Решение № 146 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502854 по описа за 2024 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца С.

Ц. Н. и на третото лице-помагач срещу решение 209 от 25.07.2024 г. на ОС Монтана по гр.д.

272/2023 г., с което съдът ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, да заплати на С. Ц. Н. сумата от 21 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП осъществило се на 13.04.2023 г., настъпило по вина на А. В. Г., при управление на мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“ с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 50 000,00 лева, предявени като частичен иск от сумата 80 000,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. Решението е постановено при участието на А. В. Г. като трето лице – помагач

Въззивната жалба на ищеца е срещу отхвърлителната част на решението с доводи за занижено обезщетение и без доказателствени искания.

Постъпил е отговор от ответника ГФ, в който се моли да за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна А. В. Г. чрез адв. М., в който се оспорва подадената жалба.

Въззивната жалба на третото лице – помагач чрез адв. М. е срещу осъдителната част на решението, евентуално срещу частта над 10 000 лева обезщетение. Твърди се завишено обезщетение и занижен процент на принос поради непоставена каска, както и липса на произнасяне по възражението за принос поради консумация на алкохол от пострадалия.

Отправено е искане за повторна СМЕ.

Поради оплакването за необоснованост на съдебното решение в частта с приетия процент принос поради непоставена каска, въззивният съд е приел доказателственото искане на жалбоподателя Г. за основателно. Назначена е повторна съдебно-медицинска експертиза, 1 която да отговори на въпроса предвид механизма на настъпване на ПТП, щяха ли да настъпят установените травми на С. Н., ако беше с каска по време на инцидента. В съдебно заседание от 06.02.2025 г. заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице д-р А. М., е изслушано и прието.

Процесуалните представители на страните в същото с.з. поддържат изложените в жалбите и отговорите си аргументи и искат произнасяне съответно с тях.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивната инстанция поради влязлото в сила на 19.10.2023 г. споразумение по НОХД № 437/2023 г. по описа на РС-Лом не е спорно, че на 13.04.2023 г., около 20.40 часа в гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по ул. „Васил Левски“ с посока на движение към центъра на гр. Вълчедръм, А. В. Г. при управление на МПС – мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“ с рег. № ******, собственост на Е. А. В. от гр. Лом, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, като допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като в зоната на произшествието в момента на удара се движел със скорост 88.00 км/ч и по непредпазливост причинил на С. Ц. Н. от с. ***, обл. ***, две средни телесни повреди - счупване на челюст, довело до затруднение на дъвченето или говоренето и открито счупване на лява челна кост, довело до нараняване, което прониква в черепната кухина с общ оздравителен период от 2-3 месеца, като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Не е спорно, че ищецът е получил телесни увреждания при пътния инцидент, причинен от третото лице-помагач. Не е спорно, че вредите са причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което са налице предпоставките за отговорност на Гаранционния фонд по чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ КЗ.

Не е спорно, че ищецът е бил без каска и че е знаел, че се качва при неправоспособен водач.

Спорно е дали ищецът е претърпял болки и страдания, спорно е справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Спорно е дали приносът за настъпване на вредите на пострадалия поради липса на предпазна каска е повече от приетия от първата инстанция, както и дали е налице негов принос поради употреба на алкохол.

Въззивният съд намира, че оплакването, че по делото не са доказани болки и страдания от ищеца е неоснователно. При установените от наказателния съд две средни телесни повреди - счупване на челюст, довело до затруднение на дъвченето или говоренето и открито счупване на лява челна кост, довело до нараняване, което прониква в черепната кухина с общ оздравителен период от 2-3 месеца, болките и страданията нямат нужда от допълнително доказване, тъй като са житейски логични. Ангажираните медицински документи, заключение на СМЕ и свидетелски показания имат отношение към размера на обезщетението по справедливост.

По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Според заключението на СМЕ на вещото лице д. Д. И., получените при ПТП увреждания са: травма на главата с разкъсно-контузна рана в областта на външния край на лява вежда, контузия на носа с кръвоизлив от носните проходи, кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на костите на лицевия череп – на челна кост в ляво, на двете пазухи на горна челюст, на етмоидалния комплекс, на предната стена на фронталния синус, на челната кост в ляво и на лява скулова кост, малък травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челна област и сътресение на мозъка. Според заключението счупването на костите на лицевия череп и на лявата скулова кост водят до счупване на челюстта, а разкъсно2 контузната рана и счупванвето на подлежащата челна кост водят до нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период при такива травми е около 2-3 месеца, при условие че не са настъпили усложнения, за каквито няма данни по делото.

