Решение № 3700 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330116863 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С.З., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

12 197,47 лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 09.02.2015 г., 2 407,19 лева – договорна лихва за периода 28.07.2021 г. 22.04.2024 г., 326,93 лева – обезщетение за забава за периода 28.07.2021 г. 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2014 г. между страните бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 78 233,20 лева за заплащане на такса за обучение. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, предвиден в чл. 3 от договора – гратисния период обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна 1 степен. Усвояването на кредита се осъществявало на части като банката превеждала по сметка на висшето училище дължимата такса за обучение за съответния семестър, след представяне на уверение, че кредитополучателят е студент с право да се запише за следващия семестър. С допълнително споразумение, сключено на 09.02.2015 г. първоначално определения размер на кредита е намален до размер от 7823,32 лева, като се запазвали останалите клаузи по първоначалния договор. Била уговорена лихва в размер на 7% годишно. Същата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период. Гратисният период бил изтекъл, съгласно уверение от висшето учебно заведение, в което е посочено, че срокът за полагане на последния държавен изпит бил юни 2020 г., първата падежна дата по кредита била 28.07.2021 г. и следвало да кредитът да бъде погасяван на равни месечни вноски по 141,62 лева. При допусната забава в плащанията, съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора, просрочената главница се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.

Заявява, че с исковата молба упражнява правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника С.З., чрез назначения особен представител – адв. Я. К., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Възразява се, че банката не е уведомила ответника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и че вземанията са погасени по давност. По наведените доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 05.12.2014 г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника С.З., като кредитополучател.

По силата на този договор е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора гратисния период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по 2 сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият докуметн, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница.

Приложени са Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и подписани на всяка страница от страните. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно.

От допълнително споразумение от 09.02.2015 г. към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823,32 лева при запазен срок за издължаване.

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от М.у. - гр. П., видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 20.10.2014 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза с вещо лице П. Д., от чието заключение се установява, че по сключения договор за кредит на 08.12.2014 г. е усвоена сумата в размер на 7 823,32 лева. Посочено е, че гратисният период е до 30.06.2021 г. По договора не са постъпили плащания, като на първа падежна дата – 28.07.2021 г. за погасяване на кредита е използвана единствено сума в размер на 0,12 лева, представляваща сбор от начислени лихви по разплащателната сметка по време на гратисния период.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й. П. се изяснява, че непогасените задължения по договора към датата на подаване на исковата молба са в общ размер на 14 931,59 лева, от които: главница – 12 197,47 лева /представляваща сбор от 7 823,32 лева главница и 4 374,15 лева капитализирана лихва/, 2 407,19 лева – договорна лихва за периода 28.07.2021 г. – 23.04.2024 г., 326,93 лева – лихва за забава за периода 28.07.2021 г. – 23.04.2024 г. Видно от заключението по допуснатата допълнителна задача към ССчЕ с вещо лице П., размерът на задълженията по договора без капитализираната лихва е 13 168,44 лева/6 732,91 евро, както следва: главница – 7 823,32 лева/4000 евро, от която 1 491,73 лева е просрочена към 24.04.2024 г., а 6 331,59 лева е предсрочно изискуема; договорна лихва – 5 135,45 лева/2 625,71 евро за периода 28.07.2021 г. – 24.04.2024 г., от която 3 589,91 лева за гратисния период 05.12.2015 г. – 30.06.2021 г. и 1 545,54 лева за периода 28.07.2021 г. – 24.04.2024 г.; лихва за 3 забава – 209,67 лева/107,20 евро за периода 28.07.2021 г. – 24.04.2024 г.

Съдът кредитира заключенията на допуснатите по делото експертизи като обективно изготвени, с нужните професионални знания и опит, както и обосновани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събрания по делото доказателствен материал безпорно се установи, че 05.12.2014 г. между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника С.З., като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който е предоставен кредит за заплащане на семестриални такси за обучение в университет. Така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал. 3 ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т.е., законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. По този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като в противен случай уговорката е нищожна /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД/. По време на гратисния период, който обхваща периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита /чл. 23 ЗКСД/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

В контекста на изложеното съдът намира, че процесният договор за 4 целеви потребителски кредит не отговаря на изискванията, въведни с посочените, императивни по своя характер, правни норми. Съобразно чл. 17, ал. 6 ЗКСД когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, договорът за кредит е недействителен. В случая съгласно чл. 10.2 от приложимите към договора общи условия начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, увеличавайки нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение така, както изисква чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, а обхваща и възнаграждението на банката за този период. От това следва, че след гратисния период лихвата се начислява и върху тази, начислена по време на гратисния период. Изложеното обуславя извод за допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД, чл. 18, ал. 3 ЗКСД и чл. 19, ал. 2 ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Наред с това, чрез олихвяването на лихвите се достига до т. нар. анатоцизъм по смисъла на чл.