постановена по ч. гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 5718/29.06.2021г., постановена по ч. гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в в частта й досежно сумата от 48, 11 лева (четиридесет и осем лева и единадесет стотинки) – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2018г. – 30.11.2020г.

ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН: **********, от *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:

205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник *** В.Г. разноските по делото, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, сумата 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в исковото производство, и сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в да се изпрати на ПРС, IV-ти бр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4