Определение № 10560 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10560 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504716 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.413, ал.2 ГПК вр. с чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.

№60407/04.05.2026г., подадена от М. Б. Г., чрез адв. П.Т., насочена срещу разпореждане №53493/29.04.2026г. на 81-ви състав на СРС по ч.гр.д.

№9115/2026г. по описа на СРС€ В жалбата се съдържат оплаквания, че атакуваният акт е незаконосъобразен и това е така, тъй като представеният анекс, който има нотариална заверка на подписите съдържа изискуемите, съобразно нормата на чл.417, т.3 ГПК реквизити, тъй като по същината си представлява договор, който съдържа своята установителна част, сочи на падеж на вземането, който е настъпил, поради което не е налице никое от посочените от заповедния съд основания да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли съда да отмени това разпореждане и за издаде друго, с което уважи искането за издаване на заповед за изпълнение, разпореждането за незабавно такова и изпълнителен лист.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Пред СРС въз основа на подадено заявление от настоящия жалбоподател е образувано ч.гр.д.№9115/2026г. Заявлението е подадена на основание чл.417, т.3 ГПК, като към него страната е представила договор за наем на земеделска земя, сключен с „Вилимпекс“ ЕООД, ЕИК 202370484 на 19.06.22020г., по силата на който М. Б. Г., ЕГН ********** е отдал на търговското дружество за временно възмездно ползване описаните в чл.1 от договора земеделски имоти, а наемателят е поел задължение да му заплаща наем до 31 декември на текущата стопанска година в размер на 32,50 лв. за декар, като плащането е уговорено да се извършва по банков път.

1

От представените към заявлението документи се установява, че през юни 2024година страните са сключили анекс към този договор, който съдържа своята установителна част, а именно, че дължимата сума за стопанската година 2020/2021г., която представлява наем е в размер на 7 880,99лв., от която към момента на подписване на този анекс са заплати 5 000лв., на посочените дати и е налице остатък за плащане от 2 880,99лв., който следва да се плати до 31.12.2024г.

Уговорено е плащането да се извърши по банков път, чрез посочената в ал.3 на чл.4 банкова сметка.

Удостоверено е, че наемодателят се съгласява, че ще приеме за пълно и точно изпълнение на този договор за наем, ако дължимите суми бъдат заплатени от З.К.В., ЕГН ********** по посочената банкова сметка с посочено основание плащане по анекс към договор за наем за 2020/2021г.

Анексът носи подписите на наемодателя наемателя и трето за наемното правоотношение лице.

Анексът има нотариална заверка на подписите, осъществена от кмета на община Сунгурларе, касателно подписа на управителя на търговското дружество и на нотариус Ж.Д., с рег.№328 на НК под рег.№2010/2024г. на подписа на наемодателя.

Въз основа на тези документи с две разпореждания във връзка с преценката за основателност на заявлението съставът на СРС е давал указания на заявителя да представи оригинал на документите въз основа на които претендира издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.3 ГПК и конкретно на договора за наем.

С допълнителна, уточнителна по своя характер молба заявителят е представил оригинал на анекса и е представи съдебна практика на друг състав на съда.

С разпореждане №53493/29.04.2026г. е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение, като е мотивирал отказа си, че представеният договора за наем, който се явява юридическият факт, който поражда вземането на заявителя за наемана цена няма изискуемите съгласно т.3 на чл.417 ГПК реквизити, а именно – няма нотариална заверка на подписите на страните по сделката, като е посочил и допълнителен аргумент, че съобразно представеното допълнително споразумение към него- процесният анекс, задължено лице се явява не търговското дружество – наемател е трето за правоотношението лице.

В депозираната в срока по чл.275 ГПК жалбата аргументите са, че всъщност документът, от който заявителят черпи правата си е е анексът на не самият договор за наем, а този документи има нотариална заверка на подписите.

Жалбата се явява допустима, а разгледана по същество- неоснователна.

Настоящият състав на съда приема, че правилно и съобразно закона съдът е приел, че правопораждащият юридически факт на вземането за цената на ползването е договорът на наем на земеделска земя, а той не носи 2 нотариална заверка на подписите и заявителят не е представил оригинал на същия.

Представеният анекс също не отговоря на изискванията на закона, дори и да може да бъде споделена тезата на жалбоподателя.

Този анекс има чисто установителен характер, тъй свидетелствува изявленията на страните по материалното правоотношение, конкретно, че част от дължимата наемна цена за 2020/2021 стопанска година е останала неплатена и че е налице промяна в падежа, касателно този остатък, но липсва изявление на наемодателя, че поема задължение, че до 31.12.2024г. ще извърши плащане на дълга. Посочено е, че наемодателят ще приеме изпълнение и от трето за договора лице. Принципно е възможно да се издаде заповед за изпълнение въз основа на установителен договор, ако от него става ясно кое е задълженото лице, да е установено ясно кое е задължението и настъпилата му изискуемост. В случая, както е правилно е посочил заповедният съд яснота относно това кой е длъжникът от представеният диспозитивен документ не е налице.

Другият недостатък на анекса е това, че той няма нотариална заверка на подписите на страните по материалното правотоношение.

Съобразно нормата на чл.83 ЗННД, к огато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

В настоящия случай анексът носи заверка на подписа на управителя на търговското дружество наемател, която е извършена от кмета на общината в противоречие с преждепосочения текст от ЗННД, който въвежда ограничения в компетентността на кметовете. Процесният документ не представлява едностранен акт, а както и самият жалбоподател сочи – установителен договор. Ето защо настоящият състав на съда достига до извод, че той не попада в обхвата на нормата на чл.417, т.3 ГПК и поради това правилно заповедният съд е отказал да издаде заповедта за изпълнение, разпореждането и изпълнителен лист въз основа на него.

При така изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №53493/29.04.2026г., постановено по ч.гр.д.№9115/2026г. от 81-ви състав на СРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено от М. Б. Г., ЕГН ********** срещу „Вилимпекс“ ЕООД, ЕИК 202370484.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4