Заключението на СМЕ е компетентно изготвено, не е оспорено от страните, и изводите му се възприемат от съда.

Към исковата молба е представена епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД Монтана, отделение по хирургия на С. Ц. Н., на 50 г., постъпил на 13.04.2023 г. и изписан на 19.04.2023 г. с диагноза: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, контузио капитис, комоцио церебри, фрактура крании, в.л.к. фациеи, а по време на престоя са му правени различни изследвания и е лекуван медикаментозно.

Свидетелят М. М., фактическа съпруга на ищеца, разказва, че на 13.04.2023 г. към 8.30 ч. А. Г. дошъл пред тях с мотора, качил С. и двамата тръгнали. Към 10.30 ч. комшия й казал, че мъжът й се е пребил. Двамата се качили в колата и тръгнали към мястото на инцидента.

Там намерила С. на земята, като в този момент му оказвали помощ, след което го откарали в болница. При прегледа хирургът установил, че С. има счупено горно и долно чене, счупен нос и сцепена вежда. Престоят му в болницата продължил седем дни, където при изписването й обяснили кака да се грижи за него. След като се прибрал вкъщи, лечението му продължило около два месеца, виело му се свят, не можел да яде твърди храни. През този период С. не излизал от вкъщи, а грижата за семейството била поета от св. М.. И към днешна дата С. се оплаква от болки в горното чене и му е трудно да се храни, а при по-рязко ставане от леглото му се върти свят. Преди инцидента мъжът й работел на частно, а след случката спрял работа за коло 1 година, като през 2024 г. започнал отново работа.

Свидетелят Г. Ц. разказва, че със С. не са близки, но се виждат често в кръчмата. Една седмица след претърпелия инцидент, за който свидетелят знае, С. се появил в кръчмата, където пил водка. Не е споделял да го боли, но бил категоричен, че „няма да се занимава с онова момче, с което бил на мотора“. Коментирайки приложената по делото снимка № 2, свидетелят заявява, че ищецът е започнал да работи „дали имаше или нямаше месец“ след инцидента. На С. видимо му нямало нищо, като също така не е чул последният да се оплаква от болки.

Показанията на двамата свидетели не си противоречат. Няма пречка пострадалият да пие водка в селската кръчма седмица след инцидента, тъй като уврежданията му не са били свързани с опорно-двигателния апарат, а с главата. Наред с това, счупванията по лицето не препятстват пиенето на алкохол, а оплакванията обикновено се възприемат от най-близките, с които се дели едно домакинство, а не от компанията в кръчмата. Съдът намира показанията на г-жа М. за дадени добросъвестно, като не ги кредитира единствено в частта, че ищецът не е излизал от дома си в продължение на два месеца, както е приел и ОС Монтана. В останалата част са в синхрон с приетото заключение на СМЕ и медицинските документи: г-н Н. е бил в лечебно заведение една седмица, тя се е грижила за него според дадените от лекаря препоръки, а лечението му продължило два месеца, колкото е средният възстановителен период според СМЕ. Въззивният съд кредитира показанията на г-жа М. и в частта, в която тя разказва, че е поела грижата за семейството през първите два месеца след инцидента, но не и че цяла година ищецът не е работил. Свидетелят Ц. не е сигурен след колко точно време С. е започнал да работи – „дали имаше или нямаше месец“, но от тези показания може да се заключи, че не е било цяла година. Наред с това, след изтичане на възстановителния период, посочен от вещото лице, не е имало пречка, свързана с ПТП, за започване на работа.

От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, възрастта на ищеца – 50 г., едноседмичен болничен престой, проведените изследвания, медикаментозно лечение, възстановителен период от 2-3 месеца, в който ищецът е изпитвал болки и световъртеж. На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития 3 психически последици. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 13.04.2023 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства.

При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, паричният еквивалент на вредите е в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват оплакванията на третото лице-помагач за завишен размер на обезщетението, а оплакванията на ищеца са основателни.

Обезщетението не е завишено предвид наличието на сериозни увреждания в главата – счупвания, от които за щастие пострадалият се в възстановил относително бързо, както и затрудненията в битов план и световъртежа. Въззивният съд категорично не приема посочената във въззивната жалба на Г. сума 20 000 лева за адекватна на претърпените вреди.