Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2820 от 19.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2244/2022
Вид
Решение № 2820
Подписан
19.10.2022
В сила
22.11.2022
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100102244 по описа за 2022 година

Образувано е по предявени от С. П. Т. срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30000,00 лв., частичен иск от общата сума от 60000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 160,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 19,06,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 19,06,2021год., около 10:20 ч., на път III 6205, 1,600 км., между гр. София и гр. Самоков, при управлението на МПС „Ауди А6“, с рег. № ****, Х.Т.К., поради несъобразена скорост е предизвикал ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил „Ауди А3“, рег. № ****. В резултат на процесното произшествие, ищцата е понесла телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № **** е застрахована при ответника, поради което за ищцата е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Към ответника е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като е предложено заплащане на обезщетение в размер на 5000,00 лв., с което ищцата не е съгласна. Сочи да са реализирани и имуществени вреди за консумативи и медикаменти.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

1

Ответникът- ЗК „Л.И.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва пасивната материална легитимация. Оспорва виновното и противоправно поведение на застрахованото при него лице. Твърди, че произшествието е предизвикано изцяло от ищцата, която в нарушение на правилата за движение по пътищата се е движела с несъобразена скорост, не е заела кР.та дясна част на платното за движение, не е контролирала постоянно управляваното от нея превозно средство и се е ударила в друг автомобил, който се е движел правомерно.

Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е допуснала нарушение на чл. 15 от ЗДвП и чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП, както и че е предприела пътуване без поставен предпазен колан-нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДВП. Оспорва настъпването на твърдените телесни увреждания и връзката им с процесното ПТП. Твърди се да не е провела своевременно и правилно лечение на травмите . Оспорва настъпването на неимуществени вреди, а при условията на евентуалност поддържа становище за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение. Навежда доводи за приложимост на методиката чл. 493а, ал. 2 от КЗ, съгласно която дължимото обезщетение възлиза на 1300,00 лв. Оспорва дължимостта на законната лихва за забава.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с №1748950 от 19,06,2021год. на МВР, ОД –София, РУ Самоков на 19,06,2021год., около 10,20часа на път ПП-3-6205 София-Самоков, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ауди А6 Авант, рег. № ****, управляван от Х.К. и лек автомобил Ауди А3 , рег.

№ ****, управляван от С. Т..

Не се спори между страните за МПС Ауди А 6 да е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица посочена в протокол за ПТП, със застраховател ЗК „Л.И.“ АД, с период на валидност към датата на застрахователното събитие. В този смисъл и заявеното в отговора на исковата молба оспорване от страна на ответника досежно механизъм на произшествието и вреди за участващите в ПТП, но не и относно наличието на застрахователна полица. В тази част отразеното в протокола за ПТП има доказателствена стойност съгласно чл.189, ал.2 от ЗДВП, доколкото е удостоверено от длъжностно лице в кръга на предоставените му правомощия.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило на път 6205 в района на завой. Път 6205 се състои от едно платно с обща широчина 6,5метра и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Лек автомобил Ауди А 3 се е движил по път 6205 в дясна пътна лента, с посока от гр.Самоков към гр.София, със скорост на 2 движение 40км.ч. Приближавайки към мястото на произшествието му е предстоял ляв завой. Преди да навлезе в завоя в същото време върху пътната лента за насрещното му движение и в обратната посока се е движил лек автомобил Ауди А6 със скорост на движение около 50км.ч. По неустановени причини водачът на лек автомобил Ауди А6 е навлязъл с автомобила си върху насрещната пътна лента, при което се е реализирало ПТП.

Автомобилът с предната си лява част челно в зоната на ляв фар е ударил лек автомобил Ауди А3 в предната му лява част странично. След удара задните части на двата автомобила са се завъртели на дясно, след което са се установили.

Преди настъпването на ПТП, водачът на л.а. Ауди А3 се е движил върху дясната пътна лента за посоката му. Ударът между двата автомобила по широчина на пътното платна е на около 4-4,5метра вляво от десния край на платното за движение за посоката на движение на лек автомобил Ауди А3 и по дължина платното за движение е на около 65метра преди разклона за Белчински бани по посока на движението на същия автомобил. Скоростта на движение на л.а. Ауди А3 към момента на удара е била около 40км/ч., а на л.а. Ауди А6– 50км/ч.

От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на л.а. Ауди А6 със системите за управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движил л.а. Ауди а3, като е навлязъл в опасната му зона за спиране и за водача на Ауди А3 ПТП е непредотвратимо. Процесният автомобил Ауди А3 е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници. В заключението е изложено, че в конкретния случай вследствие на вдаване на части от автомобила в купето поставен колан не би препятствал травма на долни крайници.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял следните увреждания:

- счупване на трета метатарзална/ходилна/ кост на лявото стъпало с леко разместване закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по –дълъг от 30 дни.

-контузия на гръдния кош причинила болка и страдание.

По спешност след ПТП пострадалото лице прегледано в МБАЛ Самоков.

Установена е контузия на гръдния кош. На 27,06,2021год. при преглед в Пирогов и при рентгенография ищцата е диагностицирана с фрактура на 3-та метатарзална кост ляво стъпало с лека дислокация. Поставена е гипсова шина за 7 дни, след което е свалена и поставен полимерен ботуш. Долният крайник е имобилизиран за период от 45 дни с последваща рехабилитация. Обичайният възстановителен период е около 3-4 месеца, като при ищцата е 4 месеца и към момента е приключил. Естеството на увредата предполага възстановяване на функционалността на крайника, а в случай да са налични остатъчни 3 оплаквания, то те са рехабилитационен проблем. В бъдеще се очаква при промяна на времето да е наличен дискомфорт в мястото на фрактурата. Принципно подобен род увреждане би могло да бъде получено стъпване на криво, височинно падане, директен удар върху стъпалото, но в случая се касае до вътре автомобилна травма. С оглед липсата на доказани други обстоятелства сочещи на подобно увреждане, съдът кредитира изводите на вещо лице за увреждане в резултат на ПТП.

Извършените разходи са необходими за провеждане на лечение при пострадалата.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. С.С. – майка на ищеца, от чиито показания, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди за ищеца.

Представена е фактура с № 902 от 24,06,2021год., ведно с касов бон /л. 20/, издадени от „Р.т.к. 2011 ЕООД на ищеца, за сумата от 120,00лв.- сет за полимерно гипсиране, както и разходни документи за сумата от 25,19лв., и 15,00лв.-мед.изследване.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Ауди А6, който нарушил правилата за движение по пътищата - Чл. 16. (1) от ЗДВП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период.

Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с 4 преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.