Решение № 1937 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1937 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. С.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110100707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 3377/07.01.2025г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против ответника Т. Г. Х. по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 653.98 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******* *****, ведно със законна лихва от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 121.76 лв. за периода от 15.11.2022 г. до 17.10.2024 г., както и сумата от 4.29 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва от 25.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.10 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 63678/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в ******* ет.

****, собственост на ответника. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във ***** в сила от 10.07.2016 г., ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от 1 дружеството „Далсия Елвеко“ ЕООД, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. Г. Х. е подал отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че през исковия период се е установил трайно и е живее в САЩ, а потребител на топлинна енергия е носителят на ограничено вещно право на ползване по отношение на имота – П. Т. Х.а. Оспорва претендираната цена на потребената през исковия период топла вода и оспорва дължимостта в полза на ищеца на цената на сградна инсталация, като поддържа в тази връзка, че ищцовото дружество неоснователно отказва да извърши реален отчет на измервателните уреди в имота. Поддържа, че формулата за начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация по реда на чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването е нищожна, респ. неприложима. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, ч е апартамент № 69, находящ се в ******* ет. 8, е топлоснабден, както и наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Между топлопреносното предприятие и клиента/потребителя възникват договорни отношения по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия с предмет доставка на ТЕ и за което се дължи заплащане на цената на доставената ТЕ и за който договор 2 писмената форма не е форма да действителност, а форма за доказване. Независимо от законовата регламентация за това кой е страна-потребител/клиент по договора, няма пречки клиенти на ТЕ за битови да бъдат и други правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на ТЕ за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлоснабдителното предприятие. В този смисъл са постановките дадени в т.1 от ТР от 17.05.2018год. по т.д №2/2007г. на ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

По делото е приет препис от договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 169, том VI, дело № 1203/1994г., от който се установява, че на 27.01.1994г. Г. Д. Х. и П. Т. Х.а са дарили на ответника Т. Г. Х. правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 69, находящ се в ******* ет. 8, като дарителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху апартамента. В общия случай и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия би бил именно вещният ползвател, а не „голият собственик“. Принципно, при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, като съображенията на районния съд в тази насока са правилни. Това е така, защото правомощията владение и 3 ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта. Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и ползвател, е съобразена с предположението за фактическо използване на вещта от ползвателя.

Въпреки това, следва да се вземе предвид и представената по делото молбадекларация от 22.01.1998г., с която самият собственик и ответник по делото Т. Г. Х. е отправил искане до „Топлофикация София“ ЕАД да бъде открита партида на негово име за описания по-горе имот. Няма правна пречка и ограничение, когато върху собствения на едно лице имот е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не титулярят на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия. Именно тази хипотеза се установява по настоящото дело, предвид представената и посочената по - горе молба-декларация, изходяща от собственика на процесния топлоснабден имот, с която от него изрично е заявена воля именно той да е страна по облигационното правоотношение с ищеца, а не титулярят на вещното право на ползване. Доколкото тази молба е постъпила в „Топлофикация София“ ЕАД, видно от поставения върху нея входящ номер с отбелязване на абонатен № 165676, съдът приема, че между ищеца и собственика на голото право на собственост – Т. Г. Х. е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, като е постигнато изрично съгласие, чрез изразяване и съвпадане на двете насрещни волеизявления. В този случай собственикът на имота се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Носителите на вещното право на ползване – Г. Д. Х. и П. Т. Х.а биха били клиенти на топлинна енергия и страни по облигационното правоотношение, само ако „голият собственик“ не бе подал молба-декларация за откриване на партида след прехвърляне на имота. Тази молба-декларация има характер на предложение по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЗД, като това предложение е било прието от ищеца, доколкото е приел молбата, поставил е абонатен номер и партида за доставяне на топлинна енергия в имота, отчитана от фирмата за дялово разпределение, в чиито избор и сключване на договора е участвал собственика на имота, който и е декларирал брой радиатори, разпределители и вентили и начина на плащане срещу подпис (видно от приетия протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г. и списък на присъствалите на ОС етажни собственици).