Решение № 16591 от 01.09.2014, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6999/2013
- Вид
- Решение № 16591
- Подписан
- 01.09.2014
- В сила
- 29.08.2016
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 01.09.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6
999 по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД, с адрес в гр. С., ул. „Г.Б.” 3, да заплати следните суми:
1. на А.С.В., със съдебен адрес – адвокат Т.Г.,*** 53а, офис2а:
– 60 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за З. КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.06.2012 г., плюс законната лихва от 04.06.2012 г. до окончателното изплащане;
- 2 630,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК;
2. на адвокат Я.С. – 2 330,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от КЗ на А.В. срещу „Д.З.” ЕАД за разликата над 60 000,00 лева до пълния предявен размер.
[3] ОСЪЖДА А.В. да заплати на „Д.З.” ЕАД 1 065,65 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако някоя от страните обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ
КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] А.В. е заявил в искова молба от 21.05.2013 г., че на 04.06.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от водач на автомобил – Д. С.. От това ПТП А.В. е получил: мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание; разкъсно-контузни рани в областта на лицето, дясната предмишница и шията; фрактура на четвърта и пета метакарпални кости с дислокация на фрагментите на дясната ръка; фрактура на носните кости и загуба на обонянието.
[7] Вследствие на уврежданията А.В. е претърпял болки и страдания. Гражданската отговорност (ГО) на Д. С. е била застрахована при ответника „ДЗИ О.З.” АД (ДЗИ). Тъй като ДЗИ не е изплатил обезщетение на А.В., той моли съда да осъди ДЗИ да му заплати 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. исковата молба, л. 3-6, както, протокола от с. з. на 07.02.2014 г., л. 190, и молбата, л. 213).
2. На ответника
[8] Ответникът ДЗИ е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. Д.
С. не е бил виновен и не е причинил процесното ПТП, а то е било причинено от ищеца;
2. А.В. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като: а. той не е бил правоспособен водач; б. за мотора не е имало застраховка ГО; в. не е използвал каска; г. карал е с превишена скорост; д. не е използвал светлини;
3. А.В. е бил обезщетен от работодателя си;
4. търсеното обезщетение е в завишен размер. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 25-31).
3. Насрещни твърдения на ищците
[9] А.В. е признал, че към момента на ПТП е бил неправоспособен водач на мотоциклет, но е заявил, че това не е повлияло за настъпването на ПТП. Ищецът е заявил, че към момента на ПТП за мотоциклета е имало валидна застраховка ГО и е бил технически изправен, а той е бил с каска, не е карал с превишена скорост и е управлявал мотоциклета с включени светлини. А.В. също твърди, че му се дължи обезщетение от ответника независимо дали е получил обезщетение от работодателя за трудова злополука или обезщетение по общественото осигуряване. Затова той моли съда да уважи предявения иск (вж. допълнителната искова молба, л. 35-40).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[10] Не се спори, че А.В. е бил роден на *** г. На 04.06.2012 г. около 13:20 часа Д. С. е управлявал лек автомобил „Ф.Т.” в гр. С., по ул. „В.” с посока от ул. „К.Х.” към бензиностанция „ОMV” в гр. С. (вж. констативния протокол, л. 7-8). На кръстовището на ул. „Р.” с ул. В.” последната е била без предимство (вж. констативния протокол и протокола за оглед, л. 146-149).
[11]
В същото време по ул. „Р.” с посока от ул. „П.Б.А.” към бул. „С.” се е движил мотоциклет „А.”, управляван от А.В. със скорост от около 50 км/ч. Д. С. е предприел пресичане на ул. „Р.”. Така той е отнел предимството на мотоциклета „А.” и последният се е блъснал в лекия автомобил „Ф.Т.”.
[12]
Дори мотоциклетът „А.” да е бил без включени светлини, Д. С. е могъл да го възприеме (вж. основната експертиза на вещото лице Д., л. 182-183). А.В. е имал възможност да измени траекторията си на движение без загуба на устойчивост от около 30 метра преди мястото на удара (вж. допълнителното заключение на вещото лице Д., л. 219). Той не е имал свидетелство за правоуправление на мотоциклет (по този факт не се спори. Вж. и наказателното постановление, л. 141). Към момента на ПТП А.В. е бил с поставена предпазна каска[1]. Той не е бил употребил алкохол (вж. съдебнохимическото изследване, л. 140).
[13]
Вследствие на удара А.В. е получил: мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание; разкъсно-контузна рана в областта на лицето и шията и огромна такава рана на дясната предмишница; фрактура на четвърта и пета метакарпални кости с дислокация на фрагментите на дясната ръка; фрактура на носните кости и загуба на обонянието (вж. епикризите, л. 12, 115, 164, медицинските документи на л. 109-138 и л. 180-181, заключението на вещото лице К., л. 184-188, както и показанията му пред съда, л. 195-196). Първоначално е било проведено реанимационно лечение, като част от него е било подържането чрез изкуствена вентилация. Извършена е била обработка на раните със зашиване и метална остеосинтеза на двете дланни кости, както и зашиване на разкъсаните мускули (вж. заключението на вещото лице).
[14]
След петдневен престой в болницата, А.В. е бил изписан и е продължил лечението си у дома. Първоначално не е могъл да става, имал е катетър, с обслужването му са му помагали майка му и баба му (вж. показанията на свидетеля Колев, л.
196-197).
[15]
Възстановителният период е бил около три месеца. Ищецът е претърпял доста интензивни болки през първия месец след увреждането, като те са затихнали към края на периода. По тялото, лицето и шията на А.В. са останали множество загрозяващи белези, които се забелязват отдалеч. Носът му е изкривен, което предизвиква затруднено дишане и хъркане (вж. заключението на вещото лице К., както и показанията на свидетеля Колев).
[16]
А.В. се притеснява от белезите си. Споделял е с приятелите си, че усеща погледите на хората върху себе си и не се чувства комфортно. Той е станал по-притеснителен и малко по-нервен (вж. показанията на свидетеля Колев).
[17]
Случилото се с А.В. е било признато за трудова злополука (вж. декларацията, протокола и разпореждането за трудовата злополука, л. 98-104). На А.В. не е било изплащано обезщетение за неимуществени вреди от признатата трудова злополука (липсват доказателства за това).
[18]
Към 04.06.2012 г. ГО на Д. С. е била застрахована при ответника ДЗИ (не се спори по този факт). ДЗИ не е изплащал на А.В. обезщетение за неимуществени вреди (по този факт също не се спори).
[19]
А.В. е заплатил 4 800,00 лева държавна такса (вж. л. 19, 214-215), 450,00 лева за вещи лица (вж. л. 64-65) и 10,00 лева за съдебно удостоверение (вж. л.
69). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. пълномощното, л. 210).
ДЗИ е заплатил 1 850,00 лева на адвокат (вж. л. 24 и л. 221), 30,00 лева за призоваване на свидетел (вж. л. 84), 250,00 лева на вещо лице (вж. л. 89 и л. 212), 20,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 79 и 206), както и 1,30 лева за препис от протокол (вж. л. 203).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
Разпечатката съдържа 60 от 222 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0bc8ecbc-8ad5-46e5-a2fa-f577a4c92b19